"В образованието има достатъчно средства, но не всички от тях се използват ефективно". Неведнъж учители и експерти са достигали до този извод, визирайки различни програми, инициативи и дейности на образователното министерство. Нагледен пример дават част от националните програми в средното образование, с които МОН дофинансира училищата за дейности, които не са разчетени в делегираните им бюджети - за изграждане на нови СТЕМ кабинети, иновации и т.н. Общият им бюджет расте от година на година, като за 2022 г. сумата е внушителна - 242.6 млн. лв. за 21 програми, или двойно повече от м.г. Тук влиза и перо, което няма нищо общо с реформи - растящата сума за обезщетения на пенсиониращи се учители. Но въпреки това ресурсът може да е от огромна полза за системата, ако е насочен правилно. На фона на задаващата се икономическа криза и всеобщия недостиг на средства за каквото и да било въпросът дали парите по националните програми се изразходват ефективно е от ключово значение. Анализът на програмите обаче не дава категорични доказателства, че всички от тях са успешни.
Проформа
Отчетът на националните програми за 2021 г. е по-подробен от предишните, но въпреки това не дава пълна картина на тяхната ефективност. Индикаторите по много програми - например за брой подпомогнати ученици, ремонтирани площадки и т.н., са изпълнени и дори преизпълнени. Сухата статистика обаче не обяснява постигнат ли е замисълът на дадена програма.
Изграждането на СТЕМ център само по себе означава ли, че учениците в дадено училище са започнали да наблягат на природните науки, науката и технологиите? Повишени ли са оценките им по биология и химия например? Закупуването на n на брой компютри направило ли е обучението по-интересно и задържани ли са например повече деца в съответното училище? Такъв анализ не просто липсва, а в много годишни отчети резултатите са отчетени съвсем формално. Под не една и две програми например просто четем: дейностите по модула още "се изпълняват". В това положение данните стоят и за минали преди години програми.
Десегрегацията буксува
Един от най-големите проблеми в образователната система е огромната ножица между силни и слаби ученици и многото деца от т.нар. уязвими групи, струпани в определени училища. Затова бе създадена специална програма в подкрепа на общините за образователна десегрегация. За 2021 г. например бяха заделени 500 хил. лв. за подпомагане на 20 общини. Резултатът обаче е само 9 общини, подкрепени в дейности по десегрегация, и изразходвани едва 340 хил. лв. Защо толкова малко общини са кандидатствали, при положение че доста повече градове изпитват затруднения от това естество? Недостатъчни ли са парите за един проект, или пък е сложно кандидатстването? Не е ясно. Факт е обаче, че вместо 1500 деца да се включат в дейности по десегрегация и да получат таблети, броят им е бил 1080. Вместо заложените 400 мотивационни дейности са били проведени само 81, вместо 2000 родители са участвали само 457 майки и бащи, а вместо 40 медиатори са се включили само 26. Въпреки тези резултати за 2022 г. програмата е идентична - пак са отпуснати 500 хил. лв., отново за 20 общини. Трябва ли МОН да чака още 1 г., за да анализира защо общините не проявяват очаквания интерес и евентуално да коригира някои условия?
Нима никой не иска рехабилитация?
В разгара на ковид пандемията МОН предложи програма за рехабилитация на педагозите за общо 400 хил. лв. По първия й модул бяха предвидени 180 хил. лв. за безплатни прегледи на 12 000 учители, преболедували коронавирус. Невероятно, но от програмата са се поинтересували само 21 преподаватели, за които са предоставени смешните 315 лв. По втория модул - за рехабилитация на 2000 педагози по програмата на НОИ, интересът е посредствен - 336 учители, за които сумата е едва 32 хил. лв.
Напук на числата т.г. МОН предложи същата програма, отново за 400 хил. лв. Нищо, че още преди тя да започне, учители се усъмниха в ефективността й и предупредиха, че няма да е особено работеща по ред причини - твърде много документи, крайно недостатъчни суми за преглед, липса на места в базите на НОИ и т.н. Синдикатите редовно настояват за социални програми за учителите - срещу професионално прегаряне, за психологическа подкрепа и т.н. Т.е. от такива мерки има нужда, само че не по този начин.
Не успяваме да мотивираме учителите
Още има какво да се желае и от програмата "Мотивирани учители", по която учители могат да получат финансиране за допълнителна професионална квалификация, за обучение на уязвими деца и т.н. Общият й бюджет за м.г. бе 1,25 млн. лв., но са били усвоени само към 900 хил. лв. Най-голям е бил интересът към модула, насочен към нови за системата учители - 94 от заложени 100 учители. Към другите модули обаче интересът е бил половинчат - при планирано обучение на до 150 учители за допълнителна квалификация от програмата са се възползвали 98 педагози. Малко специалисти с висше образование без преподавателски опит и квалификация пък са поискали да се обучат за работа с уязвими ученици - само 25 от планирано финансиране за 50.
Една навременно взета поука
Понякога МОН си взема поуки от неуспеха на дадена програма. М.г. съвместно с МОН (и под напора на Патриотите) бе измислена програмата за изучаване и съхраняване на традициите на българската армия. Бюджетът й бе 500 хил. лв., от които са били изразходени половината - 234 хил. лв. От 100 заложени училища интерес към програмата са проявили 85 училища. Дали от министерството са преценили, че не е нужно подобни дейности да бъдат финансирани по национална програма или нещо друго, може само да гадаем, но е факт, че през 2022 г. смисълът й е преосмислен и подобна програма няма.
Професионални гимназии
По програмата за професионално образование и обучение м.г. бяха заделени 2.6 млн. лв. Ако съдим по изпълнението на първия й модул - за подобряване на материалната техническа база в поне 20 училища, по който са одобрени 28 учебни заведения, то изглежда, че тя е особено успешна и дори е надхвърлила с малко одобреното финансиране - 2.2 млн. лв. вместо 2.1 млн. лв. По другия модул за създаване на модерно учебно съдържание в професионалните гимназии обаче индикаторите не са постигнати - вместо 60 типови учебни планове са разработени и актуализирани само 22, от планирани 500 учебни програми са разработени само 196, а от 170 национални изпитни програми са създадени 113. От заложени 130 хил. лв. по модула обаче са похарчени 122 хил. лв., което показва, че в някои случаи явно е нужно по-добро планиране. Това се вижда и от други програми.
Спорт и изкуства вместо СТЕМ
През 2020 г. бе създадена програма за изграждане на СТЕМ училищна среда. Целите й - да бъде финансирано изграждането на 263 центъра по природни науки, за дигитални създатели, за технологии в креативните индустрии или по-малки работилници и лаборатории - са изпълнени. Усвоени са и докрай отпуснатите 40 млн. лв. Вече стана дума, че извън тези данни няма как да знаем дали това е повишило мотивацията и резултатите на учениците в тази област. Човек би се зачудил защо на фона на огромния интерес към програмата тя не фигурира сред новите национални програми. Причината е, че изграждането на СТЕМ кабинети във всички училища и на Национален СТЕМ център беше включено в Плана за възстановяване и устойчивост и ще се финансира оттам. На мястото на нея пък тръгна нова мащабна програма за 90 млн. лв., по която се очаква близо 70 000 ученици да бъдат включени в безплатни занимания по баскетбол, волейбол и футбол (42 млн. лв.), както и в музикално, танцово или театрално изкуство (48 млн. лв.).
