В неделя Варна произведе новина. 11% гласували на извънреден кметски вот в централните райони "Одесос" и "Приморски" е не просто ниска активност. Това е фрапиращ, невиждан, брутален граждански отказ. 

"Защо?", "Как така толкова малко гласоподаватели?" е логичният въпрос. На традиционния аргумент  "От районните кметове нищо не зависи" следва да се опонира, че през 2016 г. на частичен вот Десислава Иванчева бе избрана 

на два тура с над 50% активност

Колкото и тогава ситуацията в София да бе неимоверно напрегната, което обяснява мотивацията на избирателите от район "Младост", едно е 50%, друго 11% - варненската случка е невиждана.

За дистанцираните от Варна хора бекграунд: До частичните избори се стигна, след като двата районни кмета на ПП-ДБ Цветнен Цветков и Николай Желязков след успеха миналата есен бяха отстранени поради ненавременно излизане от търговски дружества. Желязков е юрист, ново лице на новата (тогава все още) ПП; Цветков пък бе известен в града като стар активист на ДСБ, прочул се преди години като бизнесмен от репортаж на "Господари на ефира" за неплатени заплати (съдържанието е свалено). Сега кандидатурата на Желязков бе повторена в "Приморски", а вместо Цветков в "Одесос" бе издигната Янислава Шопова - съвсем нова фигура, за която при интерес човек научава, че е

работила години в администрацията на врага ГЕРБ

(из отделите на Иван Портних). В "Приморски" партията на Борисов издигна отново провалилата се миналата есен Людмила Колева, а новото бе... дългогодишният кмет Георги Недев. Миналата есен той не се кандидатира след разрив с Портних, обаче след като акциите на Портних се свиха в партиен план, Недев се завърна като "стар кандидат, само че нов" (по Божинката). БСП се отчете с претенденти, "Възраждане" и ИТН вдигнаха по 1 в отделните район - това бе. 

Всичко това - на фона на 8%-10% бюлетини "Не подкрепям никого" на двата тура миналата есен в "Приморски" и "Одесос". Пак на този фон сега бе проведена незабележима кампания с обявени в последния момент кандидати; съчетано със

скучни, направо насилени

предизборни мероприятия. Страшно много варненци така и не разбраха, че на 20 октомври има избори. Личеше по разговорите в градинки, в автобусите. Стигна се до куриози -  членове на секционни комисии да узнават за гласуването ден по-рано, след като партиите едва в последния момент са им съобщили за ангажимента. А разберяха ли в крайна сметка за вота варненци, първият им въпрос бе защо не се провежда с парламентарния другата неделя. Вторият: защо на хора, неспазили закона да излязат от фирми,

им се позволява да се кандидатират

отново. Третият: "Хм, че какви са тия кандидати? Не ги знаем." (след като реално поне трима трябва да са им известни; а даже и бивш областен управител бе издигнала БСП).

Понеже 11-те процента трудно може да се обяснят, "Сега" направи кратка импровизирана анкета с активни хора, имащи отношение към случващото се в града. Ето ги мненията:

"Не се направи нужното да се анонсират предсрочните кметски избори. Беше широко отразено прекратяването на правомощията на кметовете, но липсваше национално напомняне за вота. Вялата кампания допринесе за ниската гражданска информираност. Близките като дата парламентарните избори отнеха вниманието".

"У нас се гласува основно за партии, а на тези частични избори липсваше стръвта на противопоставянето. Именно отрицателният вот е водещ у нас –

гласува се против някого, не за някого,

новите винаги обещават да накажат старите. Освен това никоя партия не инвестира ресурс в привличане на вниманието на избирателите, че вотът ще е седмица преди парламентарния – много хора мислеха, че ще се проведат едновременно. Имаше вяла кампания основно с имената на кандидатите, макар че излезлите гласуваха пак за партията, не за кандидатите. Липсата на доверие изобщо към ролята на районния кмет също отблъсна хората. Толкова години сме се наслушали, че нищо не зависи от него, та не си направихме труда да му „дадем“ сили да започне да зависи. За капак, имаше промени в местата за гласуване. Дръжката на капака:

платеният вот клечи в храстите за балотажа -

за какво да се хаби сега понамалелия ресурс; другата неделя: с един куршум – два заека".

"Активността отразява напълно отношението на всички ни към изборите. Отвратени сме от  “стоката”, унизително е да ти я предлагат дори. Пълна партийна импотентност. Казват, че политиците са като наркоманите - не знаят кога да спрат, кога и как да се променят.  За ценности, идеи и програми даже не говорим вече. Гласуват само силно пристрастните партийно хора, които живеят е балон. Когато между много истини избереш една и започнеш сляпо да ѝ вярваш, да я следваш, тя се превръща във фалш, а ти в сектант -

сектанти останаха пред урните.

Те отблъскват от политиката другите хора с поведението си на живо, в социалните мрежи. Отделно, имаше скандали в самите партийни структури". 

"Във Варна няма медии. Кът са. Хората не са информирани. Липсва обществен живот. Като липсва, не се обсъждат важните за града проблеми, перспективи. Хората стават аполитични, незаинтересовани. Къса се пъпната връв между човек и общество".

Всичко това, разбира се, са хипотези, опит да се обясни трудно необяснимото. Може да се добави като причина и една чисто варненска

еснафска незаинтересованост към света

Появява се тогава, когато случващото се не те касае пряко, най-вече джоба ти (неслучайно протестите, с които се прочу Варна, бяха за сметките за ток - 2013 г.).

Каквото и да са причините, положението е тъжно. А още по-тъжно от тия 11% е фактът, че след вота буквално 2-3-ма бяха местните политици (вкл. кандидати), показали все пак някакво отношение към безпрецедентната активност; в синхрон с тях и местните медии не се вълнуват, т.нар. общественици - също. Никой не се трогва, не се възмущава, не пита, не търси причини... Ни-що! Като е нищо, и 11% са много.

--

*изпосталял - слаб, безсилен, немощен. (Тълковен речник на българския език)