- Г-н Калфин, бюджетът на държавата за следващата година е факт, а управляващите дори го определиха като доста социален, наливат се милиони в сфери като здравеопазване, пенсионната система, образование и пр. Защо вие го определяте като предизборен?

- Не е точно да се обявява бюджетът за социален, защото във всеки един държавен бюджет преобладаващи са социалните разходи. През последните 20-ина години те възлизат някъде между 37-38% от разходите на държавата. Тук голямото перо е субсидията към НОИ за пенсии. Така че винаги социалните разходи са били в пъти по-големи от всички останали.

Но по отношение на мерките, които се взимат за следващата година и финансирането им, трябва да се погледне малко по-дистанцирано на целта на бюджета. Той е силен инструмент, с който държавата събира пари от икономиката, преразпределя ги и предоставя публични услуги. Тези услуги са в основата на т. нар. обществен договор. Обществото си е избрало тези управляващи, за да събират толкова средства и да му предоставят съответните услуги. Не коментирам качеството им.

В един момент идва криза, каквато е пандемията. Очевидно има нужда от допълнително усилие, за да може бюджетът да подпомогне онези, които са най-засегнати от кризата. И тук бих гледал на бюджета от гледна точка не как традиционно се справя или не се справя с публичните услуги, а какво прави в тази конкретна област, за да омекоти кризата.

- Какво прави?

- В това отношение можем да сме много критични. Пандемията започна март месец. Ако погледнем какво се случва тази година – много повече се говори, отколкото се прави. Не знам дали и следващата година ще продължат така нещата. От март насам бяха превъртени милиарди. Какви ли не мерки – включително и тази 60:40, за която държавата отдели 1 млрд. лв. После управляващите взеха заем от Европейската комисия от 1 млрд. лв. Похарчени са няма и ¼ от тези средства. Едно е многото говорене за едни големи пари, другото е какво достига до хората и до бизнеса.

Това, което достига до икономиката, примерно - 300 млн. лв. по думите на министъра на икономиката, е доста оптимистично. БСК твърди, че са 220 млн. лв. Средствата са от март досега, което са никакви пари. Първо, са много малко перо от бюджета и второ – абсолютно недостатъчни.

Да ги сравним. Правителството дава 200 млн. за българската икономика и налива 1 милиард в германската, като реши точно сега да купи два кораба! Очевидно самата идея къде отиват парите е сбъркана. Има две обяснения. Или правителството лъже хората и казва „ние се грижим много за вас“, а всъщност не прави нищо, или не знае как да го направи.

- Кое е от двете? Или пък и двете заедно?

- Ако реша да съм любезен към правителството, имам чувството, че то не знае как да се справи с цялата криза и последствията й. Защото действително пари има. В момента фискалният резерв е над 13 млрд. лв. – сумата в касичките на правителството. От онова, което си е отворило като разходи за края на тази година, има 5.8 млрд. лв., които може да похарчи допълнително. Което очевидно не може да стане за месец. Пари има, законова възможност има, а те не стигат до там, където трябва. Което говори за абсолютна некомпетентност. Правителството не може да се справи с тази криза. Даже и да има пари, то не знае какво да ги прави.

Страх ме е, че тенденцията няма да се промени и след Нова година. Не виждам кое се променя в тоталната липса на компетентност.

Като сравним какво се прави в България и в другите европейски страни, ще видим горе-долу къде са разликите. В тези държави се изсипаха много средства веднага след началото на епидемията, без никакви критерии, включително и на калпак. Дадоха се средства на много фирми, на самоосигуряващи се, засегнати хора и пр. А сега мерките са много по-целенасочени.

В България първият етап беше изобщо пропуснат, много по-малко пари бяха дадени в началото на кризата и без критерии. Има някои мерки, които не са толкова лоши, но достигат до много малко хора – примерно 60:40. Тя съществува в цяла Европа и за нея получаваме специални средства. По данни на БСК обаче достига едва до 1/3 от предприятията. По същия начин са и заемите за малките фирми, които достигат до няколко процента от тях. Като се погрижиш само за 5% от фирмите, останалите 95% ги оставяш да правят каквото знаят.

ЕС, когато започна пандемията, събра всички резерви, които имаше в бюджета. Предостави ги на страните да ги ползват. За България сумата бе 2 млрд. лв., предоставени от европейските данъкоплатци. Доколкото виждам числата, които се оповестяват, кабинетът даже е спестил от тях. Не знаят какво да правят с тези пари, които в никакъв случай не са похарчени.

Допълнително се взеха 5 млрд. лв. заем и затова има толкова много пари в резерва.

- Да уточним  - управляващите не знаят какво да правят тези средства или целта е друга?

- Зависи каква е целта, наистина. Ако е да се направят още няколко километра магистрали по 30 млн. на километър, могат да го направят много бързо. Но тези средства в случая са за спасяването на икономиката и социалната сфера и са европейски. Освен че има контрол от нашето общество върху тях, то има и отвън. Няма как да оправдаят парите да отидат за пътища.

- Но защо чак след Нова година ще дадат компенсациите за родителите, които остават вкъщи, за да гледат децата си, примерно? Други средства пък ще се разпределят след края на пандемията и пр.

- Страх ме е, че пандемията няма да свърши до Нова година, но отново си обяснявам всичко с незнанието какви решения да вземат. Мерките са спорни и са много малки. В момента, в който започнат да ги изплащат, ще се види, че са много малко. Ще ви дам пример – 24-те лева на хората, които остават в неплатен отпуск. Отново за тях са закачени хиляди изисквания и условия. Предвидени са за 50 хиляди души за два месеца. Мисля си, че ако не променят условията, даже няма да намерят 50 хил. души, които да ги ползват. Като започнат да ги харчат, ще се видят дефектите на цялата схема.

Някакъв вариант е разсрочването на държавните вземания, където забавеният приход да се компенсира от фискалния резерв известно време, но правителството не смее да го направи. Не знаят кой лост и кой бутон да натиснат, за да помогнат действително на хората. Прави се твърде малко и частично.

Като говорим за бюджет, гледам на него като на политика, на философия, а не на числа. Каквото и да пише в него, като не знаеш какво правиш, очевидно, че няма да има ефект.   

- Казвате некомпетентни са управляващите, правите сравнение между нас и останалите държави. Защо обаче допускаме всичко това и се примиряваме? Дори и протестите срещу Борисов заглъхнаха, а ни предстои една много тежка година?

- Тежка ще е годината заради липсата на грамотност как да се управлява, а не заради липсата на пари. Като си представим, че изборите трябва да се пролетта, сигурно настоящото правителство ще е до средата на годината. Надали можем да очакваме нещо много по-различно.

Що се касае до спирането на протестите, сигурно има много обяснения. Моето е - защото в тях не се провидя някаква смислена политическа алтернатива на сегашното управление. Явно е, че се дистанцираха политическите сили, но в един момент трябваше да се появят и заявят някаква убедителна алтернатива. Цялата пропагандна машина на ГЕРБ работеше в посока, че ако не са те, няма да има правителство, ще се получи вакуум и пр. Което не е така.

- Хубаво – до лятото на догодина ще ни управляват ГЕРБ и Патриотите. Това значи, че ситуацията ще се забатачи още повече.

- Малко е като психологията, която съществуваше в края на социализма. Тодор Живков го беше казал : „Да се наведем и да чакаме да мине бурята“. Общо взето, така се държи правителството – че бързо ще свърши пандемията. Ако беше наистина свършила, то щеше да се похвали – „ето ние с малко пари свършихме работата“. За зла участ тя се оказа по-сериозна и  продължителна. Ще се случи онова, което се случва 10 г. – не са дошли сега „калинките“ във властта. Развъждат се много старателно през тези години. Сега има силен натиск върху здравната система и там лъснаха всички недостатъци. Изливат се огромни средства в нея, а онова, което получават гражданите, не е за което си плащат.

- Как ще коментирате последните ни разпри със Северна Македония, която блокирахме за членството й в ЕС?

- Правителството успя умело да ни вкара в ситуация, в която всеки изход е губещ. Както блокирането на Македония изолира България - на никого не успяхме в ЕС да обясним какви са причините за това решение, така и не успяхме да постигнем нещо кой знае какво с отлагането. В дипломацията си има подходи. Когато искаш да постигнеш нещо, търсиш съюзници, начини, гледаш да не се изолираш. Останах с впечатлението, че и там не знаем какво искаме. Преди два месеца правителството изпрати меморандум до ЕС в опит да обясни какъв е проблемът ни със Северна Македония. Оставям настрана разтегнатия, емоционален и абсолютно неадекватен език на този меморандум. Поставиха се в него четири условия.

Малко преди да мине съветът, на който ние наложихме вето, г-жа Захариева промени условията. Каза – те да признаят езика и историята, няма да слагаме вето. Погледнато отвън, ние създаваме впечатление на хора, които не знаят точно какво искат, но между другото блокираме. Но не само Скопие, а и Албания. Сега трудно можем да убедим някого, че ние сме фактор, който ще доведе до европейското разширяване на Балканите, с което се тупахме в гърдите по време на нашето председателство на ЕС.

Правителството ясно трябва да формулира какво иска, да го вдигне политически, а не да го праща на исторически комисии, и да си постави срок, като е и активната страна. Да кажем, че искаме до 3 месеца да се реши проблемът и да започнат на високо равнище преговори. Но не го виждам да се прави.  

- С доста тъмни краски е бъдещето ни. Оптимист ли сте?

- Оптимист съм, защото идват избори. Имаме нужда от промяна, особено по отношение на управлението на държавата. Дали ще е към по-добро, дано да бъде към по-добро. По този начин не е редно да продължаваме.