Рядко се случва президент и премиер да са на едно мнение и ето че този път намериха не само общ език, но и общи думи.

"Няма повишен риск [за България - б.а.] и нивото остава най-ниското - трето ниво", каза премиерът Николай Денков ден след терористичното нападение на палестинската групировка "Хамас" срещу Израел на 7 октомври. "Обобщените резултати от доклада на Националния контратерористичен център, обявени от министър-председателя, показаха, че към момента няма пряка заплаха за националната ни сигурност", съгласи се от Бургас с ден закъснение президентът Румен Радев, който цитира премиера, за да се подсигури, че ако стане нещо, първоизточникът на успокоението е друг.

Правилно е държавните ръководители да излъчват спокойствие и да не паникьосват населението, но трябва да се следи

къде започва безгрижието,

защото точно в Бургас се случи атентатът на "Хизбула" (друга терористична палестинска групировка - за сведение на Радев) срещу израелски туристи на 18 юли 2012 г. Тогава правителството на Бойко Борисов се плацикаше в морско безгрижие и единственото, което казваше за свое оправдание, бе, че нападението е станало изненадващо. Така разбрахме, че терористите не пращат известия за пъклените си намерения.

Израел, който по принцип е много бдителен за своята сигурност, също се оказа изненадан от атаката на "Хамас". Сега всички критики се стоварват върху неговото реномирано разузнаване, но те не заличават последиците. Приспаната бдителност на разузнаването е като да оправдаеш караулен, че е задрямал на пост, и затова не е видял опасност. Симпатизанти на премиера Бенямин Нетаняху, който от години има неволи с обвинения за корупция и дестабилизиране на съдебната система, веднага намериха удобно обяснение: разузнаването не е спало, а вниманието му е било отклонено към вътрешни разследвания, за да се подклаждат атаки на опозицията срещу премиера, вместо да се следят действията на външните врагове на националната сигурност. В новата драматична обстановка обаче Нетаняху не прояви докачливост, а покани най-върлите си опоненти да сформират извънредно правителство, за да защитят заедно върховните национални интереси.

Когато атмосферата е по-спокойна управляващите във всички страни са подложени на изкушението да превръщат своите лични неволи в национални, защото собственото им оцеляване на власт е в центъра на вниманието им. Не прави изключение и българският президент, който използва случая, за да защити прерогативите си в сферата на специалните служби, като заяви че "в момента най-важно е да не се допуска вмешателство в тяхната работа и продължаване на опитите за тяхната политизация". Както е известно, правителството замисля да ограничи правото му да назначава техните ръководители. След като това е най-важното, всяко друго безпокойство е по-маловажно.

Помага ли ни, ако си баем

да не ни среща близкоизточната мечка?

В Близкия изток мечките са на изчезване. Има една порода, наречена сирийска кафява мечка, но тя е дребна, сламеникаво светла, а и вече не се среща както в Сирия, така и в съседните Израел и Ливан. Преместила се е по́ на север. Образно казано, няма я, защото избра да ни дойде на гости. През март 2011 г., когато пламна гражданската война в Сирия, Борисов очакваше с ведро спокойствие България да бъде приета в Шенгенската зона. "Остава една стена да доизмажем" в приют за настаняване на бежанци недалеч от границата - и сме готови, уверяваше той. Вече едва ли помни коя стена е била толкова важна, но оттогава минаха няколко мигрантски вълни от Близкия изток за Европа, като си утъпкаха и специален Балкански път.

Главната дирекция "Гранична полиция" се похвали на 10 октомври, че за първите 9 месеца от 2023 г. нейни служители са предотвратили повече от 158 000 опита за незаконна миграция в България. През същия период на 2022 г. са предотвратени 115 000, съобщават от пресцентъра на МВР. С други думи мигрантите, които напират към България (върнати или не), се увеличават, а не намаляват. Това едва ли прави българската кандидатура за Шенген по-приемлива за скептичните държави в Централна Европа, и особено за Австрия.

В момента разгневеният Израел води война, а не "специална военна операция", както руският президент Владимир Путин определя лицемерно своята агресия в Украйна. Израелската откровеност и решителност означава, че военният пожар ще бъде голям, и може да се очаква нова мигрантска вълна от Близкия изток. Въпреки че никой засега не изразява пожелание за разширяване на конфликта, расте тревога от замесване на Иран, който е симпатизант както на ливанската групировка "Хизбула", така и на укриващия се в Ивицата Газа "Хамас". Изказват се подозрения и че терористичното нападение на 7 октомври е било планирано с негово участие. Опасението от възможен сблъсък между архивраговете Израел и Иран расте толкова бързо, че вече има съобщения за иранци, които са се отправили към границата с Турция, за да търсят безопасност. А петролните пазари, които реагират дори на подухване на вятъра от неочаквана посока, веднага се застраховат чрез вдигане на цените.

Премиерът Денков, който успоредно с политическата си функция запазва академичния си поглед, прави

верен анализ:

"Обсъждахме с колегите от службите, че има сериозна опасност от развитие на конфликта и неговото ескалиране, тъй като има такива индикации, което може да доведе в средносрочен план до повишаване на бежанските потоци, до рискове, свързани с доставката на суровини, а оттам - и цените на тези суровини. Така че има по-общи рискове на глобално ниво, но за тях ще говорим, ако се наложи, през следващите дни".

Нямаше как да не се наложи такъв разговор, макар че президентът Радев го отбягваше, защото от година и половина показваше, че не обича да събира Консултативния съвет за национална сигурност, където други лица биха му давали акъл. Той свикна с мисълта, че си е самодостатъчен, защото като едноличен работодател на служебни правителства си осигуряваше послушание и безотчетност. Все пак Радев си остави резервен ход, като заяви: "Ако има промяна в обстановката, ще бъде свикан Консултативният съвет за национална сигурност".

Не се разбра каква промяна чака, но тя изглежда настъпи три дни по-късно, защото президентът свика на 11 октомври вечерта заседание на подбрани от него ръководни лица в измисления извън конституцията формат "консултативна среща".

Можеше да я нарече и "соаре",

за да постигне същата легитимност. Личеше си, че вместо да покаже загриженост за националната сигурност, си разчистваше сметките с политически фигури, които не му допадат. Затова ги игнорира. Само че те са фактори в Народното събрание, а България е парламентарна република. Неговата неотшумяла болка, че не успя да я превърне в президентска република, изби отново на светло. Стремежът му да налага управленска воля въпреки конституцията даде допълнителен аргумент, че от нея трябва да се изчистят елементите, които му позволяват такава заблуда. Строгото прецизиране на церемониалните му функции опира вече до укрепването на националната сигурност. Щом в период на задаваща се международна заплаха президентът е способен да превръща собственото си его в център на общественото внимание, държавата ще е в по-голяма безопасност, ако ясно дефинира мястото му зад фикуса.