Навремето комунистическата държава овладя и постави под контрол църквата, за да елиминира един потенциален противник на „идеологическия фронт” и да си осигури послушанието на клира и миряните. Духовенството беше изолирано от обществения живот в страната, а синодът се превърна в проводник на интересите на властта. Това положение не се е променило и досега. Силите на статуквото продължават да удържат църквата в своята орбита, за да бъдат сигурни, че един от малкото авторитетни гласове в българското общество няма да заговори по начин, който не им допада.
Съществената промяна е в похватите, с които действа властта. Бившият режим прилагаше насилие и законова принуда, за да превърне църквата в свой придатък. И успешно я използва като такъв в продължение на десетилетия, за което „заслугата” принадлежи и на тайните служби, инфилтрирали напълно висшия клир.
Съвременната управляваща класа обаче не разполага нито със законовите правомощия, нито с полицейските възможности, за да предприеме подобна операция. Но има на свое разположение нещо по-добро - държавната хазна. В днешно време парите, а не репресията, запушват устата на висшите духовници за острите проблеми, с които се сблъсква страната.
През 2018 г. парламентът на практика въведе нещо като религиозен квазиданък, приходите от който ще се използват, за да бъдат издържани Българската православна църква (БПЦ) и Главното мюфтийство. За всеки български гражданин, който се е обявил за православен християнин или мюсюлманин на последното национално преброяване през 2011 г., синодът и мюфтийството ще взимат по 10 лв. от държавния бюджет. Говорим за годишна субсидия в размер на десетки милиони левове. Принципът е същият като при финансирането на политическите партии.
За законотворците, водени от ГЕРБ и ДПС, нямаше никакво значение дали хората искат данъците им да бъдат харчени по този начин. Пренебрежението им към гражданите стигна дотам, че дори не дадоха разчет за какви точно суми става въпрос (разбрахме само, че субсидията за БПЦ ще се движи в диапазона от 15 до 44 млн. лв.). А на всичкото отгоре се отказаха да въведат подробна и детайлна отчетност по какъв начин ще се изразходват парите от вероизповеданията. А това е абсолютно задължително, когато става въпрос за публични средства, особено в страна като нашата, в която разхищението стига до невероятни висоти. В крайна сметка
така църквата ще продължи да оперира на тъмно, както досега
- като нелегална организация.
И това обаче изглежда се е видяло на някого недостатъчно. В края на януари ненадейно се пръкнаха нови поправки в Закона за вероизповеданията, допълващи приетите през 2018 г. Главни действащи лица отново са зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов и лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ (това е достатъчно, за да стане ясно кои са заинтересованите страни в случая). В промените, които внесоха, е записано, че регистрираните вероизповедания се освобождават еднократно от плащане на неплатените към 31 декември 2018 г. публични вземания (т.е. държавни и общински), включващи главници, лихви и разноски по тях.
Щедър подарък, няма спор. А основанието за великодушието на политиците? „За изпълнение на целите на финансирането чрез целева субсидия за текущи разходи на вероизповеданията се предвижда амнистия на неплатените публичните задължения до 31 декември 2018 г.”, пише лаконично в мотивите към законопроекта.
Да бъде ясно -
субсидия в определения размер от 10 лв.
на човек ще има и през 2019 г., макар че Законът за държавния бюджет вече беше приет, когато беше въведен новият модел на финансиране на вероизповеданията. От тази гледна точка опрощаването на публичните задължения започва да изглежда като бонус, който водещите вероизповедания са се сетили да си поискат, а политиците са решили да отпуснат, за да бъдат духовниците доволни. Това повдига и друг въпрос: дали нечий задължения към държавната и местните власти не са скочили рязко в последно време, заради което се предприема тази законодателна мярка - да се балансират счетоводните книги? Ако отговорът е положителен, тогава става въпрос за най-груб лобизъм.
Всъщност опрощаването на дълговете дори не е най-спорният момент в новия законопроект на ГЕРБ и ДПС. Истинският проблем е, че
сега се премахват дори и минималните възможности за отчетност,
които бяха въведени миналата година. Първоначално, когато политиците се разбраха, че държавата ще поеме издръжката на основните вероизповедания, този консенсус се съпровождаше и с разбирателство, че харченето на парите ще води със себе си проверки от компетентните държавни органи - Сметната палата, а при определени обстоятелства и данъчните. Това предизвика такъв яростен отпор от страна на синода, че всякакви сериозни контролни мерки отпаднаха. Остана само възможността властите да изискват „първични счетоводни документи” за направени разходи.
А със законопроекта на Цветанов и Карадайъ се заличава дори и тази възможност. Единственото задължение на вероизповеданията е да осигуряват, при поискване, някакви „обобщени справки” - което може да бъде и просто хвърчащ лист хартия с няколко числа върху него, подпис и печат. Същински апотеоз на свободното разхищение, друго няма какво да се каже.
А църквата всъщност дори не е бедна. Преди години една фондация изчисляваше недвижимото й имущество на 8.6 млрд. лв. От алтернативния синод твърдяха, че БПЦ е собственик на 2 млн. декара земеделски земи. Тези активи обаче са подвластни на неефективност и корупция, както и всичко друго в държавата. Затова и
някои в църквата са много богати, а други - ужасно бедни
А цялата законодателна операция, която ГЕРБ и ДПС провеждат, изглежда, меко казано, нередна. „Скандалните сделки със замяна на имоти, прехвърляне на собственост, отдаване под наем срещу нищожни суми, създават атмосфера на недоверие на обществото и дори на миряните по отношение на материалното стопанисване на църковните имоти и възможностите за злоупотреба с тях. Оттук следва и въпросът редно ли е при често непрозрачното стопанисване на отдавани под аренда и наем имоти с пари на данъкоплатеца да се дотират финансово духовниците”, казва богословът Пламен Иванов. Това всъщност обобщава положението.
В крайна сметка нещата изглеждат така, сякаш политиците правят щедри парични подаръци на духовниците, за да си купят тяхното благоразположение и мълчание. Защото църквата, въпреки недостойното си минало по времето на народната република, продължава да се ползва със сравнително висок престиж (поне в сравнение с останалите институции). Ако говореше за тегобите на обществото, мнозина българи щяха да слушат. В редките случаи, в които сега се обажда обаче, изтърсва някоя глупост - например за необходимостта от „допустими вербални или физически средства за корекция на детското поведение”, както пишеше в становището й по Националната стратегия за детето. Активна, когато стане въпрос за парите и собствеността й, дистанцирана и мълчалива, опрат ли нещата до живота на българите - така изглежда църквата днес. И отгоре на всичко, е в скрит заговор с партиите за поддържане на така омръзналото ни статукво в държавата.
