- Г-н Нейков, след последните промени в пенсионната формула прави ли бяхме, че осигуровките до 2000 г. са пари на вятъра?
- Създадохме някаква нагласа в хората, че осигуровките са само за пенсия. А това не е така. Осигуровките покриват девет осигурителни риска, а пенсията е само един от тях. От тази гледна точка тези пари не са били хвърлени на вятъра. Въз основа на тях хората са ползвали много осигурителни рискове. Те са получавали болнични, майчинство, инвалидни пенсии...
- Но 37% от тях ще получат по-малки пенсии. Това ли беше най-добрият начин за реформиране на пенсионната система и най-доброто време за смяна на формулата?
- Никога не е време за реформа. Винаги ще има хора, които ще питат: Защо точно сега? Този въпрос стоеше пред мен и през 1998-1999 г., когато сложихме началото на новия пенсионен модел в България. Ако тогава имаше и най-малката възможност да ми се размине реформата, щях да намеря начин да хвърля горещия картоф на някой друг.
Ситуацията обаче беше такава, че ако не бяхме започнали тогава промяната, само след няколко месеца щяхме да плащаме пенсиите на два месеца, след това на три, после да плащаме пенсиите в натура по модела на бившите Средноазиатски републики на принципа - каквото произвеждаш, това ти дават. А ти, ако искаш и можеш, върви го продавай и си изкарай пенсията. Ножът беше опрял до кокал, защото всички данни и изследвания показваха, че реформата е трябвало да започне 20-30 години преди 2000 г. Много от предприетите тогава стъпки бяха продиктувани от това, че през предишните 20 години нищо не беше направено.
Персоналният регистър беше една от новостите, заложени в модела. Той позволява всеки един от осигуряваните да знае във всеки момент осигурявал ли го е работодателят му, върху какви суми и т. н. Философията на новия модел е, че всеки лев осигуровка влияе върху размера на пенсията. Затова и хората трябваше да знаят как са осигурявани и до какви права ще доведат тези осигуровки. Още тогава се прие и Законът за държавното обществено осигуряване, който по-късно прерасна в Кодекс за социално осигуряване. Имаше няколко фундамента, единият от тях бе, че ще дойде моментът, в който смисълът на този персонален регистър, т. е. пълната информация за осигуровките на всяко лице, ще стане основа на пенсиите.
Имаше много дискусии кога да настъпи този момент. През годините с различни аргументи този срок се променяше, докато се стигна до решението - като минат 20 години от началото на новия модел, от този момент нататък размерът на пенсията да се базира на осигуровките, правени при условията на новата уредба. Разбира се, всяка такава реформа има един феномен - този на границата, при която до вчера действа една уредба, а от утре - друга. За много хора новата формула ще е по-благоприятна, за други старата ще е по-добрата. Този феномен няма как да бъде избегнат дори ако реформата се въведе след 40 години. Много хора също трябваше да направят избор и кога да се пенсионират - до края на 2018 г. или след 1 януари 2019 г. Имаше и такива, които нямаше как да направят този избор, защото покриваха условията за придобиване на пенсия на 2 януари 2019 г. За тях тази опция беше затворена.
- Как ще коментирате ситуацията - до 1999 г. съм бил с големи осигуровки, след това - с малки, и реформата ме ощетява?
- Тук картината е шарена. Много хора имаха малки осигуровки заради безработицата, заради недобросъвестни работодатели. Имаше и хора с малки осигуровки, тъй като сами са взели това решение, като самоосигуряващите се на минимума. Това също е избор, дори да е продиктуван от икономически съображения и принуда. Когато взимаш такова решение, трябва да си наясно, че в един момент то ще има последици. Много хора казват - 40 г. съм работил и виж сега каква ми е пенсията! За много хора пенсията е вид награда и благодарност, оценка на положения от тях труд. Пенсионната система обаче е математика и резултат на отложено плащане. Вече няма стара формула. Тук действа принципът на римското право - лош закон, но закон. Това е решение, което поставя правилата.
Новата формула е направена така, че всяка направена или ненаправена осигуровка влияе на размера на пенсията. Т.е. има пряка връзка между осигурителния принос на човека и резултата в края. В предишната система имаше много повече абстрактност и солидарност. Работиш 30 години, от тях се взимат 15 години, от тях избираш три. Старата формула е работила при друга пазарна икономика. При пазара на труда, който съществува в България от 1995-96 г. , този модел повече нямаше как да съществува. Трябваше да се стигне до ситуация имаш ли принос, имаш пенсия, нямаш ли принос - нямаш пенсия.
- Сега май имаме трети вариант на изброените от вас - имаш принос, но нямаш пенсия.
- Да, отново става дума за феномена на границата - когато се прави една промяна, винаги ще има хора, които ще са засегнати, и за тях тази промяна няма да е справедлива. Пропускът беше, че не се направи продължителна и изчерпателна информационна кампания, за да се изясни на хората какво ще последва, ако се пенсионират преди това, какво - след това. Хората бяха оставени да хвърлят сами ези-тура, за да направят избора. Това не беше коректно към тях.
- Коректно ли беше махането и на трите години след 1997 г. ?
- Както се казва, като се обърне колата, пътища много. Можеше да се остави правото на избор на хората за някакъв период от време, но след като е решено по този начин, законът трябва да се спазва. Губещите от тази промяна наистина ще се чувстват ощетени.
- Те са ощетени и по още една линия - вместо да отпадне, таванът на пенсиите остава.
- Преди години тезата за тавана намирисваше на андрешковщина - таван трябва да има, защото няма как на едно гише в пощата да застанат двама пенсионери и един да вземе двеста лева, а другият 3 хил. лв. Изприказваха се много приказки как бивши банкери, военни, партийни функционери и т.н., които тогава са се осигурявали на големи суми, ще взимат високи пенсии... Тогава се каза - ще има таван като форма на някаква висша справедливост. Като не можем да вдигнем ниските пенсии, ще отрежем високите. Това стоеше в продължение на много години. В началото имаше и допълнителни икономически и финансови аргументи, че не стигат парите и т. н.
В последните години обаче стана ясно, че няма нито правен, нито икономически, нито финансов аргумент таванът на пенсиите да стои. Хората казваха: Ние сме се осигурявали, ето ги нашите осигуровки, защо не получаваме реалните си пенсии? Още през 2000 г. поставихме въпроса по друг начин: Трябва да има таван не на пенсиите, а на осигуровките. Когато има таван на осигуровките, тогава ще има естествен, логичен, разбираем максимален размер на пенсията - в зависимост от това какъв е таванът на осигурителния доход. Тогава вече няма административна намеса на когото и да е - парламент, правителство. В момента по силата на последните решения на парламента при определяне на пенсията, ако човек се е осигурявал на максималния осигурителен доход, размерът на пенсията му ще е около 40%, или 1200 лева. Вече имаме максимален размер на пенсията, а не таван в смисъл - имаш право на 2 хил. лева, ама ние ти даваме 1200. Разбира се, тези 1200 лева ще бъдат реална пенсия, когато човек се е осигурявал дълъг период на 3000 лева, а те са горен праг от тая година. Това вече не е административен таван, а максимален размер на пенсията на базата на осигурителния доход и платените осигуровки на всеки.
