- Г-н Ангелов, тези дни обявихте, че ако няма парламент и редовно правителство, които да приемат навреме бюджета за 2023 г., икономиката ни ще изпадне в колапс. Защо смятате така? България беше в същото положение и миналата година - бюджетът бе гласуван на 1 април, но нямаше сътресения.

- Така е, миналата година редовното правителство реши да не заимства бюджета на служебния кабинет, а само да си го състави. Но беше ясно, че това положение е за кратък период от време, защото имахме действащ парламент и редовно правителство. Докато тази година, ако не се състави правителство, парламентът ще се разпусне и ще останем без бюджет в тези бурни времена. Служебното правителство ще е с вързани ръце и няма да може да реагира в зависимост от ситуацията.

Без бюджет няма да има и компенсации за бизнеса за цената на тока, защото те приключват на 31 декември. Тези компенсации не са разход на бюджета, а се взимат от свръхпечалбите на енергийните фирми, но трябва да има правно основание тези пари да се вкарат във Фонда за енергийната сигурност, трябва да има правна рамка и как да се харчат след това. Става въпрос за 1.2 млрд. лв. на месец, с които не може служебното правителство еднолично да се разпорежда.

Липсата на парламент ще остави без яснота какво се случва и с плана за възстановяване и устойчивост заради законите, които трябва да се приемат. Служебното правителство обеща да подготви необходимите закони и да ги внесе в новия парламент. Надявам се те вече да са в голяма степен на готовност. Новото НС трябва да организира по-бързо разглеждането им. И тъй като създаването на постоянните комисии в НС понякога отнема месеци, може да направи една временна комисия, която още от първия работен ден на парламента да започне да действа и да не се губи време. Защото до края на 2023 г. всички пари по плана трябва да са договорени по програми и проекти - т.е. да имаме сключени договори. Това е големият проблем - парите няма да ни чакат и което до края на 2023 г. не е разпределено, ще го загубим. Нещо повече - когато бъдат сключени договорите, до 2026 г. е най-крайният срок те да бъдат изпълнени, но не трябва да се чака крайният срок, за да започне един проект, защото също ще се смята за неизпълнен и ще трябва да се връщат парите.

А тези пари освен като инвестици ще имат и антикризисен ефект, точно когато се очаква рецесия. Това се отнася и за другия препъникамък - голямото забавяне на еврофондовете по новите европрограми, където също очакваме голям финансов ресурс.

- Служебният министър на финансите вече предупреди за опасностите пред държавните финанси, ако политиката на големи разходи продължи и се задълбочи дефицитът. Какъв според вас трябва да е бюджетът за 2023 г.? Откъде да се режат разходи?

- Не съм толкова голям песимист по отношение на бюджета. Смятам, че има и положителни възможности, стига нещата да не се оставят на самотек. Затова е важно да се приеме бюджет - това е начинът да се държат финансите под контрол. 

България е една от най-печелившите страни в Европа от енергийната криза - ние сме голям производител на евтин ток, който изнасяме скъпо. Тези свръхпечалби влизат в нашата енергетика, оттам по различни начини влизат в бюджета. Това е огромен ресурс, който други държави нямат. Той обаче трябва да се управлява умно - да не се прахосват парите, като се дават на калпак, а да се насочват наистина към тези, които страдат от енергийната криза. Така ще постигнем две цели - по-лесно ще преминем зимата, а, от друга страна, бюджетният дефицит няма да расте. Дори напротив - бюджетът може да печели от тази ситуация.

Нашите енергийни помощи бяха иновация в Европа, сега виждаме, че другите страни започват да ги прилагат. Но след като вече една година ги прилагаме, стана ясно, че има изкривявания, защото подпомагаме бизнеси, които печелят добре от инфлацията. Ето тук е важен парламентът, който да проведе една реформа в компенсациите и да ги насочи към тези, които наистина се нуждаят.

- Как предлагате да се отсее кой да получи компенсация за скъпия ток?

- Един от най-големите потребители на еленергия у нас е рафинерията "Лукойл Нефтохим". Нямаме съмнения, че тя печели от тази ситуация, защото купува най-евтиния петрол в света, след като сме й дали изключение от ембаргото на руски нефт, и го продава на пазарни цени, т.е. с огромен марж. Защо трябва да даваме компенсации за цената на тока на "Нефтохим"? Това е само един пример.

Всички фирми, чиито продажни цени растат повече от разходите им, не би трябвало да се подпомагат, защото те се справят перфектно. ЕК препоръчва най-щедри да са помощите към домакинствата и малките фирми. Докато големите потребители на енергия, които сега получават най-големи компенсации, трябва да се прегледат един по един и да се види кой печели, кой губи и какъв вид компенсация трябва да получи. Това трябва да стане преди 1 януари.

Освен това ЕК изисква да се използват не само свръхпечалбите на държавната енергетика, но и на частните фирми, производители на ток - в България това са ВЕИ най вече, както и няколко ТЕЦ-а. Разширяване на схемата може да има и като се обложат петролните фирми за този евтин петрол на входа и скъп бензин на изхода. 

- А смятате ли, че трябва да се въведат компенсации и за потребителите на природен газ, така както има за тока?

-  Цената на природния газ падна и ще пада още повече, след като започнем да черпим от хранилището в Чирен, а също и заради евтиния азерски газ и новите количества по-евтин втечнен газ. Мисля, че газът за бизнеса ще бъде много по-евтин от тока, въпреки че токът е субсидиран. Може би за топлофикациите трябва да се мисли някакъв механизъм. Сега с азерския газ българският бизнес ще има една от най-ниските цени в Европа и ще бъде по-конкурентен, без това да коства пари на държавния бюджет - ето това е възможно най-добрата политика. По същия начин трябва да стане и с цените на горивата. Може да се дадат правомощия на КЗК да следи фирми, които се възползват от изключения от ембаргото, да върнат на обществото ползата чрез по-ниски цени за крайния потребител. Ето това също е нещо, което парламентът бързо трябва да разгледа. Така ще се спестят бюджетни разходи за отстъпката от 25 ст. на литър и ще се помогне и на икономиката.

- Споделяте ли мнението на служебния икономически министър Никола Стоянов, че пикът на инфлацията отминава?

- И аз мисля, че най-лошото с инфлацията мина. Първо, виждаме, че цената на природния газ върви надолу, на петрола също въпреки решенията на ОПЕК. Второ, защото българската икономика много бързо реагира - у нас цените се вдигат по-бързо отколкото в Западна Европа. Това, което ние преживяхме през пролетта, се случва сега в Западна Европа. Цената на парното у нас се вдигна на 1 юли, а в Западна Европа ще се вдигне в края на есента. Въобще в Западна Европа се случват по-плавно нещата, докато в България се създават изкуствени истерии, за да се напомпат цените над пазарните нива, макар след няколко месеца да се връщат, където би трябвало да бъдат.

- Защо нашите търговци са толкова "гъвкави"? Заради недобре работещи регулации и недобра конкуренция ли?

- Мисля, че има психологически остатък от социализма, когато при всеки проблем възникваше дефицит. Тогава нямаше инфлация, но при всеки проблем просто изчезваха стоки. Хората са свикнали, като чуят, че има проблем, да се презапасяват. Така стана с олиото, с бензина, с тоалетната хартия дори. Този навик се използва от недобронамерени играчи, за да си напомпат печалбите временно. 

- Т.е. зимата може и да не е толкова тежка?

- Не казвам, че ще е лесна. Именно през зимата ще се усети сегашната висока инфлация, защото тя е основно в енергийните цени, които ще тежат основно през отоплителния сезон. Така че, въпреки че е отминал пикът на инфлацията, зимата ще бъде тежка. И за мен решението е в доходите.