Quantcast
Панденомика | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Сегашна стойност

Панденомика

2 912
 Pixabay
Ледниковата епоха на принудителното изключване и заключване вече трайно промени навиците и поведението на потребителите. Те все повече пазаруват онлайн и няма да престанат след пандемията.

Бизнес, образование, политика, спорт или развлечения, пандемията е обсебила всички и всичко. Особено икономиката. Процъфтява нова област в нея, назована без грам креативност “панденомика”. Словосъчетание (portmanteau, на руски ползват прекрасната българска дума „словостяжение“) от пандемия и икономика. Вече издадоха монографии и мощни сборници с това заглавие. Цяла трупа панденомисти бяха на виртуално турне пред Световния икономически форум, където – естествено, пандемията бе точка първа от дневния ред.

Как не, като цял свят от сутрин до вечер за пандемия говори. Но нелогично, защото заразата не е най-смъртоносният икономически проблем, с който се сблъсква човечеството. Далеч повече ще са жертвите на класическите социални бедствия, породени не от вирус, а от критична бедност, т.е. доход под жизнения минимум. И тези жертви за 2020 година само са се увеличили от драстичното изключване на цели сфери на дейност и непремерените мерки за замразяване не само на трафика на хора, но и на стоковия обмен. Най-забележимото постижение на панденомиката са подробните описи на всички възможни начини, по които коронакризата вреди. Описани са над 200 отделни „канали на въздействие“, изчислен е делът на основни канали в общия икономически спад. Отчайващо липсват смислени идеи как да се облекчат тези вредни последици. Огласената на длъж и шир антикризисна стратегия, с която цветът на икономическата мисъл и върхът на глобалния бизнес щяха да дарят човечеството и най-вече правителствата, се оказа само словесен балон, нищо че надуването струва десетки милиони. Стратегията се състои от точно

 

четири мерки срещу кризисните мерки

 

Първа и главна – прозрачност и борба с корупцията! Да се отчита и знае кой точно как и колко е засегнат, къде отива всеки бюджетен цент. Корупцията трябва да се бори, понеже голяма част от помощите се крадяли; да се спрат кражбите е равнозначно поне на удвояване на помощите. Второ – преговори и субсидии. Държавите да развържат кесиите, да увеличат и продължат помощите, докато има мерки за изключване и ограничения. Но да преговарят със социалните партньори, за да разпределят парите справедливо. Трето – намаляване и разсрочване на наеми и заеми. Ясно защо. И четвърто – конверсия и пренасочване. Затворените и бедстващи заради пандемията бизнеси да измислят нови продукти и дейности, от които да печелят, докато не се вдигнат забраните. Фирмите за модна конфекция да шият маски и защитни облекла. Приземените авиокомпании, затворените хотели и ресторанти да започнат доставки по домовете. Пилотите да подкарат бусове, сервитьорите и камериерките да разнасят пакети. Това е стратегията по същество. Останалото са вариации.

За жалост това е нивото на икономическа и политическа мисъл днес. Не за десетки милиони, а за две бири и час време квартален полицай и местният бакалин щяха да произведат същата стратегия (полицаят е нужен, защото на бакалин едва ли ще хрумне първата и главна стратегическа точка). А ужасяващото е, че нито световните, нито местните национални лидери дават вид, че са притеснени от липсата на смислено решение, а се държат, сякаш бъдещето е сигурно и под контрол. Все пак има полза от упражненията по панденомика. Те разсейват заблудата, че като премине пандемията, пак ще се върнем към нормалното и познатото. Анализите сочат, че

 

светът никога няма да е същият,

 

който познавахме от преди година. Много изменения ще са трайни. Ледниковата епоха на принудителното изключване и заключване вече трайно промени навиците и поведението на потребителите. Те все повече пазаруват онлайн и няма да престанат след пандемията. Ще си ползват приложенията за цифрови плащания. Хора, които не излизат от вкъщи, нямат нужда от официални костюми и спират да следят модните тенденции. Те разбират без колко много неща могат. И когато властите решат да ги оставят на мира, старите навици няма да се върнат. Вече е сигурно, че голяма част от класическите малки магазини няма да преживеят. Панденомистите стигат консенсус, че жертва на пандемията ще е главната градска улица. Централните части на хиляди малки градове сега напомнят обезлюдените, изоставени улици от мрачна филмова фантастика. Отсега е ясно, че те няма да възкръснат. Това може да стане причина за летален изход от агонията на загубили икономическата си база населени места в цяла Европа. Панденомиката стига до интересни изводи за очаквани изменения в отрасловата структура на стопанството, които няма как дори телеграфно да отбележим в един коментар. Но са публикувани прогнози с обилни данни и сценарии, задължително четиво за всеки, който ще води бизнес след края на ограниченията. Най-важният макроикономически извод несъмнено е очакването за

 

тежък срив на доходите

 

не само поради общото свиване на производството и съпътстващото трайно покачване на безработицата. Става дума за статичен срив, „свиване на място“, т.е. намаляване на вече достигнатото ниво на заплащане – въпреки че издръжката на живота ще продължава да расте, а с нея и минималните часови ставки. Този процес се отнася за индустриалните страни и не се очаква да се пренесе в развиващата се периферия. Докато в България заплатите растат въпреки кризата, на Запад, за първи път след Втората световна война, отчитат реално намаление на средната работна заплата. Договаря се понижаване на заплатите в тежко ударените от изключването отрасли, например в пътническата авиация. Доста пророци вещаят края на западното „потребителско общество“. И да е преувеличено, това заключение е сигнал за очаквана положителна за нас, аборигените на икономическата периферия, промяна на потоците капитал и работна сила в центробежна посока. Прагматичното сп. "Економист" вече заговори за “brain gain” (печалба на мозъци, обратното на brain drain, източване на мозъци) в Източна Европа. Ще съумее ли местният бизнес да улови възможността не е ясно, но е най-важният за нас въпрос.

Още

Зрителите вече не искат да гледат наградите "Оскар"

15.04.2021

471
Зеленият паспорт е по-скоро свобода, а не "затвор"
Положителните тестове за COVID-19 паднаха под 15%

11.04.2021

Обновена

2554