Гледам една снимка, която се разпълзя активно - равин, Бойко Борисов и т.нар. Вълк от София - Гал Барак, обвинен от Австрия за измама на десетки и стотици граждани с милиони евро. Гал го има и с Цветанов. Не мисля, че Борисов или Цветанов е допускал, че младият мъж с мили, бебешки почти черти ще бъде обвинен в крупна международна измама - те го броят за инвеститор.
То е и така - човекът е наемал тук работна ръка по колцентрове. Защо тук ли - изгодно е явно - бърз интернет, подготвени кадри, поносими надници. Но набралият нова сила скандал ме присети за едно от характерните явления на времето - инвестиционните игри и по-уродливите им проекции, особено на Изток - пирамидите. Не знам дали помните как се рояха пирамиди през 90-те - "включи се и намери още четирима, после греби проценти!" - тръбяха вестници и радиа. Познавам едного, който дори
си построи хотелче от пирамидите
Познавам десетки, които си стопиха спестяванията, и без това изяждани бърже от хиперинфлацията. Стана бързо, болезнено и, надявам се - поучително.
Поради вековна селска недоверчивост или пък обикновена липса на предприемчивост не съм ни от тези, ни от онези. Ни се гордея с този факт, ни съм склонен да се упреквам. Само се умислям - откъде идват и накъде отиват паричните потоци, в които едни се давят, а други хвърлят серкме и бързат да изчезнат с улова, преди да ги подирят? (Както другия израелец - Илан Цоря, за когото Барак твърди, че бил баштарторът на далаверата, а Цоря се крие, но когато се обади, казва: чист съм като сълза.) И защо никога не свършват балъците в океана на финансовите знаци (балък е риба на турски, ако не знаете).
Всъщност границата между законно и незаконно при тези неща явно е силно размита. Да уловиш циганин, който се занимава с телефонни измами, или мениджър и експерт по търговия с бинарни опции, какъвто е Гал Барак, е - доколкото знам от прависти, сходно. Обаче извънредно трудно после за доказване на престъплението.
Този, който прибира пари, дадени му доброволно, трябва да е и този, който е обещал нещо в замяна. И трябва да не го е дал. А това много пъти са разни хора и организации, пък доказателствата невинаги са налице. Помня как преди двайсетина и повече години пътувах до Москва; там с могъщество и шумни реклами гърмеше организацията МММ. МММ владееше всичко - улици, площади, телевизии, политици... Дори метрото понякога работеше по цял ден безплатно, защото беше платено от МММ. Хората се возеха без пари и с радост заделяха всяка свободна сума за внос в МММ, откъдето им обещаваха двуцифрени дивиденти. Дори изплащаха такива в началото на мнозина...
После всичко рухна, оказа се това, което се и предполагаше - финансова пирамида, на чийто връх се беше покачил находчивият мошеник Сергей Мавроди. Между другото извънредно кинематографична фигура - той създаде и други пирамиди, беше и депутат, кандидатира се за президент, лежа няколко пъти в затвора, разпространи си пирамидите в над 100 страни на света и не се призна никога за виновен. В крайна сметка завлече милиони хора и милионни суми - в Русия и по света. Пък наскоро - Бог да го прости, умря, докато убеждаваше всички, че не е правил нищо незаконно.
Архитектите на пирамидите и техните тухли са от едно тесто,
по-точно от една скална структура. Никой от нас не е застрахован, че ще се превърне волю или неволю в материал за тези построения, докато сме част от банковата и финансовата система на света. Само че някои са по-предразположени - тъкмо за това ми се ще да поговорим. И тъкмо тях са търсили Илан Цоря и Гал Барак. Условията са няколко - първо - да имат свободен ресурс. Второ - да искат да спечелят от него по-високи приходи. (То кой не иска такова нещо.) При днешните лихви вероятно такива хора лесно могат да бъдат открити в страни с висок стандарт - а Цоря и Барак са действали главно в Австрия и Германия, както разказа Явор Колев, началник-отдел "Киберпрестъпност" в ГДБОП.
И третото - то е много важно, - алчността е човешко, лесно възпламеняемо чувство. Възможността да спечелиш леко добри пари кара участниците в такива пирамиди да участват с все по-големи суми, някои продават собственост, за да се включат, други вземат заеми. Пак ще кажа - мошениците са не само находчиви, но са и добри психолози. Те знаят какъв могъщ двигател е алчността, разпалват я умело и на практика "инвеститорите"
сами им тикат пачките си в ръцете
Във всичко това няма нищо ново. Борсовите игри, спекулата, умението да се печели от играта на лихвите и процентите са отдавна част от световната икономическа и финансова система. Нито притежавам съответното образование, нито съответната дързост и авантюризъм, за да осмисля тази спирала, изглеждаща ми все по-всеобхватна, но и все по-рискова - виртуалните пари, които носят дивиденти на едни и загуби на други. Като зад това често няма реален труд и производство. Изглежда ми като спирала, водеща до празни места, черни дупки, да го кажем. Пък на други им изглежда като балон, който рано или късно прави "бум". В спиралата такива като Барак и Цоря са само елементарни частици, едва видими черни точици в общия вихър.
Веднъж попитах крупен, божем, експерт по инвестиции, плахо така го попитах
дали си струва да инвестира човек и в какво
"Колкото аз знам кое е рисково и кое не, толкова и ти. Но мога да те излъжа умело," рече ми той. "Едно ще ти кажа - каквото и да правиш, никога не се разучавай да садиш лук и да копаеш домати. Може да потрябва по-скоро, отколкото си мислиш".
