За живота под похлупак това е типично - втренчваш се в Минеаполис и Сиатъл, но идея си нямаш от случващото се във "Факултета“ и „Филиповци", "Столипиново", "Шекер махала" или "Максуда", в "Кошарника" и "Огоста", в сливенската "Надежда". Гледаш по телевизията как бял полицай убива черен младеж в САЩ, как тълпи разграбват магазините по 5-о авеню, но отказваш дори да допуснеш, че етническо напрежение е възможно и на твоята улица. Знаеш, че има такова, но изпитваш безгранична вяра в народната милиция, която ще държи циганите далеч от очите и сърцето.
Цветната американска пролет изненада тези, които живееха в личен или групов балон. Тези, които от стерилната среда на балона не виждат нищо друго от собствената си проекция на живота и натоварват околните с качества, които те просто нямат - едни смяташ за образец на несъществуващо милосърдие, а други заклеймяваш заради грехове, които не носят.
Българската реалност е пълна с подобни "балонни хора",
които не виждат масата, която живее тотално извън обществения договор. Има и други "балонни хора", които я виждат, но само за да я употребят по изборно време или за целите на НПО-проекта.
Балонното живуркане създава не добавена реалност, а чиста виртуална среда, в което нищо не е такова, каквото е. Например, в САЩ виждаме изключително мощни протести, а отзад прозира сянката на предстоящите президентски избор - и те, а не борбата за равни права, предопределят партийните ходове и свеждат наличните проблеми до битово, злободневно ниво. И хората отново остават в своя балон.
И в България е така - полагат се палеативни грижи, а проблемите се задълбочават - гетата стават все по-големи, все по-бедни и по-необразовани и властта - независимо как се нарича тя - не прави нищо по този въпрос. А това може да доведе само до едно - парата да избие и капакът, с който затулваме проблемите - да изхвърчи. В САЩ не е така - там от години се полагат грижи за снижаване на безработицата сред малцинствата, образованието не е проблем, а всякакви форми на расизъм са обществено нетърпими. Но резултатите явно са като в България.
След Похода до Вашингтон и убийството на д-р Кинг през 1968 САЩ смятат, че са решили законодателно този проблем. Настава време за либерални практики, мулти-култи времена. Години наред, например, САЩ канеха български, а и въобще - източноевропейски журналисти, за да разкажат челния си опит в справяне с етнически проблеми. У нас е същата работа - на практика, след 1989 и най-вече след влизането ни в ЕС, е доста безотговорно да се каже, че равенството тук не е законодателно гарантирано. Място за промени има, но базата в тази посока е налична и действаща.
Законодателните промени обаче съвсем
не са достатъчни за решаване на етнически проблем.
В САЩ огромни расови бунтове има на всеки 20 години, независимо от огромния път, който страната е извървяла. През кървавото лято на 1919 г. избухва бунт, доста по-сериозен от сегашния - избиват се стотици ветерани, завърнали се от фронта на Голямата война. През Втората световна става нещо подобно - през 1943 г. черни и бели отпускари от фронта си спретват зверско меле в Детройт, след което остават 36 трупа и 700 ранени. Мартин Лутър Кинг, Малкълм Екс, Черните пантери са през 60-те. През 80-те са сблъсъците в Маями, при които остават 18 убити, включително 4 бели полицаи, които се опитват да задържат черен моторист. Разбира се, да не забравяме бунта в Лос Анджелис през 92-а след оправдаването на убийците на Родни Кинг; потресаващите кадри от Фъргюсън, Мисури през 2014 - след убийството на Майкъл Браун; от Бостън след случая "Фреди Грей"...
Т.е. етническото напрежение в САЩ никога не е спирало, никога интеграцията не е била достатъчно ефективна - напук на демокрацията, законите и мислите на хората под стъкления похлупак.
Същото се случва и у нас.
Бунтовете в гетата са периодични.
Заради съборени къщи имаше протести в махалите на Ямбол, и на Бургас, и на Пловдив и т.н. Роми с брадви се разхождаха в "Красна поляна" през 2007-а. Имаше протести в "Орландовци". Антицигански бунтове пък имаше в Гърмен и след убийството в Катуница през 2011, което доведе до сблъсъци в много точки на страната. През онази 2011 г. пак роми с брадви и сопи пазеха гетата си от реални или измислени мотористи и скийнхед. Общото беше, че и българи, и роми искаха, мечтаеха, надяваха се да се стигне до саморазправа. Е, имаше и много симпатични ромски "бунтове" - като оня в Раднево, в който 20-30 жени искаха "Пеев" да остане шеф на ДАНС през 2013-а.
Интеграция ли? Няма такава и в САЩ, и в България. Малцинствата са сепарирани, гетоизирани. Те бълват ниска грамотност и висока престъпност - и в САЩ, и в България съотношението между малцинство и мнозинство е едно на улицата, а съвсем друго в затвора. Няма общоприемливи програми за интеграция, има потоци НПО-пари и неефективни програми-касички като "ромското включване". Пренебрегването на етническите проблеми води до нова бедност за малцинството, ново сепариране, ново крадене и най-вече нова омраза към другия.
Но има и огромни разлики между България и Америка.
Тук е невъзможно да се развие оная категория либерална мисъл, която се опитва да придаде смисъл на безразсъдното.
Два примера. Тези, които грабят магазините в САЩ, сега се наричат "лутъри", а самото мародерство е "лутинг". Тази дума, макар не нова, вероятно ще бъде дума на годината, ако не я изпреварят "ковидиотите". Интересното е, че в САЩ системно се налага мнението, че лутингът е привилегия на борците за права, които са на улицата. Те мародерстват модни бутици, защото са гладни, те ограбват Apple, щото не могат да си позволят iphone и т.н. През 2014, след Фъргюсън, имаше една интересна статия на Вики Остервейл "В защита на лутинга", в която долу-горе се обяснява, че мародерството е исторически обоснован способ за борба на американските черни против белите угнетители. Звучи шизофренично, но подобна постановка е допустима за сериозен дебат в либералния свят.
Вторият пример засяга законодателния отговор на подобни проблеми. 9 дни след старта на американската пролет в Конгреса започна обсъждане на полицейска реформа, която да доведе до спиране на насилието на органите на реда върху беззащитните американци. Как предложиха да стане това? Като се премахне т.нар. "квалифициран имунитет" на полицаите, който е валиден от 60-те години насам. Т.е. да се направи така, че полицаите да мислят хиляда пъти, преди да използват сила срещу някой. Мъдро? В българския, а и в европейския прочит това означава, че полицаите просто ще избягват всяка употреба на сила от страх, че ще влязат в затвора. Всяка, дори и наложителната. Вносителите на промяната - либертарианецът Джъстин Амeш от Мичигън и прогресистката Аяна Пресли от Масачузетс не си задават такива въпоси. В Минеаполис пък общинарите направо решиха да разпуснат полицията и да я заместят с нещо друго, което не е много ясно.
От другата страна на барикадата стои сенаторът консерватор Том Котън, който пуликува в NYTimes коментар-призив - пратете войската срещу протестиращите - нещо, което е близо и до акъла на Доналд Тръмп.
Както виждате - прости отговори.
Тук, в Европа, май няма такива. Не знам. Тук още не сме достигнали тази фаза. Нашите мисловни флуктуации са в други посоки.
Протестите в Америка винаги са били отразявани по-силно, те са с по-голям ехо. Драмата в Минеаполис моментално покри протестите в Хонг Конг или "жълтите жилетки" в Париж - това е нормално, не само защото става дума за САЩ, а защото етническите сблъсъци винаги фокусират интереса на медиите повече от социалните. Протести в подкрепа имаше в Лондон, във Виена, къде ли не - вкл.и в София, където 50 души сляха Black Lives Matter и знамето с дъгата в някакъв много странен микс.
Това не са решения. Никъде никой не е решил расови или етнически проблеми със закон, указ, плакат-самоделка, камо ли със силата на армията и полицията. Механичното смесване на бит, обичаи, на култура и религии никога не би довело до реален резултат.
Хората живеят мирно, не защото ги карат, а защото искат. Когато се трудят, когато получат справедлива цена за труда си, когато имат еднакъв достъп и отношение към образованието и здравеопазването, когато всички спазват общи регулации. Сложно е, но всичко останало е гето и омраза.
