Години наред се вайкаме, че политиците пренебрегват умния съвет, който дадоха чуждестранни експерти – изборните правила да не се докосват 6 месеца преди вота, дори по-дълго. Пандемията обаче, с всичките трудности и проблеми, които създаде, беше моментът, в който оправдано можехме да игнорираме тази препоръка. Твърде много мъчнотии се натрупаха за предстоящите парламентарни избори на 4 април и те не могат да бъдат решени без промени в Изборния кодекс.
Но удачният момент за законодателен ремонт – около началото на тази година, беше безвъзвратно пропуснат заради ината и нехайството на управляващите. И сега всички – от обикновените граждани до изборната администрация, ще теглим последиците.
Кому е нужен някакъв печат, за да гласува
Буквално две седмици преди вота започна да става ясно, че може да изникнат проблеми с едно от основните права на българските граждани – правото да избират своите представители в държавната власт.
Най-напред долетяха сигнали, че затруднение с гласоподаването могат да изпитат някои студенти. За какво става въпрос? Учащите в България – студенти и пълнолетни ученици, могат да изберат да гласуват или на постоянния си адрес, или в населеното място, където се обучават. Логиката е проста – много млади хора посещават ВУЗ-ове и училища в други градове и се нуждаят от подобно улеснение.
Откъде тогава изниква проблемът? От заверката на книжките им. За да използват мъничката си привилегия, кандидат-висшистите например трябва да имат печат от университета в книжките си, който да покажат пред избирателните комисии. Лесно изпълнима задачка, ще кажете – но само в нормални времена. Когато коронавирусът владее публичните места, реденето за заверка в университетските коридори с тълпа други хора става нежелано и опасно.
В „аналоговите” висши училища вдигат рамене – там очакват младежите да им дойдат на крака. Парадоксалното е, че в „дигиталните” като УНСС, където учащите разполагат с електронни книжки, също изпадат в затруднение – когато студентският ти документ е онлайн, къде да ти ударят печата?! Излиза, че университетската администрация трябва да издава извънредно в изборния ден удостоверения на студентите (на хартия!), които да им послужат в избирателните секции.
Въпрос – къде е Централната избирателна комисия (ЦИК) в тази ситуация? Да приеме някаква временна инструкция, с която да се заобиколи изискването за заверката, и да се приключва с тази глупава история! Изборните комисари обаче бързичко отварят кодекса и сочат написаното – учащите гласуват в населеното място, където се обучават, ако имат заверка от своето учебно заведение. Толкова. Текстът е недвусмислен и не оставя място за интерпретации. Ако имаше време и депутатите бяха склонни, можеше да се намери друго решение. Сега обаче е късно.
Един документ дава и отнема правото на глас
Горе-долу по същото време нашумя друг подобен казус, но още по-спорен. Става въпрос за избирателите, които се придвижват трудно и затова рядко (а понякога и въобще) напускат домовете си. Точно за тези хора Изборният кодекс прави изключение за тяхно улеснение – създават се подвижни избирателни секции, които обикалят с урните по домовете. Хубаво и лесно, нали?
Е, оказва се, че нито е толкова хубаво, нито е особено лесно. Законът изисква от избирателите, които искат да ползват мобилна секция, да го заявят предварително в срок поне 2 седмици пред своята община. Заявлението може да бъде писмено по образец, саморъчно подписано и изпратено по пощата или факс, или да се подаде чрез интернет страницата на администрацията. Тези варианти изглеждат нормално – но само докато не влезем в положението на подателите. Най-често става въпрос за граждани в третата възраст, много от които не разполагат с човек, който да им помогне в такава ситуация. Да се мъчат до общината или пощата, за да пуснат сами заявления, не можем да очакваме. А повечето нямат компютърна грамотност, нито достъп до електронни устройства, за да си свършат работата онлайн.
И за капак на всичко законът разпорежда към заявлението да бъде приложено копие от документ от ТЕЛК или НЕЛК, което да доказва, че подателят е трудно подвижен. И тук нещата не са домислени – много хора, за които движението е мъчно или направо невъзможно, не са освидетелствани от експертните лекарски комисии. Какво да докажат и как да го докажат? Ако го имаш, трябва да го пратиш на хартия, ако пускаш заявка онлайн, да го сканираш - тежка работа за възрастните ни съграждани.
Така един банален, на пръв поглед, казус издига планина от пречки пред група особено уязвими хора. И в този случай трайното решение трябва да намери място в кодекса. Това обаче няма да се случи за предстоящите избори, което означава, че някои ще изгубят правото си на глас – какъвто случай стана известен в Бургас.
Желаещите да гласуват да не се разболяват след 31 март
Заради нежеланието на депутатите да помислят по-дългичко върху организацията на изборния процес в условията на пандемия ще пострадат и онези граждани, които имат нещастието да попаднат в изолация или под карантина след 31 март. Защо така?
С голяма неохота управляващите се захванаха в началото на годината да приемат законодателни промени, с които да се осигурят условия на тази група българи да гласуват. Обсъждаха се какви ли не варианти – от специални секции за изолираните до зелени коридори, тоест определени часове, в които да гласуват. Накрая депутатите се спряха на „познатия дявол” – подвижните секции с познатия ред – подава се заявление до общината по поща, факс или електронен път. Но – заявката може да се пусне в срок до 3 дни преди вота. Иначе казано, ако те заключат вкъщи преди 17.30 ч. на 31 март и имаш интернет, ще си пуснеш заявлението и на 4 април можеш да очакваш мобилната урна да дойде до вратата на дома ти. Ако обаче се случи така, че те хванат с инфекция на 1 април – ще чакаш следващите избори.
Управляващите оправдаха решението си с необходимостта да се осигури време за администрацията да състави списъците с избиратели, които ще гласуват чрез мобилни секции. И изразиха надежда, че дотогава коронавирусът ще прекрати настъплението си. Както знаем сега, тази надежда се оказа напълно неоправдана.
Отгоре на всичко тези правила бяха разписани в закона за извънредното положение с идеята, че отразяват временна мярка. Така и не се разбра какво пречеше на депутатите да си направят труда да измислят процедура, която да се прилага в сходни бедствени ситуации, и да я запишат в Изборния кодекс.
В чужбина – за едни има секции, за други няма
Истински голямата несправедливост по отношение на избирателните права обаче изпитаха сънародниците ни в чужбина, чиято активност за предстоящия вот счупи всички рекорди. Над 87 000 души подадоха заявления до ЦИК, че искат да гласуват – почти двойно повече в сравнение с предния вот през 2017 г., когато бяха около 45 000. Това може да се приеме за своеобразно твърдо ядро, което със сигурност ще се яви пред урните. Ако се вземе предвид, че още поне 2 до 3 пъти повече хора ще се възползват от възможността да пуснат бюлетина, спокойно можем да предположим, че гласуващите зад граница ще надхвърлят 200 000 души.
Невероятното число заявления беше основният фактор за откриването на безпрецедентен брой секции – 465 (предният рекорд беше през 2014 г., когато бяха отворени 427). Впечатляващ успех, особено предвид факта, че от 2016 г. действат редица ограничения, които смъкват бройката на секциите в чужбина надолу. Сега са необходими минимум 60 заявления на желаещи да гласуват, за да бъде открита секция. Преди 2016 г. бяха достатъчни 40 заявки, а и освен това се откриваха автоматично секции навсякъде, където през последните 5 години преди съответните избори са гласували поне 100 човека.
Възможностите им да гласуват щяха да бъдат още по-големи, ако не беше и друго, чисто политически мотивирано ограничение - таванът от 35 секции, който важи за страните извън ЕС. Той беше въведен специално за избирателите с български паспорт в Турция с аргумента, че така ще се ограничи влиянието на Анкара върху българската политика. Така обаче бяха ударени и българските граждани в останалите страни извън ЕС - най-напред в САЩ, а след Брекзит и във Великобритания.
Българи в чужбина опитаха да се борят с демократични средства - подеха кампания таванът да бъде отменен, постоянно или поне временно, докато трае пандемията. Така на изборите щеше да се почувства по-силно ефектът от рязко нарасналия интерес на диаспората към българската политика. Това обаче изискваше промяна в Изборния кодекс. А политиците не им обърнаха никакво внимание. Никому дори не хрумна за потенциалния здравен риск, който би представлявала една секция във Великобритания, претъпкана, защото има много желаещи при твърде малко места за гласуване.
Колко сгрешени протокола ще има този път
За описаните по-горе казуси може да се каже, че засягат само отделни групи хора. Следващият обаче обхваща цялата страна и потенциално може да застраши сериозно не само нормалното провеждане на изборите, но и коректното отчитане на изборните резултати. Говорим за секционните избирателни протоколи. Същите, заради които след всеки вот трупаме отчайващи примери за срамно объркани документи – надраскани, надписани, поправяни по няколко пъти, докато не им се разбира нищо.
Цялата история започна около две седмици преди вота – прекалено късно, при положение че образците на протоколите бяха публикувани от ЦИК в началото на февруари. По телевизията изникна Валери Цолов – шефът на избирателната комисия за столичния 25-и район, и обяви, че протоколите са силно усложнени и огромни по обем (20 страници формат А3), което страшно ще затрудни членовете на секционните комисии при попълването им и районните комисии при проверяването им. „Много голям по обем, с много контроли, с много неясноти за редовия член на РИК. За пример мога да дам само: действителните гласове се отбелязват в 9 точки, които, четейки ги, човек, който не прави всеки ден избори, горе-долу не може да направи между някои от точките никаква разлика”, вдигна тревога Цолов.
Заваляха оплаквания и предупреждения от други избирателни комисии, че ще попълват и проверяват данни и от хартиено, и от машинно, и от преференциално гласуване, което очакват да отнеме невъобразимо повече време от предвиденото. Върнаха се адските спомени от блокираните в столичната зала „Арена Армеец” комисии, чиито бедстващи членове изписваха SOS по външните прозорци. И чак сега публично беше обърнато внимание, че обучението на изборната администрация ще се провежда онлайн – иначе казано, до изборния ден те например няма да видят на живо машината за гласуване.
За растящата паника допринесе и държавната фирма „Информационно обслужване”, която събира и обработва данните от гласуването и изчислява изборните резултати. Шефът й Михаил Константинов апокалиптично предупреди да се готвим за изборите за „перфектната буря”. Хората му отчетоха няколко фактора, които правят изборите по-тежки от предните през 2017 г.: очакваният голям брой мобилни секции; рекордният брой секции извън страната; машинно гласуване в 2/3 от секциите в България; увеличение с 50% на партиите и коалициите, участващи в изборите, и с 48% на кандидатите. Обемът на числата, които трябва да бъдат обработени в районните комисии, е нараснал с над 400% и общият им брой възлиза на смайващите 10 376 245 – като това е обемът, при положение че не се допуска нито една техническа грешка. Изводът на „Информационно обслужване” – заложените срокове за изпълнение на задачата са неизпълними и е необходимо повече време. Защо толкова късно се усетиха, не стана ясно.
От стенографските протоколи на ЦИК се разбира, че изборните чиновници са алармирали за ситуацията около началото на март. До съществени промени в изборните книжа обаче не се стига - нагласите сред комисарите са, че сметките са доста елементарни, и трябва да се отчита всяка цифричка в името на демокрацията. „Какъв е проблемът? Тук има таблица, в която се сумират числа от 1 до 20. То бива функционална неграмотност, но хората все пак могат да смятат. Какво значи, че щели да допускат грешки? По тази логика е добре учителите да правят прости тестове, за да може учениците да ги решат!”, избухва Ерхан Чаушев, издигнат от ДПС, на заседание от 11 март, на което се обсъжда евентуална промяна в изборните книжа. „Нашата задача сега е да създадем условия, пак да кажем, може би ще прозвучи максималистично: до последния кандидат в последната кандидатска листа №30 от едно до тридесет да бъде отразена всяка от преференциите... То дава ясен сигнал на избирателите: гласувайте смело с преференции”, обявява Николай Николов, номиниран от БСП.
Неразбирателството между ЦИК, от една страна, и по-низшите избирателни комисии, и „Информационно обслужване”, от друга, беше пълно. Изборните комисари смятат, че са подготвили образците на протоколите по начина, по който го изисква законът, и място за промени няма. Опонентите им не се съгласиха, а Михаил Константинов даже поиска да позволят на неговите хора да правят някои от сметките на своите компютри, вместо секционните комисии – без изобщо да се усети какво недоверие би създало това в готовите резултати.
За капак на всичко от ГЕРБ обърнаха казуса в политическа интрига. Хората на Борисов обвиниха представителите на БСП в изборната администрация, че нарочно са усложнили протокола, за да компрометират вота и да вкарат страната в криза. От ЦИК наново обявиха, че промените в Изборния кодекс, наложени от ГЕРБ, с които ще се гласува едновременно и с хартия, и с машини, както и големият брой участници, правят протокола огромен и сложен - но нищо не може да се направи, ако вотът ще бъде по закон. В крайна сметка сега отиваме на избори, без да знаем в какъв срок ще са готови резултатите и ще можем ли да им вярваме.
Над всичките тези казуси, които стресираха граждани и чиновници броени дни преди вота, се издига Изборният кодекс. Перфектно е ясно кой има право да го пренаписва и пренарежда – само депутатите. Иначе казано, отговорността за истерията и напрегнатото очакване, и за всички лоши неща, които вероятно ще се случат по време и след изборния ден, трябва да се търси на първо място в политиците, които определят какво ще пише в закона. Те запратиха страната към перфектната изборна буря, която може да се разрази. Сега само можем да се надяваме някак си да се разсее.
