Отминалите местни избори в София ще бъдат запомнени със сгромолясването на ГЕРБ в столицата, с минималната разлика между Васил Терзиев и Ваня Григорова на балотажа и с кризата с избора на председател на новия общински съвет, която напомня на сходни в Народното събрание. Много поучителни резултати всъщност се получиха и в битките за районите на града. Тези резултати също заслужават внимание, защото дадоха основания както за обобщения, така и за вникване в детайлите според района. А също и защото т.нар. малки кметове са лицата на партиите в кварталите, най-близо са до гласуващите, първи научават за техните проблеми, а (при добро желание) и първи реагират на тях.
Специално внимание заслужава вотът в район "Надежда". Както "Сега" писа, на 5 ноември ГЕРБ загубиха почти всички квартали на София. В този ден избирателите в "Люлин", "Искър", "Връбница", "Подуяне", "Илинден", "Възраждане", "Сердика" и др. сложиха край на дългата доминация на партията на Бойко Борисов и заложиха на други районни кметове – преди всичко от ПП/ДБ/"Спаси София". Така хората от изброените райони се присъединиха към живеещите в централните части-"Средец", "Оборище", "Лозенец", "Триадица", които още на предишни избори отказаха на ГЕРБ. След вот 2023 герберите запазиха само бастиона си Банкя, върнаха се в район "Панчарево" и за пореден път спечелиха "Надежда". Там Димитър Димов бе преизбран за пети път и през 2027 г. ще празнува 20 г. като местен кмет.
Как се случи така, че в други квартали избирателите се организираха във Фейсбук да ходят от врата на врата и да обясняват, че на кмета на ГЕРБ повече не трябва да се вярва, а в "Надежда" Димов спечели отново и през цялата кампания получаваше насърчения от съкварталците си? Отговорът на този въпрос вероятно не е само един, но някои причини са очевидни. В отминалия управленски цикъл в района на Димов бяха направени някои от най-големите общински инвестиции, за които други части на града само мечтаят. Парадоксално или не, всички вече завършени нови общински паркинги се появиха в "Надежда" – първият 4-етажен за 310 автомобила, който се намира на 50 м от метростанция "Надежда" (да се снимат там ходи целият актив на партията барабар с Антон Хекимян), друг за 210 коли на ул. "Христо Силянов" и "Царевец". Пак в "Надежда" ЦГМ построи свой паркинг - на ул. "Георги Войтех" за 147 автомобила. Първоначално дружеството искаше повечето места в него да са за репатрирани МПС, но след недоволство, към което Димов се присъедини, ЦГМ склони да отпусне по-голяма зона за платен абонамент. Така в периода 2019-2023 г. в "Надежда" бяха открити около 600 нови паркоместа, колкото може би не бяха изградени в цяла София.
За разлика от други райони, "Надежда" разполага с два големи парка, които през последните години бяха реновирани – Северен и "Надежда". Същите не бяха "нахапани" от застрояване, както се случи със зелените площи в "Младост", "Овча купел", "Изгрев", в Южния парк и на доста други места. Пред завършване в "Надежда" е т.нар. Зелен коридор. Той представлява 2 км трасе, което ще облагороди запустели пространства и ще свърже двата парка. За град като София, където масово се строи, а не се залесява, появата на нещо зелено винаги прави впечатление.
Всички това се случи без драстично забавяне на сроковете и без "ремонт на ремонта", на каквито се нагледаха хората в центъра и къде ли още не. Ако към това се прибави и фактът, че в четирите части на ж.к. "Надежда" има 3 метростанции, които сравнително добре покриват нуждите на живеещите (в много по-големия "Люлин" също има 3), преизбирането на Димов за пети път не изглежда учудващо. Вижда се, че той стои начело на район с добра (за разбиранията в София) инфраструктура и че, което е не по-малко важно, досегашното му управление не й е нанесло непоправими щети.
Нещо, което не може да се каже за други райони, които бяха управлявани от ГЕРБ. Резултатът от тези местни избори показва, че в София има квартали, в които хората са толкова разочаровани от "епохата Фандъкова", че за нищо на света не биха допуснали властта пак да отиде в съпартийците й. Макар че кметовете на други формации също не се справиха добре. Най-ярко доказателство за това бе вотът в "Красно село". Както е известно, до зимата на т.г. начело на района бе Росина Станиславова, която през 2019 г. бе издигната от "Демократична България" и бе подкрепена от "Спаси София". През февруари 2023 г. тя бе отстранена заради съдебно решение за конфликт на интереси, като преобладаващите отзиви за работата й не бяха никак добри (това пролича на изборите по слабата подкрепа за заместника й Николай Веселинов). Въпреки това на 5 ноември жителите на "Хиподрума", "Лагера", "Славия" и т.н. не върнаха издигнатия от ГЕРБ арх. Румен Русев, а пак предпочетоха кандидат на ДБ и "Спаси София", вече в коалиция с ПП – Цвета Николаева. Пример за същата нетърпимост към ГЕРБ е и "Младост", където от години кандидатите на Борисов не са добре дошли. На тези избори младостчани не одобриха стореното от независимия си кмет арх. Стефан Стефанов, но пак не го смениха с човека на ГЕРБ. Както стана дума, кандидатите на тази партия никога не са били желани и в централните райони на София.
Изборите показаха и друго: кварталите, които най-много пострадаха от безразборното строителство, са готови да защитят районния си кмет, дори когато той остане без партия, стига да е бил рамо до рамо с тях в битката срещу презастрояването. Пример е вотът в район "Студентски". Между 2019 и 2023 г. там управляваше Петко Горанов като представител на ДБ. На отминалия вот обаче ПП/ДБ/СС издигнаха друг – Еней Енев. Горанов се кандидатира като независим и го победи на балотажа с 50 на 42%. В "Студентски" кандидатът на ГЕРБ дори не стигна до втория тур. 4-те години в района се запомниха с упоритата битка на жителите на "Мусагеница" да спасят зеленото пространство пред блок 101. Инвестиционното намерение бе на издателя Петьо Блъсков, който искаше да построи там нова кооперация. ГЕРБ отначало твърдяха, че строежът може да се реализира. Хората от квартала обаче го спряха с ежедневни блокади на кръстовище, като Горанов се появи на част от проявите. Той бе и единственият районен кмет, който организираше приемна на спирка на метрото, където желаещите можеха да отидат без записване.
Погледнато глобално след вота в София, столичани са склонни да се отблагодаряват на кметовете си, независимо от коя партия са, когато те оправдаят доверието им (според възможностите си). 10 районни кмета бяха преизбрани, за 4 от тях стана дума, останалите 6 са от ДБ, които сега са в коалиция с ПП/СС. Друг извод е, че хората са склонни да дадат предварителен кредит на нови лица. В 12 от 24-те района на София ще има такива, въпреки че и досегашните районни кметове бяха в битката. Стана ясно също и че който веднъж е разочаровал съкварталците си, завинаги бива забравен. Във вота участваха бивши "малки" кметове, но никой от тях не успя да се върне в общината.
Най-голямото обобщение е, че хората искат районните им кметове да познават проблемите на квартала, да реагират на сигнали, да следят социалните общности, да говорят с хората, да се справят бързо с това, с което могат да се справят сами, а за другото да бъдат заедно със съкварталците си, когато се стигне до натиск на централни институции. "Малкият" кмет не трябва да се чувства никак малък, когато търси начини да се справи с големите язви в района си, каквито има навсякъде. Ако го прави, той може да е член на губеща партия или дори да няма политическа подкрепа зад гърба си, но в замяна на близостта си с хората ще получи нещо много по-ценно.
