Доста илюзии се разсеяха покрай последните парламентарни избори на 9 юни. Сред тях беше и саморекламата, която си правеха от ПП-ДБ – че растат като влияние и с реформистката си програма могат да привлекат на своя страна мнозинството от гласоподавателите. Случи се точно обратното – над 300 хиляди избиратели изоставиха дясното обединение. Така не само отслабиха силно политическото му влияние, но и объркаха водачите му – в каква посока да поемат, за да възстановят доверието.
Както изглежда, ПП и ДБ – съставните части на обединението, имат крайно
различни виждания за непосредственото политическо бъдеще
Веднага след вота водачите на ПП Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков отсякоха, че резултатите ги поставят в ролята на "конструктивна опозиция". И очертаха следния курс – ГЕРБ да си направи правителство, което градската десница да следи зорко за корупционни прояви, както и евентуално да му помага, ако се правят полезни реформи.
Това изглежда като логичната позиция в момента. След като избирателите масово ги напуснаха заради сглобката с ГЕРБ и ДПС, десните трябва да наберат малко популярност и смятат, че ще го постигнат като атакуват бившите си партньори. Засега обаче не са направили нищо особено, освен че редовно размахват обвинително пръст към другите парламентарни формации, че служат на Делян Пеевски и на Бойко Борисов.
В ДБ гледат в друга посока
ДаБГ и ДСБ също първоначално се обявиха за опозиция, в унисон с колегите си от ПП. Но останаха така, само докато не стана ясно, че първият мандат, отишъл при ГЕРБ, се проваля. Когато възможността Борисов да направи правителство отпадна, а управление с втория мандат на ДПС изглежда практически невъзможно, в ДБ се показаха изненадващо сговорчиви за шанса кабинет да се направи с третия мандат. Ако се получи мнозинство, което да е съгласно с нашите реформи, защо да не управляваме, нали на гражданите им дойде до гуша от избори – в тази посока заразсъждаваха ДаБГ и ДСБ.
Разбира се, вярно е, че страната се нуждае от кабинет, както и че на хората им писна да се разкарват до избирателните секции заради некомпетентните си политици. Но евентуално правителство, подкрепено от парламентарно мнозинство, което изключва ГЕРБ и ДПС, повдига цял куп проблеми. В края на краищата как ще се съберат заедно ПП-ДБ, "Възраждане", ИТН и БСП – партии, които не просто нямат нищо общо помежду си в идеологически план, но и активно и ежедневно се мразят? Отговорът на градското дясно е – правителството да бъде техническо, не политическо, и да бъде "антиПеевски". Така елегантно се отстраняват идеологическите пречки пред евентуален кабинет (например, между евроатлантически и проруски партии). Идеята тръгна от офицера от резерва Атанас Атанасов и беше подета от подалия оставка лидер на ДаБГ Христо Иванов, който умело се справя, когато трябва да се извадят аргументи за наглед невъзможни управленски формули.
Хубаво, обаче ПП си държат, че остават конструктивна опозиция. Така да се каже, аргументите на колегите им от ДБ не достигат до тях. По темата обаче не може да се мълчи – трябва да има политически разговор и решение на ПП-ДБ като коалиция. Защото тази тема може да се превърне в
огромен клин, вбит между съставните части
на дясното обединение, който да разшири и без това силното отчуждение помежду им.
Че такова отчуждение е налице, това беше ясно още от създаването на общата им коалиция. Тя се получи по стечение на обстоятелствата, не от желание на ПП и ДБ да обединят силите си. ДБ загуби по-голямата част от избирателите си в полза на ПП и лидерите му решиха, че ако искат да останат в голямата игра, трябва да се хванат за ръце с Петков и Василев. Дали това беше вярното решение, остава спорен въпрос. Водачите на ПП пък се съгласиха на коалиция, защото усетиха, че вълната на подкрепа, която ги издигна до политическия връх през 2021 г., започва да спада и ще се нуждаят от ДБ, за да подсилят редиците си. По онова време – началото на 2023 г., ПП беше неоспоримо по-голямата политическа сила. Съответно, Петков и Василев се изявяваха като старшите партньори в обединението и говореха от името на останалите, без много да се замислят дали позициите им са споделени. Това допълнително нагнетяваше напрежение в ПП-ДБ, което водачите му усилено криеха – трябваше да се оправят с агресивни и своенравни партньори като Борисов и Пеевски, а това изискваше да демонстрират външно единство.
С последните избори обаче нещата се променят
Вече близо половината от силно оредялата парламентарна група на ПП-ДБ се състои от депутати на ДаБГ и ДСБ. Политическата тежест на ДБ нарасна. Вярно е, че така се получава най-вече заради намаляващата подкрепа за ПП, но това не променя фактическото положение. Оттук претенциите на ДБ за мястото им в обединението нарастват. Дотолкова, че те не само искат "по-равноправно да се структурират отношенията в коалицията", както се изразява Христо Иванов, но и се стремят да бъдат водещата сила в дясноцентристката политика в страната.
Това развитие едва ли се харесва особено на Кирил Петков и Асен Василев. Двамата са свикнали да стоят на кормилото и трудно биха се съгласили да го отстъпят на други. Те обаче се нуждаят от коалицията с ДБ, при това далеч повече, отколкото преди. Просто рискът да се сринат още повече, ако скъсат с ДаБГ и ДСБ, стана неприемливо голям.
Всички партии в обединението заявяват, че няма намерение да се разделят, а ще "надградят" коалицията си, както се изразяват. Това означава драстични промени в начина, по който се управлява ПП-ДБ, която до момента изглежда почти хаотична. Лидерите на ПП няма да сдадат водещото си положение без бой. А водачите на ДБ няма да се откажат от амбициите си. Това означава, че помежду им предстои битка за надмощие – не толкова брутална, колкото между фракциите в ДПС, но не по-малко драматична за бъдещето на ПП-ДБ.
