Мая Манолова е интересен политик. Следя внимателно изявите й от поне две години и бях убеден, че има много по-големи амбиции от кметския пост в София. Енергична жена е, стремителна. Е, предполагах, че по-дълго ще чакам, за да се потвърдят предположенията ми. Но в понеделник вечерта тя не просто обяви кметска кандидатура в София, но и заявка за… промяна на страната. "Гражданите поискаха от нея да подкрепи независими кандидат-кметове и граждански листи в цялата страна и да поведе ново национално гражданско обединение" – това пише във възвание на инициативния й комитет под формата на прессъобщение. “Гражданите” настояват още за структури в страната под надслов “Промяна за София и България”. Ако досега Манолова беше потенциален кандидат-кмет на столицата, вече е истински,
плюс… кандидат-месия на България
Очакваше се Слави Трифонов да подкрепя претенденти из страната и да сее кълновете на промяната. Но очевидно и Манолова не се стърпява. Възможно е да взаимодействат. Но тя желае да е национален фактор в лично качество, а “гражданите” до нея напират за партия-движение.
Възможно е утре-вдругиден да последва разграничаване от тях. Например: “Много благодаря за доверието, но желая да се съсредоточа в София!”. Или: “Стига толкова обединения и движения, важно е да се върши работа!”. Но заявката не е случайна, тя е най-малко опипване на почвата. Номерът, при който “независими граждани” молят за нещо политик, а той според ситуацията удовлетворява или не спонтанните им желания, е игран многократно. “Граждани” приласкаха царя навремето. Такива за европейско развитие стопиха желязното генералско сърце, Борисов стана хекатомба. Пак граждани периодично се молеха на президента Първанов да оглави партия. Сега очевидно граждани като певицата Кристина Димитрова и режисьора Максим Генчев са взели присърце съдбините на столицата и прилежащата й държава.
Може би някой си мисли, че кметският стол е дребнотемие, ако наистина Манолова има по-големи амбиции? Не, не е.
Нима този стол не бе трамплин за Борисов?
Нима не отвори перспективи пред Софиянски? Не е нова играта, просто друг човек влиза в нея. И тъкмо навреме: от ГЕРБ има умора, но няма кой да ги смени; от БСП също има, но и на нея се търси алтернатива; отделно от това родната за Манолова партия е в тежка криза, враговете на Нинова тайно ще работят за някогашното парламентарно острие; десни се канят явно. Така при успех на кметските избори или дори при минимална загуба Манолова ще се превърне в незаобиколим ляво-десен политически капитал. Искат българите промяна, ми ето – омбудсманката, и без това грееща с висок рейтинг, идва насреща! Хайде на бас, че не само тя, но и хора, притежаващи съвсем истински капитал (националноотговорния!) правят същите сметки! Манолова няма потенциал да е нов цар или нов Бойко. Но при добро представяне в София може да влезе в общодържавните калкулации - да диктува, балансира, накланя везни в една епоха "пост ГЕРБ". (Иронията е, че смятахме Нинова за Орбан в пола, за Бойко в пола... А то друга жена напира за главна роля.)
В следващите дни най-интересни ще са реакциите на останалите участници в политическия живот. Към момента БСП приветства сдържано Манолова. Заявката на кандидатката обаче за “граждански листи и обединение” е изстрел в сърцето на столетната партия. Не по вкуса на БСП са също десните формации, които ще се пришият в “гражданската” коалиция. Ако Манолова някак играе със самостоятелни листи в София или страната, това значи, че наистина няма да е кандидат на БСП. Защо тогава партията да я подкрепя (вчера решението бе отложено за 15 септември)? Но ако не я подкрепи,
ще бъде обвинена, че цепи алтернативата
срещу Фандъкова и ГЕРБ. Каквото и да е развитието, БСП не диктува дневния ред. Идеята за “граждански листи и обединение” я притиска до стената.
Бойко Борисов също едва ли е много доволен. От една страна, той направи Манолова омбудсман навремето (избрана бе с гласовете на ГЕРБ), официално са врагове, иначе – не. От друга страна, Манолова не е тип политик, на когото апетитът не идва с яденето – в състояние е да му създаде истински проблеми. От трета страна, загуба на кметския пост в София, за разлика от президентския, може наистина да оттласне хода на българската политика в русло, неизгодно за ГЕРБ. Засега Борисов прави единствено това, което може – да приказва каквото му дойде. И часове след официалната кандидатура на Манолова изля пореден поток забележителни мисли: много съм помагал на Мая, повече от на Фандъкова, БСП да не се крият зад нея,
Менда има мазна коса, фъш-фъш…
Разясни също, че сам се подстригвал. Всичко това по Фройд значи, че азът му не преживява само политически нещата, а и някак мачистки.
Така или иначе, предстоят интересни седмици. Любопитно е с какъв високоморален наратив “жълтопаветната десница” ще отиграе дилемата Мая или Йорданка - омразната ГЕРБ ли да подкрепят, или жената, която им разгонваше фамилиите по площадите, бранейки Орешарски? Слави също не е казал думата си. Сараят мълчи. Конкретното състезание е за София, по-голямото – за страната. Историята не познава смяна на системата чрез избори – става чрез революции. Чрез избори обаче лицата се сменят от време на време, което прави предстоящата есен вълнуваща.
