И така, светът самоизключи голяма част от икономиката. Възнамерява да спре още отрасли, зловещатели предричат, че стотици милиони ще спрат работа. Международният воден, наземен и въздушен транспорт практически спря, предстои да забранят и вътрешния масов, включително градския транспорт. Според различните прогнози пикът на пандемията се очаква до месец, до три месеца, през октомври и догодина по същото време. (Предлагам с епидемично разширяващото се извънредно законодателство освен затвор за нарушаване на забрани, да въведем показен бой с пръчки на голо за всеки, публикувал предвещания, които не се сбъднат.) Как ще издържат до края на блокадата онези, които остават без заплата през това време – много от тях нямат спестявания, а напротив - дължат пари на банки, лизингодатели, наемодатели, така че карат от заплата до заплата със скъпи касови заеми и овърдрафт по кредитни карти? Това никой не обяснява, а увлечените по проблемите на епидемиологията медии никого и не питат. Логично при тази мрачна перспектива е да се поставят въпросите на тема
какво става с осигурителните системи?
Но не чувам те да се задават, още по-малко – да се обсъждат, освен да похленчи някой отговорен фактор, че финансовите проблеми на епидемията всъщност нямат решение – и затова трябвало час по-скоро да се решат. Единственото предложение, което веднага стана световен хит и прицел за обиди и ругатни, направи една търговска компания – Whole Foods, дъщерна фирма на свръхгиганта “Амазон”. Понеже по правилата на добрия лицемерен тон е прието смутителят да се псува без да се обяснява за какво иде реч, ще направим обратното. Кратко ще представим
идеите за допълнителна социална защита в Whole Foods
Предложението е просто: понеже при извънредни ситуации като сегашната световна епидемия се налага заетите да отсъстват от работа (например ако са под карантина) значително време, за което никой не им плаща, компанията предлага всички да внесат неизползваните от тях платени отпуски (PTO, paid time out) в един общ фонд (pool), от който да „теглят“ платен отпуск онези, на които им се налага да отсъстват от работа, без да получават за това време заплати или социални осигуровки. Предлага се голямата част от натрупания фонд с платени отпуски да остава в самото предприятие, друга част да се прехвърля в общ фонд на ниво корпорация, трета част да се внася в национален фонд. Бедстващи предприятия с недостиг могат да ползват платено работно време от корпоративния и от националния фонд. Така натрупаният в огромно количество неползван платен отпуск ще се ползва за допълнителна социална защита. Веднъж създадени фондовете за платено работно време, и работодатели, и държавата, и местните власти могат да даряват допълнително платено работно време. Те могат да се ползват и за частично подпомагане – например при дефицит ползваният принудителен неплатен отпуск да се плаща частично. Този модел може да бъде подложен на
аргументирана критика,
разбира се. Първото, което ми хрумва, е потресаващият му примитивизъм. Вместо да се води сложно счетоводство на неползвания платен отпуск в часове и дни, а след това по сложен и объркан начин да се приравняват едни часове отпуск в други (понеже неползваният отпуск на всеки зает има различна цена, заплатите са различни), много по-просто е работодателите да се поканят или да се задължат със закон да внесат сумите за плащане на неползвания платен отпуск в банкови сметки, от тях да се плаща допълнителното социално осигуряване. Но смисълът на предложението не се обсъжда, то веднага предизвика
вълна от „морално“ отрицание,
с коментари от типа, че този модел бил “проява на гротескна алчност“, понеже собственикът на Амазон (оттам и на Whole Foods) г-н Безос бил несметно богат и нямало проблем да плати от джоба си принудителния неплатен отпуск на заетите в неговите фирми. Съобщава се колко милиони получават като заплати и бонуси шефовете на корпорацията и за колко време карантина на целия им персонал стигат тези пари. Казват, че групата Амазон била плащала „нула долара данъци за 11 млрд. долара годишна печалба“ и че „укривала печалби“ в (без)данъчни оазиси и в страни с ниско облагане. И т.н. в стила на младия Ленин. Всичко това, каквото да си мисли и да чувства всеки от нас, е несъстоятелно празнодумство, а
социалната защита няма морално решение.
Тя трябва да има финансово решение, при това устойчиво, за да работи и защитените да могат да разчитат на него. Устойчиво значи – преди всичко друго – да е балансирано: да събира поне толкова приходи, колкото разходи обещава да покрие. Иначе натрупва дългове, поема неизпълними задължения към осигурените и един ден просто фалира. Илюзия е, че работодателите могат да бъдат накарани да платят всички социални разходи. В бизнеса разходите са въпрос на сметка и ако тя не излиза, защото разходите за труд нарастват дотам, че изяждат цялата печалба, такива бизнес проекти се отхвърлят, предвидените работни места не се откриват. А ако разходите за труд тепърва се повишат, поради каквато и да е причина, дори да е пандемия, война или нашествие на извънземните, предприятията, където сметката вече не излиза, просто се закриват, всички заплати, осигуровки и данъци, които са плащали, изцяло спират. Не можеш да накараш насила никой предприемач да плаща (достатъчно дълго) нищо, което не му е изгодно да плати. И не (само) защото той е лаком, алчен и пр., а защото такава е единствено възможната логика на пазарната икономика, наричана още „капитализъм“. Има крайно решение за справяне с лошите „изедници“, познатата „експроприация на експроприаторите“. Ние в България сме свидетели какво става след това.
