Човек не може да избяга от зоркия му поглед дори по криволичещите улици на старата част на грузинската столица Тбилиси. От остъклено имение на върха на хълм, сравнявано с леговището на злодей от филмите за Джеймс Бонд, Бидзина Иванишвили, най-богатият и влиятелен човек в Грузия, вече повече от десетилетие ръководи отдалечаването на страната от Запада.
С последната победа на неговата партия ("Грузинска мечта, бел. пр.) на ключовите парламентарни избори в събота, тази траектория изглежда ще продължи и в следващите години. Опоненти на Иванишвили предупреждават, че той планира да разруши крехкия 30-годишен експеримент на Грузия с демокрацията, като същевременно блокира всеки жизнеспособен път към интеграция в ЕС.
След краткия си мандат като министър-председател от 2012 до 2013 г. потайният олигарх, чието богатство се оценява на 7,5 милиарда долара в страна, чийто БВП е 30 милиарда долара, до голяма степен упражнява влиянието си зад кулисите и е описван като ''кукловода'' на страната.
Иванишвили се усмихна широко на публиката в събота вечерта в централата на своята партия, след като избирателната комисия на страната обяви, че основаната от него и в момента управляваща партия ''Грузинска мечта'' е спечелила 54% от гласовете. Това е резултат, който гарантира, че партията ще се задържи на власт още четири години. След речта на Иванишвили фойерверки озариха небето, а силните им гърмежи отекнаха из града, подчертавайки отчаянието на опозиционните партии, чиито надежди за сформиране на прозападна коалиция сега лежат в руини.
Бидзина Иванишвили прекарва голяма част от 90-те години в Русия, където основава банки, металургични и телекомуникационни компании и забогатява в хаоса след разпадането на Съветския съюз. Когато се връща в Грузия и влиза в политиката, той обгръща личността си в мистерия. Неговите ексцентрични хобита, които включват отглеждане на акули и зебри и колекциониране на редки дървета, привличат вниманието на обществото и се превръщат в легенди. Както самият той казва веднъж в рядко интервю: ''Мога да ви кажа всичко, но вие няма да можете да го проверите''.
Иванишвили зае по-видима роля в навечерието на изборите в събота. Те бяха широко възприемани като преломен вот, който можеше да определи дали Грузия ще се отклони от дългогодишната си западна ориентация към установяване на по-силни връзки с Кремъл. Публичното завръщане на олигарха съвпадна с рязката ескалация на антилибералната и антизападната реторика на неговата партия.
Неотдавна в интервю, примесено с трансфобска и хомофобска реторика, сякаш извадена от крайнодесни онлайн форуми, Иванишвили описа Грузия като вкопчена в културна борба срещу Запада. Той обвини страната, че се опитва да наложи разяждащи нацията ценности. Иванишвили твърди, че родителите в Европа оказват натиск върху децата си да се подлагат на операции за промяна на пола (процедури, които променят физическите и сексуални характеристики на човек, за да съответстват на неговата полова идентичност, бел. пр.) и че ''мъжкото мляко'' (не е свързано с бременност и раждане и може да се появи при мъже и жени, бел. пр) за бебетата се смята за ''същото като женското''. Иванишвили посъветва онези, които се съмняват в твърденията му, да изгледат кадри от прайд събитие в Барселона, защото там има малки деца и ''всякакви оргии''.
Иванишвили оформи предизборната кампания на своята партия около обвинения, че Западът, заедно с местната опозиция, се опитват да въвлекат Грузия в конфликт в стил Украйна. Това е силно послание в страна, в която мнозина се страхуват от война с Русия, след като руски войски за кратко нахлуха в страната през 2008 г.
Критиците на Иванишвили и онези, които някога са работили с него, предупреждават, че зад бомбастичната му реторика се крие реална опасност. Те посочват обещанията му да забрани всички големи опозиционни партии и да отстрани опозиционните депутати след изборите, защото са ''престъпници'' и ''предатели''. ''Много е просто, Иванишвили наистина прави това, което казва. Той обещава да хвърли в затвора опонентите си и няма причина да се съмняваме, че ще се опита да направи това'', казва Тина Хидашели, бивш министър на отбраната в правителството на "Грузинска мечта" от 2015 до 2016 г. и оттогава изявен критик на Иванишвили.
С втвърдяването на реториката се усилва и параноята на Иванишвили. Докато преди се чувстваше комфортно сред големи тълпи, сега той пътува с голям охранителен кордон, изнасяйки речите си зад бронирано стъкло. ''Задържането на власт е въпрос на оцеляване за Иванишвили'', казва Корнели Какачия, директор на Грузинския институт за политика. ''Той вярва, че ако загуби, опонентите му ще преследват не само партията му, но и бизнес империята му''.
Посочвайки руския произход на неговото богатство, опозиционните партии отдавна обвиняват Иванишвили в лоялност към Москва. Под негово ръководство Грузия прие законопроект за ''чуждестранни агенти'', насочен към финансирани от запада НПО-та, заедно със законодателство срещу ЛГБТК+. И двата закона имат забележими прилики със законите, приети от Кремъл години по-рано.
Наблюдатели предупреждават, че присъствието на Иванишвили в политиката не трябва да се опростява до това, че той е просто марионетка на Путин. ''Той умилостивява Русия, но не виждам причина да смятам, че е собственост или се управлява от Русия и това е важно уточнение'', казва Томас де Ваал, старши сътрудник в Carnegie Europe и експерт по региона. Според де Ваал тактиката на Иванишвили отразява тази на унгарския лидер Виктор Орбан. Де Ваал посочва, че Орбан и Ивинишвили са съсредоточили своите кампании върху консервативните ''християнски'' ценности, като същевременно призовават за ''мир'' в Украйна, но без да осъждат Русия. Показателно е, че Орбан бе първият чуждестранен лидер, който поздрави ''Грузинската мечта'' за ''съкрушителната победа'', часове преди да бъдат обявени официалните резултати, а и в понеделник пристигна в Тбилиси.
Засега близкото бъдеще на Грузия остава несигурно. В неделя сутринта грузинската опозиция отказа да признае поражението си, като обвини управляващата партия в организиране на "конституционен преврат" и призова към протести. Това поставя началото на потенциална политическа криза в страна с история на масови безредици.
Няма съмнение, че Иванишвили е използвал привидно неограничените си финанси, за да повлияе на изборите, които бяха помрачени от твърдения за нередности, включително за принуждаване на държавни служители да гласуват и случаи на купуване на гласове. Въпреки това посланията на Иванишвили резонират сред група грузински гласоподаватели, особено в индустриалните центрове и консервативно настроени по-бедни региони, където икономическият напредък е бавен, а привлекателността на Европа изглежда далечна и бледа.
''Изкушаващо е опозицията да каже, че партията на Иванишвили няма подкрепа, че изцяло е купила изборите'', казва един западен служител в Тбилиси. За момента обаче реалността показва, че Иванишвили е спечелил битката.
* Заглавието е на "Сега".
