"Някой продаде мача за еврото". Това бе първият коментар на министъра на еврофондовете Атанас Пеканов, след като колежката му от служебното правителство Росица Велкова обяви официално, че България се отказва от целта да влезе в еврозоната на 1 януари догодина.
Новината отприщи две лавини от реакции - на разочарование и на ликуване. Някои нарекоха отлагането провал и предателство, други похвалиха финансовия министър за мъдрия ход. Хората, които разбират от финанси, започнаха да пресмятат какво губи България. Онези, които твърдят, че бранят национални каузи, се възрадваха, че ще си опазим лева. Спонсорите на кампаниите срещу еврото доволно потриват ръце.
Кой е виновен
Президентът Радев обяви, че за всичко е виновна "политическата криза". Нещо подобно намекна и шефът на БНБ Димитър Радев - европартньорите ни искали да договорят приемането ни в еврозоната с редовно правителство, не със служебен кабинет.
Търсете виновниците в 48-ото Народно събрание, препоръчаха служебните министри. Пеканов коментира, че няма конспирации, но има несвършена работа с елементи на саботаж. Имаше предвид партиите в предния парламент, които провалиха приемането на промени в четири важни закони, без които няма как да влезем в Клуба на еврото.
Вицепремиерът поясни, че отлагането не е приумица на служебния кабинет. От Еврокомисията ясно казали, че София не си е написала домашните – приемане на четирите закона и потушаване на инфлацията. Ако всичко бе наред, София щеше да поиска в края на февруари ЕК да изготви т. нар.конвергентен доклад - оценка за готовността на страната да въведе единната валута, но ... "Бездействието на парламента си има цена, има и последици - доведе до това България да не поиска конвергентен доклад, защото, честно казано, ако го беше поискала, щеше да бъде отхвърлена. А това би било огромна имиджова щета за страната ни", каза финансовият министър Велкова.
„Разочарован съм, че България сама се отказа от срока 1 януари 2024 г. за приемане на еврото. Това, което се случи, според мен е комбинация от управленски провал и цивилизационно предателство“, коментира финансистът Николай Василев, бивш министър на икономиката от НДСВ. Според него всяко от последните пет правителства - четири служебни и едно редовно, има принос за отдалечаването на България от целта.
Василев обвини кабинета "Петков", че с популистко харчене на бюджета е налял масло в огъня на инфлацията и това е сред причините България днес да не изпълнява критерия за стабилност на цените. Упрекна и кабинета "Донев": „Не зная защо служебният финансов министър трябваше да казва каквото и да било за отлагане. Съвсем скоро има избори, смятам, че ако се появи едно прозападно реформаторско правителство, което знае какво прави, може да постигнем срока 1 януари 2024 г.“.
Но докато инфлацията е феномен, който се влияе от много фактори и трудно се "управлява",
голям грях за неприетите закони
има 48-ото Народно събрание. Видните евроатлантици от ГЕРБ дадоха всичко от себе си, за да блокират важни за влизането в еврозоната законови промени. Използваха всякакви процедурни хватки - вкл. отсъствия от комисии, за да провалят кворума, и бутафорно присъствие - влизат в пленарната зала, вдигат шум, но не се регистрират и не гласуват. А след това взеха да нападат ПП и ДБ, че едва на финала на парламента се загрижили за еврото и не можело да искат важни закони да се приемат за един ден. Не можело ли? Та нали точно ГЕРБ оглавиха покушението срещу машинното гласуване и за една нощ заедно с ДПС и и БСП така изтърбушиха Изборния кодекс, че вероятно ни чака вот, който ще бие всякакви рекорди по грешки, засечки и фалшификации.
Партиите на промяната са разочароващо пасивни по важната тема и така е от години. Като изключим някои епизодични коментари в социалните мрежи, бранителите на еврото у нас са малцинство, чийто глас почти не се чува. Дори новината за отлагането не ги извади от апатията.
БСП изпадна в унизителната роля на припяваща група на гласовитите вокали от "Възраждане". Корнелия Нинова зачести с изказванията, че не сме дозрели за еврото и нямало нужда да бързаме.
Президентът оня ден направи странен коментар - влизането в еврозоната ще донесе много позитиви, но трябва да отчетем и мнението на хората, които са против.
БНБ е много заета с "технически въпроси" и никак не помага на народа да разбере защо е важно да сме част от еврозоната. Шефовете на централната банка се държат като надменни аристократи, които гледат с досада невежите плебеи и си мислят: “Какво да им обясняваме, като няма да разберат“. Министерството на финансите също предпочита да "кротува", особено в условия на политическо безвремие, служебен кабинет и наближаващи избори.
Какво губим
В момента "Възраждане" събира подписи за референдум срещу приемането на еврото. Въпросът за допитването е хитро формулиран - искаме ли да запазим българския лев до 2043 г. Замисълът на организаторите е прозрачен - да запратим членството в еврозоната в далечното бъдеще. Това, което Костадин Костадинов и компания не казват на хората, е, че отлагането носи огромни щети за България - не само "имиджови", а материални, директно бъркащи в джоба на всеки българин.
Вицепремиерът Пеканов даде кокретни примери за пропуснати ползи и щети:
Влизането в еврозоната води до повишаване на кредитния рейтинг. При по-висок рейтинг България може да тегли държавни заеми при по-ниски лихви, а това би спестило на бюджета, т.е на българските данъкоплатци, поне 200-250 млн. лева разходи на година.
Влизането в еврозоната означава и по-ниски лихви по кредитите за бизнеса - става сума за спестяване на поне 50-60 млн. лв. Ще поевтинеят и жилищните кредити, и потребителските заеми, и лизингът на автомобили.
В последните години най-големият инвеститор у нас са работещите зад граница българи, които пращат значителни средства в родината си в помощ на близки и приятели. По данни на данните на БНБ през 2022 г. гурбетчиите са пратили в България над 1.2 млрд. евро, основно от държави от Еврозоната начело с Германия, Испания и Гърция). Сега обменът в банка или чейдж бюро изяжда по 1-2 стотинки на всяко евро, което прави десетки милиони левове на година. Приемем ли еврото, този разход ще изчезне.
Кога, ако не сега?
Възможно ли е да въведем еврото през 2024 г.? 1 януари вече изглежда непостижима цел, но все пак е възможно годината на приемане на еврото да е 2024, а не 2025 или по-далечна. За средата на 2024 г. намекна министър Велкова и вероятно такъв компромисен сценарий е обсъждан с партньорите от ЕК и еврогрупата. Успехът му драматично зависи от това кой ще спечели априлските избори и дали ще бъде съставено стабилно правителство, подкрепяно от проевропейско мнозинство в парламента.
Инфлацията е голям препъникамък. Но е преодолим - потвърди го и министър Велкова. Цените у нас са минали своя апогей и в идните месеци ще вървят надолу. Ако инфлацията слезе до приемливи нива, Брюксел може да направи същия компромис като с Хърватия - държавите от еврозоната с най-ниска инфлация да бъдат изключени и България да се сравни по ценова стабилност с останалите. Ако ЕК прецени, че се вместваме в инфлационния критерий (все пак Маастрихтските показатели са правени за нормални условия, а в момента в Европа бушува жестока война и тя тече не само на бойното поле, но и на икономическия фронт) и ако новият парламент бързо приеме нужите законови промени, София ще може да поиска конвергентен доклад през лятото и да се надява на зелена светлина за влизане в еврозоната на 1 юли 2024 г.
Ако този шанс бъде пропуснат, ще е лошо. Вече се надига нова опасност, която може за дълго да потопи мечтите ни за еврото - растящия бюджетен дефицит. Летвата, която държава, застанала на прага на еврозоната, не бива да прехвърля, е 3%, а преди дни служебният финансов министър Велкова призна, че МФ готви бюджет за 2023 г. с превишение на разходите над приходите, равняващо се на 6% от БВП. Нещо по-лошо, Велкова не скри, че има риск и следващите бюджети да са много на червено.
Затова е важно какви сили ще доминират в следващия парламент. Ако вилнее мнозинство на популистите, готови да пробиват кратери в държавния бюджет, за да се харесват на избирателите, тежко й на България. Ще се върнем с десетилетия назад - държава, трупаща дефицити и дългове, отбягвана от инвеститори, европейска бананова република.
