България е богата на водни ресурси. Бюджетът на ЕС от години отпуска милиарди, за да може да имаме нормално водоснабдяване и от чешмите да тече чиста вода на достъпна цена. Парадоксът е, че въпреки това половин България страда от водни режими, а ВиК тарифите стават все по-безумни. Реки изчезват, язовири пресъхват, в цели области 90% от водата се прахосва заради течове по мрежата и едва 10% се процеждат до домовете.
С годините ВиК секторът се превърна в широко поле на корупция, измами, порочни обществени поръчки и схеми с „усвояване“ на евросредства – под крилото на властта, правителство след правителство.
Своге се оказа поредната емблема на абсурдите
със „златната вода“. Там има нов резервоар, но до него, незнайно защо, не отиват никакви тръби. Затова жителите постоянно живеят в екстремна ситуация – или изобщо няма вода, или са наводнени.
Преди години бившият министър на МРРБ Лиляна Павлова, по чието време започна ремонтът на пернишкия яз. „Студена“, обичаше да повтаря как за решаване на проблемите на ВиК сектора трябват поне 11-12 млрд. лв. Така и не стана ясно дали в цитираната сума влизат и големите проценти за чекмеджетата на политиците.
27 милиона за показен водопровод
В годината преди пандемията заради изгнили тръби и замотан ремонт на язовир за дълго време пресъхнаха чешмите в Перник. Оправянето на стената на яз. „Студена“ щеше да става с подводен дрон, но после явно са решили друго и почти източили водоема, като са се надявали дъждовете да го напълнят отново. Съучастието в предизвикването на бедата за перничани не попречи на управляващите от ГЕРБ да се изкарат спасители. А язовирната драма им даде удобен повод да похарчат солидни бюджетни ресурси на вятъра. Спешно изградената тръба между Мало Бучино и Перник се оказа колкото скъпа, толкова и безполезна (цената й бе почти 27 млн. лв.). Вината за пресъхването на „Студена“ бе стоварена върху тогавашния екоминистър Нено Димов. В МРРБ виновници не се откриха.
Темата за изкрадените тръби между яз. „Пчелина“, от който някога е получавала вода индустрията в района, блесна и угасна. Без последствия. Никой не пое отговорност за закъснялата с години смяна на уличните водопроводи в Перник.
Сухи чешми и нарастващи сметки
Според статистиката стотици малки и по-големи селища у нас са на воден режим. Броят им се увеличава драстично при засушаване. Проблемът обаче се изостря основно от липсата на пари за смяна на изгнилите водопроводи. А търсенето на решения остава основно на ниво планиране и рекламни изявления. През април от МРРБ обявиха, че ВиК мрежите в 6 области на България ще бъдат модернизирани с близо 1 млрд. лв. по новата програма „Околна среда“. А останалите области? В страната има над 80 000 км водопроводи и по-голямата част от тях се нуждаят от смяна или поне ремонт.
Любимият отговор на шефовете на ВиК дружества за проблемите със загубите и честите спирания на водата поради аварии е: нужни са инвестиции в мрежата, а за да набавим средствата, трябва да увеличим тарифите. В това има бизнес логика, но вече много петилетки гледаме един и същи филм – цените се вдигат, качеството на ВиК услугите обаче – не. Дали водата в Силистра и Разград е станала по-чиста, или авариите и течовете ще намалеят, след като абонатите в тези райони вече ще плащат по над 5 лв. за кубик? А дано, ама надали...
Язовирът, наречен „Порой“
Според строителния министър Иван Шишков по-скъпата вода в Бургас е заради ремонтите на яз. „Порой“, собственост на местното ВиК дружество. Те са били правени, без да има издадено разрешение за строеж и водоемът стана доказателство за поредния порой на безотговорност.
Три години преди да прекъсне дългото управление на ГЕРБ, в Държавната консолидационна компания (ДКК) бяха изсипани огромни средства от хазната. На ДКК бе възложено да координира ремонтите на стотиците опасни язовири в България. През април 2018 г. бяха одобрени проекти за 223 водоема, като стойността на предвидените работи за тях бе изчислена на над 512 млн. лв. без ДДС (само за проектирането бяха отредени над 17 млн. лв.). И как бяха използвани тези пари? При първото служебно правителство през миналата година стана ясно, че са ремонтирани съвсем малко на брой язовири и повечето са сухи дъна, обрасли с трева. Вероятно и възложителите, и фирмите изпълнители на обектите са знаели как е свършена работата и не са поели риска да напълнят водоемите. Празни, но златни. Преди година проверка на Кирил Петков, тогава служебен министър на икономиката, установи надуване на сметките над 2 пъти. Медии и политици пошумяха и отново настана мълчание. Все още няма точна информация колко от „спешните“ над 220 язовира са ремонтирани и какво се случи с отпуснатите половин милиард лева от бюджета.
По времето на ГЕРБ с апломб бе създаден държавен ВиК холдинг, който трябваше да работи за подобряване на водоснабдяването у нас. Той бе регистриран през май 2020 г. с внушителен капитал от 1,038 млрд. лв. Досега единствената роля на холдинга е на касичка – отпуснал е към стотина милиона лева заеми на закъсали ВиК дружества (които след време вероятно ще бъдат опростени и отписани като загуба). Видими резултати няма.
„Бели Искър“ – игра на руска рулетка
Преди около 10 години се заговори за нуждата от спешен ремонт на яз. „Бели Искър“ в Рила. Две петилетки много отговорни хора в държавата са знаели за проблемите на 75-годишния язовир, но са станали съучастници в играта на руска рулетка със сигурността на стената му. Сред тях са и въпросният воден холдинг, и ДКК, и администрацията на Софийска област.
През този период проблемният язовир се пълни по-малко, което при сушави години създава рискове за нормалното водоснабдяване на доста селища под него, включително и на част от София. Вероятно протакането може да е и резултат на поредната користна схема. Да не забравяме, че колкото по-тежко е състоянието на едно съоръжение, толкова по-скъп е ремонтът му и съответно – по-голяма сумата, отиваща към нечии чекмеджета.
Иван Терзиийски от инициативната група в гр. Бели Искър съобщи за поредните чиновнически размотавания. Вече се говорело, че отговорността за ремонта на съоръжението ще се прехвърли от ВиК холдинга отново към областния управител на Софийска област. „Всяка пролет вече повече от 10 години експерти оглеждат стената на язовира и само констатират необходимостта от спешен ремонт. И това лято не започнаха работа и на практика строителният сезон вече е изпуснат. Казват ни, че трябвало да се правят нови проекти. Молим се да не стане по-силно земетресение, защото тогава има голям риск повредената стена да се скъса и да предизвика бедствие в селищата по поречието надолу“, казва той. Терзийски добави, че за последните няколко години с опасностите са запознати предишният главен прокурор Сотир Цацаров, президентът Румен Радев, всички регионални министри и премиери и досега не е направено нищо съществено за по-бързото започване на ремонта.
Странно е, че има забрана да се снима стената на злополучния язовир, защото той бил секретен обект. Може би защото управляващите вярват, че ако един проблем не попадне в медиите, значи не съществува.
