Въпреки големите надежди и обещания, съвсем реален е шансът България да не получи второ плащане по Плана за възстанояване и устойчивост /ПВУ/. Страната ни подаде искането преди цели 7 месеца, като плащане по него няма заради неизпълнени ангажименти. ЕК се принуди да спре часовника, за да може пропуските да се изчистят, но това така и не стана до разпадането на сглобката. Нещо повече - списъкът с неизпълнени ангажименти набъбна с две ключови реформи и министерството на финансите вече открито признава, че отлагането на либерализацията на пазара на електроенергия ще има финансови последици.
Равномсметката не е розова и за непоисканото официално предоговаряне на ПВУ. Според предоставена от МФ на “Сега” информация страната ни ще се мъчи да предоговаря с ЕК заради закъснения и други проблеми общо 36 инвестиции и 10 реформи.
Две ключови реформи могат да струват над половината от чаканите пари
Четири ангажимента за реформи останаха неизпълнени на ниво второ плащане. Все още няма приет закон за личния фалит, пътната карта за климатична неутралност бе преработена, но не бе приета в новия й вид до излизането на парламента във ваканция заради изборите, няма приети процедурни правила за избор на членове на антикорупционната комисия. За капак към тази несвършена работа парламентът добави още едно ключово отстъпление - отлагането на либерализацията на пазара на електроенергия. Реформата предвиждаше функциите на НЕК като обществен доставчик да отпаднат от 1 юли и търговията на едро да се осъществява през Българската независима енергийна борса. За отлагане на либерализацията до 1 юли 2025 г. има обективни причини - много нерешени проблеми, но така или иначе това остава неизпълен ангажимент по ПВУ за влизане в сила за ключови законодателни промени.
Всеки неизпълнен ангажимент за ключова реформа по ПВУ по прилаганите от Брюксел формули води до замразяване на минимум 88,6 млн. евро в случая на България. Ако се прецени, че реформата е много важна и е свързана с отправяни към страната препоръки от Брюксел, се прилага коефициент за увеличаване на тази сума. Случаят с либерализацията е точно такъв, а при прилагане на коефициент 2 замразената сума ще стигне 177 млн. евро. Финансовото министерство вече открито признава този риск. “Това е една от ключовите реформи в ПВУ, която успешно беше договорена с ЕК. Тя е включена във второто искане за плащане и можем да очакваме, че отлагането на сроковете за прилагането й ще има финансови последици по отношение на очакваните средства от ЕС”, се казва в отговорите на МФ.
Сходна е картината и при пътната карта за климатична неутралност. И това е ключова реформа, и тук може да се очаква замразяване на голяма сума. Законът за личния фалит и промяната в рамката за несъстоятелността също са стари препоръки към България, и тук може да се очаква замразяване на поне 88,6 млн. евро. Методологията е такава, че блокирането на средства е много по-голямо при неизпълнените реформи, отколкото при инвестициите, а по линия на второто плащане България бави само реформи.
Какво ще остане след всичките тези корекции можем да гадаем, но няма да е много. Чаканата от България сума по второто плащане е 653 млн. евро. Надали ЕК ще дочака приемането на всички тези документи след изборите и просто ще замрази парите.
При такъв вариант България по регламент би получила 6 месеца отсрочка да отстрани пропуските и ако не го направи, губи окончателно парите. Още отсега е ясно, че няма да има влезли в сила такива промени в закона за енергетиката до изтичане на 6-те месеца.
България ще се мъчи да договаря нови срокове за 36 инвестиции и 10 реформи
Извън второто плащане на дневен ред стои предоговарянето на ПВУ. Тук залогът вече не са единствено промените, свързани със съдбата на въглищната енергетиката и решението на НС да се иска предоговаряне в тази част от плана. Заради забавяния и други проблеми страната ни ще иска предоговаряне на общо 36 инвестиции и 10 реформи. При инвестициите на практика ще се предоговарят близо 20% от всички оставащи за изпълнение договори. От дадени от МФ разяснения пред “Сега” става ясно, че основната причина за предоговарянето са невъзможни за изпълнение срокове. Крайният срок за отчитане на изпълнени инвестиции и реформи е 2026 година, като самите проекти могат да се разплащат и след това, но до тази дата се правят искания за плащания. А плащанията на свой ред се искат на основата на изпълнени ангажименти.
Някои от проектите ще се предоговарят и заради инфлацията и невъзможност да бъдат реализирани в параметрите, при които са одобрявани през 2022 г. Извън тези технически корекции ще има и съдържателно предоговаряне на отделни ангажименти, което ще бъде и най-трудната част.
МФ не сочи конкретните инвестиции и реформи, които са проблемни, като те ще станат ясни при подаването на искането. От всички министерства обаче е потърсена детайлна информация за рисковете. От дадените от МФ отговори не става ясно кога в крайна сметка ще бъде подадено официално искане за предоговаряне. На 5 февруари е изпратено неформално искане, но то служи за служебни цели - уточняване на всички детайли по официалния документ, който ще се внесе. Ако служебното правителство не внесе това искане, България рискува целият процес съвсем да се забатачи.
Къде сме ние спрямо страните-членки на ЕК?
В момента България е изпълнила 7% от заложените инвестиции и реформи по ПВУ. Средният процент на изпълнение за целия ЕС е 18%. Съседна Гърция е с 23% изпълнение, Румъния - с 14%, Хърватска - с 28%. Страната ни много се забави и с разработването на нова глава по инструмента за енергийна независимост от Русия RepowerEU, като много държави вече имат включени такива глави в плановете и работят по тях.
На фона на всичко това равносметката е, че България се проваля с изпълнението на този инструмент. Той е по-труден от оперативните програми, защото изисква изпълнение на предварително посочени, при това детайлно като съдържание, реформи. Говори се, че има негласна договорка между отделни политически партии България да се откаже от този ресурс, особено в частта енергетика, където залозите са високи. Предстои да видим дали развитието ще е такова. Залогът са милиарди левове безвъзмездно финансиране, които, уви, не успяваме да оползотворим. А беше време, когато политиците бълнуваха да искаме по плана и допълнителни заемни средства...
-------------
Как се изчислява колко средства да бъдат замразени ?
За всички държави от ЕС Брюксел прилага една и съща формула. Общият ресурс по ПВУ се разделя на броя на инвестициите и реформите, включени в него. За България парите по плана са 5,689 млрд. евро, а реформите и инвестициите са 321. Така базовата сума, която е съврзана с един ангажимент по плана, е 17,7 млн. евро. Ако ангажиментът представлява влизане в сила на реформа, сумата се умножава по 5.
Ако реформата е ключова, се прилага допълнителен коефициент за завишаване, размерът му не е определен предварително.
При неизпълнени реформи, които представляват само отделни междинни стъпки, базовата сума от 17,7 млн. евро се умножава по 0,5. При големите инвестиции базовата сума се умножава по 2, а при най-малките - по 0,5. И тук има възможност за корекция в посока нагоре на замразената сума, ако инвестицията е ключова.
