Ноември - бюджетно време. Всички са фокусирани върху проекта за държавен бюджет. Половината анализи твърдят, че в бюджета няма реформи и затова той е лош. Другата половина твърдят, че в бюджета има реформи, но те не стават. Критиката е хубаво нещо, проблемът е, че никой не дава алтернативни предложения. А без тях нещата няма да се променят. Ето няколко идеи за реформи, не много популярни, но полезни за дебатите.

Минималната заплата

Години наред вече чакаме синдикати и работодатели да се разберат за механизъм, по който да се определя минималната работна заплата в страната. Те не се разбират и правителството определя минималната заплата административно. Може да продължим да чакаме и да се надяваме социалните партньори да се разберат за нещо. Но няма индикации, че те ще го направят. Чакането не е реформа.

Може би е дошло време да прескочим синдикати и работодатели и да започнем да обсъждаме механизъм за минималната заплата без тях. Такъв механизъм може да заимстваме от Естония - там минималната заплата расте всяка година с двойния размер на реалния икономически растеж (или двойния размер на растежа на реалната производителност).

Естонският модел постига баланс между две на пръв поглед противоположни цели - социални и икономически. От една страна, механизмът води до това в добри времена минималната заплата да расте бързо (защото тогава и икономиката се развива и пазарът на труда е в добра форма). От друга страна, в лоши времена минималната заплата ще расте по-бавно, съответно няма да се губи конкурентоспособност и няма да се губят толкова работни места, колкото изгубихме при последната криза.

Предлагам да се даде срок на синдикати и работодатели да се разберат. Ако не го направят, механизмът за минималната заплата да се приеме без тяхно участие. Те няма да са доволни, но не можем безкрайно да ги изчакваме. А правителството най-сетне трябва да поеме отговорност.  

Мръсните автомобили

От дискусиите за местните данъци за автомобилите стана ясно, че едва ли можем да очакваме някакво особено развитие в тази посока. Съпротивата е огромна дори за 5-6 лева вдигане на данъка за стар и мръсен автомобил, а в същото време тези 5-6 лева едва ли ще накарат някого да си купи по-нова кола и така да допринесе за изчистването на въздуха.

В същото време все повече западни градове забраняват влизането на стари дизели, което сваля тяхната цена и наводнява пазарите в Източна Европа. Така изчистването на големите и богати градове води до още по-голямо замърсяване в бедните страни, а тук, в София и други градове, и без това имаме достатъчно мръсен въздух.

Какво е решението? По един или друг начин най-мръсните автомобили да не биват допускани в градове с наднормено замърсяване. Има два подхода - единият е чрез забрана. Според Световната банка около десет процента от автомобилите са отговорни за почти половината замърсяване. Тези 60 - 70 хиляди автомобила просто трябва да не влизат, когато има наднормено замърсяване. Другата възможност е да се дадат стимули на тези, които се откажат от стария си автомобил - например 2000 лева бонус за този, който се откаже от мръсен автомобил без катализатор.

И двата не са популярни. Някои ще кажат, че не е честно да наказваме собствениците на мръсни автомобили (въпреки че те съзнателно са си свалили катализатора, което прави автомобила им да замърсява като танк). Други ще кажат, че не искат да се дават пари на хора с мръсни автомобили, за да се откажат от тях. Винаги ще има против, но нещо трябва да се направи. Запазването на статуквото ще ни изтрови. Буквално.

Тол системата

Караме по разбити пътища - десетки хиляди километри пътища трябва да се ремонтират, за да влязат в някакво нормално състояние. Но кой да плати? Сега плащат основно шофьорите на леки коли - чрез винетката. Но пътищата се рушат от камионите. Милиони тирове минават през България от Европа за Турция и Близкия изток и обратно - пресичат цяла България за 11 евро, което не е достатъчно. Рушат шосетата ни, а плащат едва 11 евро.

Тол таксите за камионите са начинът да се плаща справедливо за пътищата. Но няма да стане лесно - видяхме колко обжалвания имаше през годините с цел да се спре развитието на тол система. Няма да се учудя, ако догодина има и протести с камиони и твърдения как тол таксите ще съсипят бизнеса. Но без такава система, каквато има в повечето западни страни, няма как да се справим с проблема с липсата на поддръжка за пътищата.

Разходите за образование

Образованието е приоритет, ще се харчи повече, увеличават се заплатите, ще се дават щедри стипендии, за да се привличат повече младежи да стават учители. Всичко хубаво, обаче харченето не може да е безусловно и поравно за всички. Не е популярно, но някой трябва да го каже.

В страните с добри образователни системи - Финландия, Южна Корея и пр. - учители стават най-добрите ученици и студенти. Нещо повече, в някои страни дори е забранено студенти тройкаджии да стават учители. И у нас трябва да стане така - да, щедри заплати, щедри стипендии и всякакви други програми, но не за всички. Тези инструменти трябва да са насочени към привличане на отличници към педагогическата професия. Не е въпросът да запълним бройките, а да се осигури качество.

Хората с увреждания

Работодателите твърдят, че имат нужда от половин милион нови работници и искат да ги внасят от чужбина - от Виетнам или други екзотични страни. В същото време казват, че не могат да наемат няколко хиляди хора с увреждания и това било непосилна тежест за тях.

Много хора с увреждания са напълно способни да вършат полезна работа и да изкарват дохода си с труд. Да, някои ще имат нужда от обучение, ще има нужда от инвестиция в достъпна среда и помощ да се интегрират на пазара на труда. Но тези средства могат да се осигурят и чрез европейски, и чрез национални програми. И ще са добра инвестиция. Това е по-добрият вариант, отколкото тези хора да бъдат изключени изцяло от пазара на труда и да зависят изцяло от социални помощи и подаяния от бюджета. Включително и за работодателите и данъкоплатците това е по-добър вариант и те не трябва да го блокират, а да предложат конкретни идеи как реално да работи.

Данъци и бюджет

В последните години наблюдаваме тенденция да се събират повече приходи в бюджета, въпреки че се запазват ниските данъчни ставки. За две години приходите в бюджета се увеличават с 10 милиарда лева - заради икономическия ръст и заради по-висока събираемост. Това е положително, защото, от една страна, осигурява ресурс за публични политики, но от друга страна данъчните ставки остават ниски и тежестта за бизнеса и данъкоплатците остава приемлива.

Ниски данъци и висока събираемост са единственият устойчив модел, при който и данъкоплатците, и публичният сектор могат да се развиват едновременно. Разбира се, събираемостта понякога изисква и непопулярни мерки. Например, смяната на касовите апарати не среща много почитатели. Но това е начин да се вдигне събираемостта и да се запазят ниски данъчните ставки. Ако укриването е лесно, тогава се подкопава данъчната основа и политиците ще завият към вдигане на ставките. А това ще удари точно честните данъкоплатци. По-добре нов касов апарат, отколкото нови (по-високи) данъци.