Както и останалите народи македонците също си избраха политици, каквито заслужават. С двойни урни за парламентарните и президентските избори те показаха недвусмислено, че предпочитат да се сврат в познатата си балканска ниша, вместо да излязат на пътя към Европа.

Досегашните управляващи направиха голяма грешка, като се опитаха да ги омаят с европейски перспективи, които не могат да пипнат и вкусят още сега. СДСМ на премиера Димитър Ковачевски се яви с "Коалиция за европейско бъдеще", а присъдружната му албанска партия ДСИ оглави коалицията "Европейски фронт". И двете сега ближат рани, защото под названието "Твоята Македония" коалицията, водена от ВМРО-ДПМНЕ, ги отвя от властта. Националистите триумфират, защото тяхната формула за капсулиране на РС Македония се оказа по-привлекателна.

Македонизмът се завръща

след неуспешния опит на политическата класа да се модернизира. Югонаследството дърпа македонското общество към лоното, откъдето е произлязло. Най-бедната държава, възникнала от бивша Югославия, живее със своя Стокхолмски синдром, който не може да преодолее повече от три десетилетия. Тя знае, че крадливият ѝ елит, заради който мизерства, се вдъхновява от Белград, но си остава в плен на сърбоманията.

Няма изненада, че първият, който поздрави новоизбраната президентка Гордана Силяновска бе сръбският президент Александър Вучич. "Убеден съм, че ще продължим да работим заедно за укрепване на връзките между Сърбия и Северна Македония с цел напредъка и благоденствието на нашите народи и просперитета на целия регион", написа той привидно сдържано в социалната мрежа Х. Пъргавината на жеста, а не протоколният стил, трогна толкова много Силяновска, че тя му отвърна възторжено: "Очаквам, че ще продължим да работим за подобряване на отличните македонско-сръбски отношения. Много Ви благодаря, г-н президент Вучич".

Червената линия, която лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски постави между Европа и РС Македония, бе наречена

"български диктат"

Той яростно отхвърли конституционните промени, поискани от целия ЕС като условие за започване на присъединителни преговори, сякаш от тях биха произтекли страховити беди за държавата. Ставаше дума да се запишат българите заедно с другите "държавотворни народи" в основния закон, за да се гарантират техните права като на останалите граждани в страната. С други думи, да не бъдат подлагани на държавен тормоз. Но отричането на РС Македония от нейните исторически корени минава през отричане въобще на българите. Нейната уникалност (идентитетот), съчинена в юголабораторията, се конструира само въз основа на антибългаризма. Затова той се превърна в бойно знаме на устремената към властта доскорошна опозиция, въпреки че България проявяваше слаб интерес към скопските политически борби.

РС Македония се изправи пред тежък избор: Евросъюзът (заедно с България в него) - или извън ЕС, но заедно със Сърбия. Избра второто. Първите думи на Гордана Силяновска след като гласува бяха, че няма нужда от включване на българите в конституцията, тъй като те са защитени под графата "други" в преамбюла. При такъв подход

Скопие ще види ЕС, ама друг път

Според Силяновска, щом в Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г. пише, че България трябва да помага на РСМ по пътя към ЕС, сега се налага "да седнем и да разговаряме дали можем по друг начин да интерпретираме Преговорната рамка".

Макар и да е професорка по конституционно право и политически системи, би трябвало да търпи академична критика. Ако иска да преговаря за друга интерпретация (промяна) на вече приетата от целия ЕС и собствената ѝ страна преговорна рамка, трябва да обиколи всички европейски столици и да обясни защо не ѝ допада. Щом причината е, че не ѝ харесват българите, ще се сблъска с два проблема: първо, дискриминация по етнически причини; второ, неизпълнение на поето задължение. Първият проблем ще дисквалифицира РСМ като негодна за ЕС поради нарушаване на основни европейски ценности. Вторият ще даде сигнал в ЕС, че няма смисъл да отваря преговорни глави, защото каквото и да договори, може сетне Скопие да се отметне поради желание за друга интерпретация.

Има и трети проблем

Завоят към Сърбия може да означава и завой към Русия, което ще предизвика силен гняв в Брюксел и ледено отношение към скопските амбиции за Европа. Основание за такива подозрения идват от очертаващата се ос Скопие-Белград-Будапеща. Вторият, който прати поздрави, бе унгарският премиер Виктор Орбан. "Поздравления за ВМРО-ДПМНЕ, Християн Мицкоски и Гордана Силяновска-Давкова за тяхната заслужена и историческа победа на днешните президентски и парламентарни избори в Северна Македония! Очаквам с нетърпение да работим заедно, за да дадем нов тласък на процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС!", написа още същия ден Орбан в социалната мрежа Х.

Сърбия и Унгария са скачените съдове за руско-китайско влияние в Европа. Последователното гостуване на китайския президент Си Цзинпин тази седмица в Белград и Будапеща даде простор на риторика, която силно се разминава с общата европейска външна политика. Русия като агресор и Китай като нейна тилова база не би трябвало да се радват на топли отношения в Европа. Но те търсят места, където да пробият европейското единство, и ги намират. Няма да е изненада, ако Скопие се окаже следващата пробойна.

Не само Александър Вучич, но и Виктор Орбан има аргументи да придърпа РСМ към своята политическа линия, защото от 2018 г. той укрива осъдения на две години затвор бивш лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски. Това е най-силното доказателство на кого може да разчита македонският елит в критична ситуация.

В анализа на геополитиката и на вътрешните и международни отношения трябва да се знае, че има

нещо по-силно за политиците

Това е собственият им интерес да забогатеят и да оцелеят. Затъналият в корупция скопски елит е обречен да тачи югославските си корени, на които от поколения дължи висшето си положение. Но в същото време е предпазлив към европейската примамка за още по-голямо забогатяване, защото е съчетана с надзор за върховенство на закона. За него е по-изгодно РС Македония да си остане бедна, но той да си запази достатъчно богатство, на което да се наслаждава на свобода, вместо заради някаква европейска мечта да загуби едното и другото.

Що се отнася до България, македонските избори не би трябвало да предизвикват реакция от нейна страна. Щом изтрезнеят от еуфорията, победителите сами ще се изправят пред проблемите, които са натворили. На път за Брюксел ще разберат, че не могат да стигнат по-далеч от Белград, който ще им сподели своя дългогодишен опит за преговори с ЕС без срок за приключване.

А обикновените македонски граждани с българско самосъзнание все така ще разчитат, че най-прекият им път за Европа минава през София, където могат да похлопат за европейски паспорти. България обаче трябва да повиши своята взискателност, защото изборите показаха, че проблемите идват не само от сметките на политиците, но и от промитите с помия мозъци в една по-широка обществена среда.