Още преди две години, по време на 35-ата "Златна роза", младите ни  филмови творци неудържимо се втурнаха на екрана и категорично заявиха своя тематична и стилова територия. Те насочиха идейно-естетическите си търсения към значими общочовешки проблеми, погледнати от различен кинематографичен ъгъл, който показа както нивото на тяхната професионална подготовка (зад нея се долавя "подадената ръка" от  преподавателите им), така и личната им отговорност и стремеж да произнесат на екрана "своята дума", без да копират чужди мнения и образци. За радост в нашата игрална практика не са популярни римейковете, които в повечето случаи се оказват банални и несполучливи дори за водещи кинематографии.
Ще припомня, че миналата година с Голямата награда "Златна роза", както и с призовете за режисура и операторство  бе удостоен спечелилият вече международен престиж втори филм на Милко Лазаров "Ага"-  екзистенциална притча за миграцията и за морала, който предхожда цивилизацията. Редом с него се състезаваха "Възвишение" - режисьорски дебют в пълнометражното кино на Виктор Божинов; умело изградената творба "Безкрайната градина" на Галин Стоев; изобретателният дебют в детската тематична територия на Мария Веселинова "Смарт Коледа"; второто игрално произведение на Любомир Младенов "Кораб в стая" (след успешния "Ловен парк"), както и омнибусът "8,19", съставен от шест късометражни творби по разкази на Г. Господинов за края на света, реализирани от 6 различни авторски екипа. 
Както виждате, става дума за реални, някои от тях дори европейски постижения, не само за нашенски. Това не означава, че всеки ще ги хареса. Но преди да изкажеш своето мнение, замисли се за предварителната подготовка, с която пристъпваш към "съдене" на необичайни творби като "Ага", разказващи минималистично проста общочовешка история с могъщ кинематографичен заряд. Друг е въпросът дали точно това си искал да видиш на екрана...
Подобни разсъждения съпътстваха както разговорите след прожекциите, така и дискусиите по време на 37-ото издание на Фестивала на българския игрален филм. Те бяха предизвикани от силна и твърде разнообразна състезателна програма, съставена от 13 пълнометражни и 17 късометражни произведения. Тя отново доказа, че кинотворците ни пристъпват смело и отговорно към най-важни и наболели проблеми на нашето общество, без да се оглеждат наоколо, без да се съобразяват с когото и да било. Затова и филмите им звучат тревожно и автентично, а зрителската аудитория наистина им вярва и ги подкрепя. 
Дори чисто измислени истории, подобно на фабулата във втория филм "Сестра" на Светла Цоцоркова, са обиграни със своеобразен деликатен подход и заземени по нашенски така, че звучат документално. Този стил на младата режисьорка ни впечатли още в пълнометражния й дебют "Жажда". В новата творба тя продължава да изследва  темата за бягство от самотата, за необходимост от човешка топлина, надграждайки я на по-висока степен. И в двата филма вниманието й е насочено към невзрачни на пръв поглед герои, оцеляващи на ръба на маргиналността. Те впоследствие завладяват аудиторията със силата, с която носят на плещите си изключително тежка съдба. Този вид независимо кино, създадено с минимален бюджет и с приятели от цял свят, все повече си пробива път и показва значими постижения. Той често ни изненадва с екранни открития на лица и герои, какъвто е случаят с очарователната Моника Найденова, за която Светослав Овчаров и Цоцоркова специално са написали сценария. Още помним откритието на миналогодишния фестивал - Мартина Апостолова, която с уникална визуална и психологическа убедителност пресъздаде покъртителната драма на главната героиня в "Ирина" - дебют на Надежда Косева, и с нея завоюва наградата за най-добра актриса.
В напълно различна стилистична гама, чрез снимане от ръка, с което се постига по-голяма близост до героя и до същината на проблема, е издържан новият филм "Прасето" на Драгомир Шолев, завоювал на този фестивал Специалната награда и Приза за най-добра режисура (напълно незрима на екрана) за оригинален и откровен поглед към наболяла, високонравствена, нелицеприятна тема. Зрителят е смаян от пълната безизходица на съвременната възпитателна система: и в училището, което кипи от агресия, и във виртуалното семейство, принудено да работи в чужбина и да контактува с децата си с мобилни телефони. Не смеем и да помислим, че тези изтерзани и обругавани  ежедневно деца, превръщани в аутсайдери, са бъдещето на нацията ни. След успешния си дебют в игралното кино "Подслон", спечелил Голямата награда на МКФ "София филм фест", селектиран за над 70 международни участия, Шолев отново ни афронтира с една нелепа за ХХI век съдба, с която категорично произнася присъда и търси път за спасение.
Трети ярък кинематографичен почерк, който се открои на екрана с 90-минутната, твърде нестандартна творба "Бащата", със специфично чувство за хумор, е този на любимите на публиката Кристина Грозева и Петър Вълчанов в третия им (след успеха на "Урок" и "Слава") съвместен игрален филм. След голямата награда "Кристален глобус" на МКФ в Карлови Вари и наскоро - в Тирана, сеhа тук той бе удостоен със "Златната роза" за художествена зрялост, както и с наградата за най-добър сценарий с оригинална драматургия и ярки персонажи. На базата на минимален биографичен елемент, но пък с уникален, изобретателен актьорски тандем - Иван Бърнев и Иван Савов, както и с майсторската камера на Крум Родригес режисьорите надграждат постепенно събитията по време на странното, шантаво пътешествие на бащата и сина след погребението на майката, за да осъзнаят вината си към покойната и да се сближат... доколкото е възможно. За изключителното си изпълнение двамата актьори получиха наградата за най-добра мъжка роля.
Необходимо е отделно да бъдат разгледани ярките дебюти на пълнометражния екран тази година: "Снимка с Юки" на Лъчезар Аврамов, "Лошо момиче" на Мариан Вълев, "Котка в стената" на Мина Милева и Весела Казакова, "Обичам те, Бойдин" на Борислав Михайловски и сатирата на шоубизнеса "Екшън" на Радослав Илиев.
Ще спра дотук с пълнометражната програма, за да отделя заслужено място и на късите произведения, чиито постижения бяха по-скромни. След успеха на "Синът" и "Гората на Димо" с новата си 20-минутна творба "Нина" младият режисьор Христо Симеонов завоюва трета "Златна роза" за умела симбиоза между автентичност и въображение, за нежно и честно отношение към героите, извеждащи основната тема: как да се отнасяме към престъпниците и опита им за катарзис. Той отправя недвусмислен апел към гражданската съвест на съвременното общество. В "Ноември ще бъде май", сниман в Корея, Яна Лекарска отново (след "Тук и сега") разкрива умение да води екранен разказ и да гради характери с корейски актьори, които явно я подкрепят. Към твърде любопитна тема се насочва с първия си филм "Инсомния" Радослав Камбуров: за шампион в компютърните игри, страдащ от странна болест, която му пречи да разграничава реалния свят от виртуалния. Животът на героя зависи изцяло от съдбоносния му избор, което извиква у зрителя напрежение. За мен най-ярка като визия е половинчасовата новела "Дом" на Димитър Кутманов. С осмислен артистизъм и портретни характеристики авторът ни приобщава към корените на нашата народопсихология, към обредите и ритуалите на миналото ни, които продължават да битуват. Чудесна безсловесна киновизия и човешки състояния, които могат да бъдат постигнати само със снимане на лента. Със завършена органична цялост и изведено послание се отличават дебютите "Барут" на Петя Иванова и "Иван" на Надежда Христова, където особено се запомня умелото превъплъщение на Иван Бърнев (отново!), чийто герой живее в миналото и се губи в настоящето, но чрез абсурдни ситуации успява да се преоткрие. Интерес представляват с проблематиката и търсенията на героите "Изчезващ вид" на Николай Тодоров и "Френско кино" на Галина Георгиева. Повечето от останалите новели звучат като академични упражнения - те са или излишно удължени, без драматургическа необходимост, или неизяснени като концепция. А късата форма е изключително благодарна, особено за младите, които идват с любопитни идеи и хрумвания, но със скромен опит. На този формат трябва да се обърне особено внимание, тъй като именно в него начеващите творци могат да заявят възможностите си за насочване към големия екран.
Със скромни заглавия на филмите, обикновено с една или две думи, но със "златна генерация" оператори, за които тепърва ще се говори като наградения за операторска работа Веселин Христов ("В кръг" на Стефан Командарев, "Сестра" и "Нина"); Антон Бакарски ("Лошо момиче"); Мартин Димитров ("Писма от Антарктида" на Станислав Дончев и "Пътуващо кино" на Илия Костов); Георги Андреев ("Прасето"); Диан Загорчинов ("Дом"); Кирил Проданов ("Дует" на П.Вълчанов и Кр. Грозева,  "Изчезващ вид", "Непознати" на Камелия Петрова) - младите творци уверено усвояват сложната ни, почти абсурдна действителност в състояние на перманентен "преход"...
"Като си в движение, проблемите не могат да те застигнат" - отбелязва главният герой (в изпълнение на Стефан Вълдобрев) в новелата "Непознати". Това твърдение, за радост, се оказва непопътно на изявата на новото поколение в българското кино. Поколение, втурнало се към многостранните измерения на актуалната ни проблематика.