Изказванията при приемането на бюджета за пенсии тази година показват, че модата на популизма отминава и настъпва сезонът на реализма. Той не е следствие на някаква качествена промяна, а неизбежност - пенсиите вече са опасно зависими от нашите данъци, а какво друго правят управляващите с нашите данъци все повече е функция на пенсиите. Това са достатъчно належащи проблеми и затова не е случайно, че говоренето се промени.

Според управленската програма кабинетът смята да направи цялостен преглед на системата и да е готов до края на 2024 г. с промени в Кодекса за социално осигуряване, чиято цел да е "подобряване на пенсионната система". В обхвата на прегледа са включени почти всички придатъци на класическата пенсия - инвалидни пенсии, наследствени пенсии, вдовишки добавки, категории труд. Въпреки това набелязаните цели изглеждат недостатъчни за дългосрочните предизвикателства, пред които стоят всички пенсионни системи по света, не само нашата - застаряващо население, намаляваща работна сила, неяснота за работните места заради цивилизационния напредък на изкуствения интелект. Заедно, всичко това ни изправя пред иронията на съдбата най-сетне да имаме малко по-прилични пенсии, но да не сме сигурни ще има ли утре кой да ги плаща.

Защо демографията трябва да ни тревожи

За 10 години между последните две преброявания сме загубили 844 781 души, или 11,5% от жителите на страната. 59,3% от общото намаление се дължат на отрицателния естествен прираст (разликата между ражданията и умиранията), а останалите 40,7%  - на външната миграция. Това само по себе си подсказва накъде вървим и какво можем да очакваме след още десет или двадесет години. За пенсионната система обаче са важни и няколко допълнителни показателя от демографската картина.

Може би най-важният от тях е възпроизводството на трудоспособното население, което се измерва с т.нар. коефициент на демографско заместване. Той показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.). По данни от Преброяване 2021 това съотношение е 61 на 100. За сравнение през 2011 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 70 млади хора, а през 2001 г. - от 124. За последно съотношението е било над 100, т.е. на всеки излизащ е имало поне един влизащ, през 2006 г.

Още един начин да погледнем на неблагоприятните демографски процеси - всеки четвърти жител на България е на 65 и повече навършени години (1 532 667 души), като за десет години тук има увеличение с 12,6%. В същото време населението във възрастовата група 15-64 навършени години е намаляло с почти един милион или с 19,1%, като е 4 069 400 души (62,4%). Делът на най-младите е 14,1%, като тук има малко увеличение спрямо 2011 г. заради общия демографски срив (тогава най-младите са били 13,2%). Като абсолютен брой на населението във възрастовата група до 14 г. обаче всъщност имаме намаление - от 975 хил. през 2011 г. на 918 хил. през 2021 г., или с 5,9%.

И добрите новини са по-скоро лоши

На общия мрачен демографски фон е любопитно да отбележим, че в последните години съотношението между осигурени и пенсионери, което пряко засяга пенсионния бюджет, всъщност се подобрява. То се влошава докъм 2013 г., след което обръща тенденцията и при 77,3 пенсионери на 100 осигурени през 2008 г. сега е 72,9 на 100 (в пика си през 2013 г. достига 80,4). С други думи, пенсионерите намаляват по-бързо отколкото осигурените - при първата група намалението за 14 г. е 8,05%, докато при вторите е 2,5%. След 2020 г. с нейните драстични локдауни осигурените дори се увеличават, като през 2022 г. са 2 794 249 души и издържат 2 036 543 пенсионери. Още една супер новина - за същия период от 14 г. има драстично намаление в броя на пенсиите - с 23,7%, като те намаляват от 2 686 860 през 2008 г. на 2 049 318 през 2022 г.

Това обаче са добри новини само на пръв поглед. Намалението в броя на пенсиите например се случва почти изведнъж през 2019 г. и се дължи на една механична промяна - тогава НОИ спря да плаща втора социална пенсия за инвалидност. Намалението в броя на пенсионерите пък се движи и от рекордната смъртност през пандемията, и от тенденцията все по-малко хора да успяват да изпълнят пълните условия за пенсиониране заради периоди на сива икономика и безработица в годините на прехода. Увеличението на осигурените в последните 2 г. също просто наваксва ефекта на пандемията и на практика връща броя им на нивото от 2019 г.

Този ненаситен дефицит

В основните социални показатели, които дават контекст на случващото се с пенсионния бюджет в периода 2008-2022 г., се набива на очи само една симетрия - равните по ръст средна заплата и средна пенсия. Средната заплата се е повишила от 545 лв. през 2008 г. на 1761 лв. през 2022 г., а средната пенсия - от 208,97 лв. на 674,54 лв. И при двете това е 3,23 пъти увеличение за 14 г. Симетрията обаче е дотук. Какво показват другите ключови показатели за този период?

- при БВП ръстът е 132% - от 71,289 млрд. лв. през 2008 г. на 165,384 млрд. лв. през 2022 г.;

- при средната заплата, както стана дума, ръстът е 223% - от 545 лв. на 1761 лв.;

- при средния осигурителен доход обаче ръстът е само 160% - от 500,56 на 1298,45 лв.;

- при приходите от осигурителни вноски ръстът е още-малък, 134% - от 4,198 млрд. на 9,841 млрд. лв., въпреки че размерът на вноската бе увеличен на два пъти с по 1%.

А сега какво се случва при разходите?

- разходите за пенсии се увеличават със 179,33% - от 5,597 млрд. лв. на 15,634 млрд. лв., или 2,79 пъти;

- средната пенсия се увеличава със 222,80% - от 208,97 на 674,54 лв., или 3,23 пъти;

- средната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава с 248% - от 210 на 730,79 лв.;

- минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава с 286,9% - от 108,17 лв. на 418,50 лв., или 3,9 пъти.

На този фон няма как да ни учудва тогава, че трансферът от бюджета за държавното обществено осигуряване се е увеличил 3,6 пъти за 14 години - от 2,236 млрд. лв. на 8,054 млрд. лв. (тук вече говорим за всички фондове, оперирани от НОИ, но основният дял от дефицита е именно за пенсии). Докато през 2008 г. трансферът от бюджета е бил почти наполовина по-малък от приходите от осигурителни вноски (2,2 към 4,2 млрд. лв.), сега двете числа са опасно близки (8,05 към 9,8 млрд. лв.).

Къде сме ние?

Делът на разходите за пенсии от БВП у нас се движи около 8-9%. През 2021 г. този показател достига рекордно високо ниво от 10,3% благодарение на ковид добавките (повече от прословутото преизчисление отпреди идването на Борисов през 2009 г., когато е 9,3%). Това поставя в нова светлина колко вредно беше това раздаване на милиарди на калпак без никакъв критерий.

През 2022 г. пенсиите са 9,5% от БВП - звучи високо за нас, но всъщност е ниско за ЕС. Последните данни на Евростат по този въпрос са от 2020 г., като тогава средното ниво за ЕС е 13,6% дял на пенсиите от БВП. Гърция е известен лидер в това отношение - 17,8%, следвана от Италия - 17,6%. Под 8% са Литва, Унгария и Малта, а най-нисък дял на разходите за пенсии спрямо БВП има Ирландия - 5%.

Разходи за пенсии като дял от БВП за ЕС - последните данни на Евростат са за 2020 г.:

Защо е толкова стряскащ бюджет 2023?

Нашата пенсионна система е най-зависима от данъците, а от това нашата бюджетна политика е най-зависима от пенсиите, без пенсиите да са достатъчни за хората, коментира Красимир Вълчев (ГЕРБ) при приемането на бюджета на ДОО и това беше един от няколко такива коментара.

Разходите на ДОО за тази година са 21,8 млрд. лв. Само пенсиите ще струват 19,168 млрд. лв. Срещу това стоят едва 11,08 млрд. лв. приходи от осигурителни вноски. Трансферът от бюджета ще стигне историческите 10,225 млрд. лв. Т.е. почти половината от разходите за пенсии и обезщетения ще бъдат покрити от републиканския бюджет.

Това е сметката без никакви допълнителни увеличения на пенсиите извън предвиденото по кодекса за социално осигуряване швейцарско правило, което за тази година означаваше 12% от 1 юли. Увеличението спрямо бюджет 2022 е с 3,657 млрд. лв. или 23,6%. Ето как влияят миналогодишните увеличения на тези разходи:

- 1,04 млрд. лв. допълнително за целогодишното изплащане на увеличението от 1 юли 2022 г. с 10% плюс 60 лв.;

- 433,2 млн. лв. допълнително за целогодишно изплащане на увеличението от 1 юли 2022 г. на минималната пенсия от 370 лв. на 467 лв.;

- 195 млн. лв. допълнително за целогодишното изплащане на двете увеличения на максималната пенсия от 1500 на 3400 лв.;

- 796 млн. лв. допълнително за целогодишното изплащане на преизчислените през октомври 2022 г. пенсии;

- 1,147 млрд. лв. допълнително за изплащане на 12% увеличение от 1 юли 2023 г.

Вижда се, че следващата година всички тези увеличения ще продължат да увеличават с бързи стъпки разходите за пенсии дори да не се направят никакви други увеличения.

Какво ни чака

Според последните демографски прогнози на Евростат отпреди пандемията (цитирани в последния актюерски доклад за бъдещето на пенсионната система през 2019 г.), населението на България ще намалее от 7 млн. през 2018 г. на 4,8 млн. през 2070 г. Това е срив с близо 31%. Делът на населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) ще намалее от 64,3% до 55%, а делът на населението на възраст 65 и повече години ще се увеличи от 21,3% в 2018 г. до около 31% в 2070 г.  В резултат на това, коефициентът на възрастова зависимост ще нарасне значително, и ако през 2018 г. на всяко лице на възраст 65 и повече години съответстват 3 лица в трудоспособна възраст, то през 2070 г. те ще бъдат по-малко от 2.

2070 г. изглежда поколения напред в бъдещето, но негативните тенденции ще започнат да се задълбочават драматично много по-скоро (с цялата условност на данните заради непредвиденото влияние на пандемията):

Работи ли реформата?

В последните години се чуват гласове, че единствената пенсионна реформа в ход у нас - плавното увеличение на стажа и възрастта за пенсиониране, е изчерпала своя потенциал. През 2021 и 2022 г. например за пръв път от началото на тази реформа броят на новите пенсионери се увеличава, вместо да намалява. А м.г. достигна 5-годишен връх - 97 590 нови пенсионери, като увеличението спрямо 2021 г. е 10,6%. За сравнение, през последната година преди промените на Калфин да влязат в действие - 2015 г., новоотпуснатите пенсии бяха 128 761.

Още един признак, че нещата не се случват по план - въпреки че уж всяка година стажът за пенсия е по-висок, новите пенсионери се пенсионират с все по-малък стаж. Хората, които са се пенсионирали с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022 г., имат средно 35,5 години осигурителен стаж при 35,7 години през 2021 г. В действителния стаж има незначително намаление - от 34 на 33,8 години. За сравнение изискването за стаж миналата година беше 36 години и 2 месеца за жените и 39 години и 2 месеца за мъжете.

В масовия случай пенсионирането става на възраст 60-64 г. - така е при 60,2% от новите пенсионери. От хората с отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст за трите категории труд и балетистите - общо 52 048 души за 2022 г., една трета се пенсионират на повече от 65 г. За сравнение възрастта за пенсиониране през 2022 г. беше 61 години и 10 месеца за жените и 64 години и 5 месеца за мъжете. Все повече хора нямат достатъчно стаж и са принудени да чакат до 67-годишна възраст, за да се пенсионират. Всеки трети нов пенсионер обаче успява да се пенсионира на възраст под изискуемата.

Делът на инвалидните пенсии остава ненормално висок - 37% от новите пенсии през 2022 г. са инвалидни и това е преди да влязат в сила редица облекчения, чиито плодове вече виждаме в началото на тази година.

А сега накъде?

Въпреки гръмките думи, че идват реформи, управляващите всъщност нямат голям избор в настоящата нестабилна политическа ситуация. Истински реформи - например в медицинската експертиза и какво въобще разбираме под степен на работоспособност, биха отнели години и никой няма да седне да ги прави в нашата вечна предизборна обстановка. Каквото и да се предприеме по отношение на категории труд и други условия за пенсиониране, то ще изисква плавни стъпки и ясен хоризонт напред във времето. Но резервът за затягане на тези условия е почти изчерпан - те хем на хартия са по-тежки отколкото в други европейски държави, хем на практика всеки гледа да се пенсионира възможно най-рано. Мерките за изсветляване на доходите също изглеждат изчерпани от години, а сивата икономика дори официално не намалява значително. При нереформирана система, алтернативното решение - увеличение на осигуровки или данъци, ще се посрещне като революция, но в крайна сметка рано или късно ще стане неизбежно.

На този фон идеята да мислим мерки, които ще проработят не сега, а за бъдещите поколения - повече икономика с висока добавена стойност, измъкване от сянката на ниските по азиатски доходи, преобръщане на здравната ни система, насърчаване на качествено трудово дълголетие и т.н., изглежда необозрима. Вълната от украински имигранти от началото на войната показа, че нямаме висока търпимост и към евентуален поток от работна сила извън ЕС, освен че си харесахме непалците като възможно най-евтината работна ръка за туризма по морето. Какво тогава ни остава? Само математическите еквилибристики.

Точно такава вероятно ще бъде единствената реформа в бюджет 2024 - прехвърляне на част от проблемите с ниските пенсии към социалното подпомагане под формата на нови социални добавки, които да допълват дохода на възрастните до линията на бедност, но през социалната система, а не осигурителната. Това би следвало да означава някаква форма на прекратяване на плащанията, които сега се оперират от НОИ, но не са свързани с осигурителен принос - социални пенсии, добавки и др. Това, според управляващите, ще понижи дефицита до по-лицеприятни нива. Изнасянето на несвързаните с осигуряване плащания на НОИ и въвеждането на подоходен критерий за тях безспорно ще е една добра стъпка, но тя е повече палиативна, отколкото решителна за бъдещите поколения. Уви, за нещо повече въобще не се отваря дума.