Quantcast
Къде е план Б | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Къде е план Б

България трябва да е подготвена да посрещне втора вълна на пандемията
 Илияна Кирилова

Някак с лекота ежедневието започна да се запълва с обсъждане на летни почивки, цени на плажните чадъри, реколтата от череши и  концерти на открито. Върнаха се и традиционните скандали – от качеството на ремонтите в София до спасяването на закъсали футболни клубове. Накратко, усещането е за връщане към нормалност, вероятно насърчено и от няколко топли и слънчеви дни.

Това е логично, ако приемаме пандемията и мерките, блокирали или затруднили обществения и стопанския живот, като някакъв еднократен неприятен епизод. При всички клишета от „светът вече няма да е същият“ доминиращият сценарий за икономиката е рязък спад, последван от ново начало и възстановяване. Очертанията на този разказ до голяма степен са повлияни от случилото се по-рано в Китай – блокиране, тежък шок, отваряне. Като че ли в Европа вървяхме по предписанията на този „наръчник“ – затваряне на училища, театри, магазини, ресторанти, в много страни и забрани или сериозни ограничения за излизане от дома. Приемаме, че месец-два са достатъчни, здравната криза е преодоляна и мерките постепенно ще се разхлабят и премахнат.

Прогнозите за икономиката и оценката на понесените щети в България и в Европа са пряко отражение на тези очаквания. Засега приемаме например, че безработицата расте заради затворени молове, ресторанти, хотели и спрените поръчки в някои експортно-ориентирани индустриални предприятия. Следователно, когато мерките отпаднат тук, а търсенето в Европа се възстанови,

 

част от хората бързо ще намерят нова работа.

 

Правителството актуализира държавния бюджет при допускане за рязък спад на икономиката през второто тримесечие и постепенно възстановяване след това, загуба на между 100 и 150 хил. работни места на годишна база, спад на износа на стоки с 13% и на услуги с 25%. Засега стратегията е преструктуриране на разходите където е възможно, така че увеличението общо е около 1 млрд., а прогнозата за спад на приходите е 2,5 млрд. лева.

Самите икономически мерки също са логични при развитие на този основен сценарий – отлагане на срокове за плащане на кредити, субсидия за запазване на заетост, компенсация за загубен доход на определен кръг лица, малки грантове, които да позволят оцеляване на микро фирми, по-лесен достъп до оборотни кредитири. Общото е, че това са инструменти за осигуряване на нещо като мост – превеждат те над пропаст или река от твърда земя до твърда земя, от нормалност към нормалност.

Твърде е вероятно икономиката да следва точно този сценарий на възстановяване и не трябва да съдим гражданите, бизнеса и правителството, че се надяват на най-доброто. Но имаме ли „План Б“ в случай, че нещата се развият иначе?

 

Много фактори могат да объркат сметките

 

Да започнем оттам – в Европа вирусът не е изчезнал и това носи конкретни последици. Ако след няколко седмици рязко се повиши броят на заразените, правителството вероятно отново ще забрани публични събития, барове, ресторанти и т.н. Разликата обаче с предишното затваряне е голяма – тогава бизнесът и заетите имаха резерви, можеха временно да ползват отпуски, и най-важното, очакването тогава беше, че това е еднократен и кратък шок. Колко пъти може да се прилагат и отхлабват ограничителни мерки? Как функционират цели браншове, ако внезапно и често трябва да започват и прекратяват дейност? Потенциалните клиенти ще стават все по-скептични, ако се покаже, че има разпространение на заразата при посещение на публични места, и доколкото миналата седмица имаше наплив по отворените наново барове и ресторанти, твърде възможно е да се създаде траен страх. Защо не допуснем, че може да се случи дълбоко пренареждане на предпочитанията и това да наложи не временно, а дългосрочно свиване на бранша с всички последици - по-ниски обороти, съкратени работни места и платени данъци?

За туризма очакванията са за посещения на българи, късен летен сезон с чужденци, макар и по-малко от минали години, и след август-септември нещата се връщат към нормалното. Отварянето на границите обаче засега е далече.

Разчита се, че само да паднат забраните, и чуждестранните туристи ще запишат почивка на българското крайбрежие. Но канцлерът Меркел директно призова германците да не планират пътувания в чужбина. Никой дори не дискутира съвсем реалния риск в курортите да се появят огнища на зараза и възможния ефект върху оставащите туристи. От своя страна се приема, че българите задължително ще отидат на море, но това едва ли е така, ако в следващите 1-2 месеца има нови пикове на заразени, отново връщане на ограниченията, дори само за някои градове, и така нататък. Накратко, летният сезон може да е пълна нула. По веригата възниква и въпросът с какво ще погасят кредитите си хотелиерите след края на 2020 г., докогато се предвиждат (засега) разсрочванията.

 

А втора вълна на пандемията в Европа през есента не е изключена

 

Ако има стотици хиляди случаи, страните ще трябва да предприемат мерки, които отново ще блокират стопанската активност. Това ще е втори удар, сходен на сегашния – още едно тримесечие с поне 20% спад на икономиката, нова вълна безработни, нужда от нови субсидии, още спад в приходите в бюджета. Европейските заводи спират, това спира и поръчките за българската индустрия и така по цялата верига на стойността. При затворени училища и детски градини отново имаме родители, които де факто трябва да спрат да работят, а отпуските вече са изчерпани. Може би трябва да има резервен план за трайно преминаване към дистанционно обучение. В този сценарий нито има есенен спа туризъм, нито стартира и зимен ски туризъм. Още един цикъл на липсващи работни места и нереализирани обороти, с които да се покриват кредите отвъд отсрочката, предвидена към момента. Ако при една вълна очаквахме спад на БВП 6-7%, втора вълна дава 12-14% свиване на икономиката на годишна база.

 

Такова нещо не помним от 1990 г.,

 

на практика сме в непозната територия.

Износът може да не стане бърз и мощен двигател на възстановяването. Италия е в тежка криза, причините са структурни и отпреди пандемията и ще трябва да започне дълбоки и болезнени реформи. Търговските войни може да станат по-интензивни, а еврозоната и особено Германия са силно зависими от възможността да изнасят машини и автомобили за САЩ и Китай. Да, заводите постепенно отварят, но изобщо не може да се приеме за даденост, че от есента започва растеж.

Какво става, ако всяка седмица в различни предприятия се появяват огнища? Как работи бизнесът, ако половината от служителите са болни или в карантина? А как ще реагират здравите, ще искат ли да продължат да работят? Колко ще струват болничните на НОИ?

Всички тези рискове изискват „План Б“, но

 

той не може да е просто същите мерки

 

за още няколко месеца. Сега пазим заетост при работодатели, защото искаме да съхраним квалифицирана работна ръка и опит в предприятия, които очакваме след кратка криза да се върнат към предишната си дейност; същата е и логиката за отсрочката на плащания на кредити. При временно увеличение на безработицата и еднократен спад на приходите разходите са управляеми без голяма промяна в бюджетната политика. Ако обаче „живот с вируса“ означава именно тези неблагоприятни развития, няма здрав смисъл да се хвърлят пари и усилия за съхранение на сегашната структура на икономиката. Тогава трябва дълбока и вероятно болезнена промяна, някои сектори трайно ще трябва да се свият, а мерките трябва да се насочат към новите успешни бизнеси, които да са двигател на растеж и нови работни места. Всичко това трябва да се мисли в ситуация на сриващи се приходи в бюджета, но нарастващи искания за държавна помощ. И понеже дефицитът не може да расте безкрайно, ще трябват тежки решения за смяна на приоритетите в разходната част.  

 

Още

Проф. Аргирова: В началото на септември ще има нова вълна ковид

26.05.2022

3057
Зеленски има план Б, ако бъде убит

24.05.2022

7297
Шри Ланка остана без бензин

17.05.2022

2439