Българските деветокласници се оказват все по-неподготвени за живота с уменията, които получават от родното училище. 47% от тях нямат елементарни четивни умения, т.е. не могат да осмислят прочетеното, 44% са под критичния минимум знания и умения по математика, а 47% са с драстични пропуски в подготовката по природни науки, в които отбелязваме и най-сериозен спад в резултатите. Едва 2% от учениците ни се справят много добре и отлично с разбирането и интерпретирането на по-сложни и дълги текстове.
Това е горчивият извод за България в последното издание на едно от най-авторитетните и представителни международни изследвания на грамотността - PISA 2018, проведено в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в 79 държави. След нас в представянето по четене няма други държави от ЕС, т.е. отново сме на дъното в съюза. По-лошата новина е, че отлепяне от дъното не се очертава и на PISA 2021 г., тъй като, за да се видят плодовете на започналата реформа, по прогнози на просветното министерство са нужни поне 2-3 цикъла, или между 6 и 9 години.
PISA мери доколко в края на задължителното образование, което в повечето страни приключва на 15 г., учениците са формирали знания и умения, важни за пълноценното им участие в социалния и икономически живот. У нас изследването се провежда за шести път (включени сме от самото начало от 2000 г. и пропускаме 2003 г.), като акцентът през 2018 г. е върху уменията на 15-годишните младежи по четивна грамотност - т.е. да
разбират, използват, оценяват и осмислят
текстове "за постигане на цели, задълбочаване на познанията, развиване на потенциала на личността и ефективно участие в обществото". Изследването се проведе между 10 април и 18 май м.г. сред 6900 ученици от 197 училища у нас. Те решаваха компютърно базиран тест по математика, четене и природни науки, разпределен на 2 сесии от по 60 минути. Отделно от това младежите са отговаряли и на въпросници за семейната среда, мотивацията за учене, броя книги вкъщи, образованието на родителите им и други фактори, влияещи на успеха им.
В основния фокус на изследването - четивната грамотност, младежите ни са постигнали средно 420 точки при средно за държавите от ОИСР 487 т. Това е понижение с 12 точки отпреди 3 г., което се отчита от министерството като статистически незначима разлика. 47% от децата са на най-ниското ниво по скалата за оценяване на PISA. Това означава, че всеки втори ученик в девети клас няма минимална четивна грамотност - може само да потвърди буквалното значение на кратки, прости изречения, да намира ясно посочена информация в несложен текст, да разпознава основната тема на текста, да прави връзка между няколко явно посочени части от текста и собствените си предварителни познания.
Младежите, които са на второ равнище по четене, т.е. могат да идентифицират основната идея в текст с умерена дължина, да тълкуват смисъл в част от текста и да сравняват информация по предварително зададени критерии, са най-многобройни - 24.9% (23.8% за ОИСР). Тези от трето ниво, можещи да откриват представена информация в текста, да представят буквалното значение на единични или множество текстове при липса на изрично съдържание, да генерират основни заключения и т.н., са 17.3% при средно за ОИСР - 26.1%, а тези от 4-то ниво, т.е. умеещи да откриват неявна информация, да тълкуват нюансиран език в откъс, да откриват информация в непознат текст и т.н., са едва 8.4% при средно за останалите държави - 18.8%.
Едва 2.4% от 15-годишните ни ученици са на най-високите нива (пето и шесто) , т.е. могат да разбират дълги и абстрактни текстове, да сравняват, различават и интегрират информация, представяща много перспективи, да правят изводи, да различават факт от мнение, да формулират хипотези и т.н. Средно в ОИСР този дял е 8.6%.
По математика българските младежи са
постигнали 5 т. по-малко
от предното издание на PISA - 436 т. при средно за ОИСР 489 т. Тук най-добрите от пето и шесто равнище са 4.2% при средно за ОИРС 10.9%. Най-сериозният срив, който вече не може да се отчете като статистическа грешка, е при природните науки - тук резултатите ни спадат от 446 на 424 точки (средно за ОИСР 489 т.), т.е. с цели 22 точки.
При това изследване се приема, че разлика от 40 точки се равнява на една година учене, т.е. българските деветокласници изостават по природни науки с над година и половина от връстниците си. Преди 3 г. изоставането беше с около една година. В тази област само 1.5% от учениците ни са постигнали пето и шесто ниво, при средно за ОИСР 6.8%. Сред възможните обяснения от МОН посочиха липсата на външно оценяване по природни науки, което демотивира децата да учат по тези предмети, както и все още невъведеният реално компетентностен подход в обучението. Нов изпит по природни науки обаче в 7-и клас не се предвижда, като от МОН са разсъждавали единствено върху възможността за въвеждане на нов интегриран изпит по всички предмети след 10-и клас.
Просветният министър Красимир Вълчев коментира, че резултатите не са изненада за екипа му, тъй като те се виждат и през националните външни оценявания и матурите, които се оказват надежден ориентир за университетите. Те обаче според него са
разочароващи на фона на усилията,
които полага системата в последните години. "Нужно е повече време и по-дълго и ефективно да правим това, което вече сме започнали. Закъсняхме 5-10 г. с промените", заяви той. Причините за слабото представяне според него са комплексни - трудното мотивиране на днешните деца, които четат все по-малко, методите на преподаване на учителите, които все още не са се променили, по-краткото с 14% време за учене на родните ученици спрямо другите държави, увеличеният брой деца от семейства, за които образованието не е ценност, и др.
"Системата ни е настроена да дава знания. Ние не се отказваме от знанията, но те трябва да се надграждат и трансформират в умения", коментира министърът, посочвайки като основна задача ефективното въвеждане на компетентностния подход в образованието и префокусирането му от даване на академични знания към изграждане на умения. В тази връзка Вълчев даде за пример премахването на тематичното разпределение на учителите с цел повече свобода, указанията към РУО-тата да оказват подкрепа, а не да акцентират върху документа и т.н. Обяснение на резултатите според него може да се търси и в структурата на извадката - през 2018 г. в изследването са участвали 8% повече ученици от професионалните гимназии, които традиционно се справят по-зле. Само оттук според него би могло да се види откъде идва разлика от 15-20 точки.
Необясним към момента е и фактът, че София отбелязва срив в резултатите си по четене - 452 точки при 487 точки през 2015 г., както и по математика и природни науки. За сметка на това големите градове като Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора и Русе увеличават резултатите си - от 447 на 465 т. по четене. Имаме влошаване на резултатите на учениците с най-добри постижения и повишаване на тези с по-ниски резултати, коментира Вълчев, който обаче призна, че не иска да прибързва със заключенията, защото разликите може да са в рамките на статистическата грешка.
"Това, че резултатите ни са малко по-лоши, не е фатално. Проблемът е, че нямаме подобрение", заключи министърът. По думите му анализите на PISA показват, че за да се видят реални резултати, са нужни поне 2-3 цикъла на изследването, т.е. след 6-9 години. И на следващaта PISA не очаквам добри резултати", прогнозира той. "Това е инерцията на старата система", отговори той на въпрос на "Сега" дали това е дъното и вече предстои промяна в посока нагоре. За да се ускори процесът на префокусиране, още през 2020 г. МОН ще промени формата на изпита след 7-и клас, който в доста по-голяма степен вече трябва да мери умения, а не знания.
СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА СРЕДА
България продължава да е сред страните, в които влиянието на социално-икономическата среда върху резултатите на учениците е по-силно от средното за ОИСР. Най-добри резултати постигат младежите от профилираните гимназии за сметка на професионалните и непрофилираните. Огромно е влиянието и на семейната среда върху предоставянето на учениците ни - тези, чийто майчин език е различен от българския, са постигнали по четене 357 точки, което е със 74 по-малко от постижението на тези, които говорят български у дома (431 точки), т.е. те изостават с цели 2 г. Същото е положението и по математика и природни науки. Децата на родители с висше образование у нас са получили средно 447 точки по четене, докато тези, с майки и бащи, имащи само основно образование, имат едва 356 точки.
КЪДЕ СМЕ НИЕ
Както и в предишните етапи на PISA в най-добре се представят азиатските държави. Страните с най-висок среден резултат, по-висок от средния за ОИСР (който е 500 т.), са Китай (555 точки), Сингапур (549 т.), Макао, Китай (525 т.), Хонконг, Китай (524 т.) и Естония (523 точки), която изпреварва дори Финландия. На дъното са Филипините с 340 точки. България със своите 420 точки по четене се нарежда в диапазона доста надолу в класацията - между 46-о и 53-то място (по информация на МОН), близо до държави като Румъния, Черна гора, Уругвай, Кипър, Малайзия, Мексико.
