facebook
twitter

Наблюдател

Нови записки по българските въстания

Ако протестът не успее сега, няма големи изгледи да успее и напролет - на изборите, защото разпокъсаната опозиция е лесна плячка за статуквото
10 563
 МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
В първите дни на днешните протести имаше категоричност за посоката. Каквато са имали Каравелов и Ботев през 1870 г.

Едно време Любен Каравелов обяснил в своята “Свобода“, че “не възприемаме свобода без жертви, защото свобода, която се не добива с мъки и жертви, е мъртва”. Написал, че “тая гнила рана (Турция) не може да се търпи повече” и единственото нещо, което е важно, е да “търсим съвършена свобода, а не сянка на свобода”. Рекъл: “Революция, революция и революция е нашето спасение и повече нищо“.
Макар и “кабинетен революционер“, Любен Каравелов стигнал до извод, който би трябвало да кънти в главата на всеки българин: ”Не вярвам аз, че калугер ще спаси раята —

 

свободата не ще екзарх, иска Караджата“ 

 

Да, сещам се за революционния устрем на Каравелов покрай призива на “отровното трио” - протестите срещу Бойко Борисов и компания да прераснат в гражданско неподчинение. След като две седмици държа политиците далеч от микрофоните, “отровното трио” смени тактиката и отправи тази седмица апел към същите не само да излязат открито с подкрепа на протеста, но и да призоват симпатизантите си да “блокират цялата страна”. Хаджигенов, Бабикян и Минеков са радикални както Каравелов и Ботев в началото на 70-те години на XIX век. 
Това е ок. Като човек, който ходи на протестите, смятам, че всяка форма на съпротива в рамките на демокрацията би трябвало да се използва. “Гражданско неподчинение“, колкото и крайно да звучи -  е такъв способ - не само форма на протест, но и декларация за отказ от сътрудничество с т.нар. държава.

Разбира се, препратките между Славейков и Хаджигенов са семпли, повърхностни - разликата е точно такава, каквато е между келявия турски султан и шайката на Борисов. Едно е да се бориш за свободата на страната, 
 

друго е да свалиш от власт поредното корумпирано управление

Общото е друго. През първия ден на 1868 г. Славейков написал в будапещенската тъмница: “Нашите господари, както е познато секиму, не са за нищо: нямат ни книжевност, ни наука, ни образование, ни ум и разум, а без тие качества не може да се управлява господарство… Няма закони, няма правда, няма човечество…” Бил е убеден, че “никакви преобразования, никаква цивилизация, никакви наполеонови кодекси не могат да оправят нещата”. 

Бил е убеден, точно както аз и останалите хора на площада днес са убедени, че еднокнижникът Борисов не става за нищо, в държавата няма закони и няма правда, а всякакви преговори с властта вече са абсолютно безсмислени.

 

Много хора биха спрели с препратките дотук

 

Но има и други прилики, които трябва да се казват - не за да спре революционният устрем, а за да се предпазим от старите грешки, които убиват всяко движение напред.

След смъртта на Левски Каравелов се отчайва (което ясно показва, че в нашето сравнение Хаджигенов не е Каравелов). След 20-ия ден на протести нещата в София не са по-малко отчайващи.

Каравелов вади на преден план буквара, а не оръжието, но неговият най-добър ученик - Христо Ботев, продължава: "Имаме пълното право да кажем, че 

 

всяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството".

 

След 1873 г. Каравелов намира, че този народ не е дораснал да отхвърли игото. Другарите започват да го наричат „родоотстъпник”, „предател” “ортак с дявола” и „сръбски шпионин”. “Няма да му простя нито една от неговите политически подлости”, пише Ботев.

“В Букурещ се е събрала тайфа... Шеф на тия чапкъни е Ботев”, отговаря Каравелов.

Каравелов напуска революционния комитет, Ботев го последва малко след това, после самият БРЦК се разпада и цялата идея сами да се освободим отива по дяволите. 

Век и половина по-късно положението откъм народна свяст, готовност за промяна и обществено лидерство не е мръднало кой знае колко. 

Преди 20 дни на площада имахме единно множество с ясна цел - да бъдат свалени Бойко Борисов и Иван Гешев. Начело имаше разпознаваеми водачи - общественици и политици, а ключовата дума бе “Заедно“ - срещу Борисов и Гешев. По това време всички искаха нежна революция, всеки налитащ на бой бе заклеймяван своевременно като агент провокатор. 

После край шадравана се появи аудиоуредба и нещата се объркаха. Обществениците игнорираха политиците, водачите на бунта леко се сдърпаха и всеки завлачи протеста към своя ъгъл. Край шадравана остана радикалното “отровно трио“ - тези, дето искат тутакси да превземат парламента и съдебните палати и да блокират всички кръстовища едновременно. БОЕЦ се захвана с медийната политика и запротестира пред БНТ, Манол Глишев се ориентира към протест пред БНБ, младите от ДаБг протестират в полите на Витоша, а ”Правосъдие за всеки“ остана там, където беше - пред Съдебната палата. 

 

Радикалите допълнително се радикализираха

 

в хода на протеста - дойде време и за призивите за гражданско неподчинение, триото заговори за революция, която не е чак толкова нежна. Както написа Касиел Ноа Ашер - “при Хаджигенов има рязко превръщение от човек към зомби”. Докато в днешния централен революционен комитет си разменяха реплики, част от протестиращите напуснаха протеста - не защото не го подкрепят, а защото през август българският революционер традиционно е на море. Пък и дъжд заваля, неудобно е някак си да се прави мокра революция. 

Ако следваме примера на българската история, следва последната фаза - тези, които довчера са викали “Заедно”, да се разделят тотално с тежки обиди. Едните ще кажат, че с приятели на Путин не могат да протестират, другите ще отвърнат, че с бивши партньори на ГЕРБ, с бивши приятели на ГЕРБ и с бивши министри на Борисов протест срещу клептокрацията не може да се прави и юлското въстание няма да прерасне в августовски пуч. Всъщност, те вече ги казват тези неща. Накрая ще се приберем вкъщи да чакаме братушките, европейците, Лаура Кьовеши - който се сети за нас.

Така вървят нещата -

 

по върховете се карат, хората се демотивират, освобождение няма

 

Ако следваме логиката на злободневното, то е некоректно да не подкрепяме Хаджигенов независимо от липсата на ясна стратегия  в главата му. 

Всъщност и Каравелов, и Ботев остават в историята независимо от лютите обиди, които си разменят. Макар и допълнително митологизирани, те имат своите качества, които поколенията оценяват. Карат се, мразят се, завиждат си, единият даже е решен да утрепе другия, но остават в българската памет като велики творци и велики революционери. Защото са такива.

Аз не знам кой от днешните герои ще остане в историята. Независимо от изхода на този протест. Днес на площада все още не са разбрали, че няма никакво значение дали в борбата си Ботев или Каравелов. Важното е да преодолееш егото си.

Колкото до изхода от протеста... Липсата на какъвто и да е, дори и неофициален, разговор за общи действия между основни опозиционни политически сили, /те не си говорят, за да не се скарат/ е причината, която може да довърши протеста. Ако той не успее сега, няма големи изгледи да успее и напролет - на изборите, защото опозиционните партии пак ще се явят в този ред - едната пред шадравана, другата при БНТ, третата - около палатата..., образно казано. А разпокъсани партиите са лесна плячка за статуквото. Винаги е било така. 

Спонтанните бунтове са неконтролируеми събития. Трудно може да поддържаш спонтанен протест в продължение на месеци. Затова протестите трябва да продължат, но на сцената вече трябва да излязат и политиците, които искат ЗАЕДНО да свалят Борисов и Гешев. Въпросите, които вече са на дневен ред, са съвсем нови и първият от тях е: "Може ли да има широка коалиция, която да спре Борисов?"

 

Още

Ден 30: Протестът върна палатките на Орлов мост (видео и снимки)

07.08.2020

Обновена

11533 69
29-и ден протести: В Пловдив блокираха с палатки ключово кръстовище

06.08.2020

Обновена

3609 20
"Отровното трио" поиска извънредна сесия на парламента

03.08.2020

Обновена

18845 61