- Съвременното изкуство би ли могло да представлява културна ценност по смисъла на закона?

- Тук има едно неразбиране в търговците и колекционерите, да не говорим за по-широката публика. Това, че според Закона за културното наследство някои категории произведения на изкуството или предмети, които биха могли да бъдат културни ценности, не подлежат на процедурата идентификация при сделки, не означава, че те не биха имали качествата на културни ценности. Законодателят е решил, че не е необходимо те да минават през идентификационни процедури.

- Законодателят допитвал ли се е до вашата служба?

- Пред Комисията по култура и медии в НС и в спорове и лични разговори с голяма част от участниците в тази комисия съм казвал, че процедурата по идентификация е гаранция както пред институциите, така и пред обществото за отсяването на инкриминираните произведения. Така че не бива да се премахва този 50-годишен период, извън който идентификацията става задължителна.

- Той не беше ли удължен?

- Да. След последните промени в закона за произведенията, създадени след 1900 г., идентификацията вече не е задължителна. Срокът стана 120 години.

- Това означава, че на практика в творчеството на Владимир Димитров-Майстора, което е създадено след 1900 г., няма културни ценности?

- Може и да има, но те не подлежат на задължителна идентификация. За да се даде на една картина качеството на културна ценност, трябва нейният собственик – колекционер, търговец, физическо лице... да пожелае държавата да му даде такъв статут. А ако иска да го изнесе в чужбина например, там вече има европейски регламент, според който идентификацията е задължителна, ако творбата е създадена преди повече от 50 години. Но за сделки на вътрешния пазар тя е необходима само за творби опреди 1900 година.

- Кой наложи тази промяна?

- Предложението дойде от група народни представители, но иначе от браншовите организации на търговците, антикварите и регистрираните търговци. Те си помислиха, че свалянето на годината, от която трябва да се извършва идентификация, ще им увеличи оборота. Тоест ще имат по-малко административни процедури и ще се скъсят сроковете, в които сключват сделките. В разговори с тях, включително и в работни комисии, съм им казвал, че това ще доведе до негативен ефект – появата на неконтролируеми произведения на изкуството с инкриминиран характер, фалшификати. И по този начин те сами ще си убият пазара. Това се доказа с изложбите, които минаха миналата година, и скандалите с фалшификатите. Сега самите колекционери и търговци са готови да подкрепят връщането на стария режим.

- А откога разследвате и фалшификати?

- От януари 2019 г., когато влязоха в сила новите състави в Наказателния кодекс, които инкриминират изготвянето на фалшификати, тяхното предлагане и удостоверяването им като автентични.

- През декември 2018 г., две-три седмици преди фалшификацията на изкуство да стане престъпление, картини на Майстора бяха извадени на търг.  „Известни играчи на артпазара“, явни и анонимни експерти, както и и няколко медии настояваха никой да не купува, защото поне 6 от картините били фалшиви. Но картините имаха законни идентификационни документи. От страна на полицията нямаше никаква реакция...

- Да, така беше. Но към онзи момент все още нямаше действащи разпоредби. Единствено Министерството на културата имаше правомощията да прави проверки относно реда за провеждане на търга или идентификационните документи. Те извършват такива проверки преди всеки аукцион, обаче не са изкуствоведи. Проверяват за спазването на правилата. При поява на съмнения за фалшиви картини би трябвало да ни уведомят. При нас не е постъпвал сигнал. Другото е, че ние бихме се задействали по тогавашния чл. 209 за измама единствено ако има тъжител, тоест някой претърпял щета.

- А по сегашния закон кога имаме фалшификат и престъпление?

- Когато имаме невярно представяне. Аз тук имам едно копие на Майстора и ако реша да го продам като копие, няма никакъв проблем. Но ако попадне у някой недобросъвестен продавач и той го обяви за оригинал на Майстора, това вече ще е простъпление.

- Значи, в изложбата през юни в галерия „Структура“ имаме няколко престъпления или едно множествено, вие кажете ...

- Ние там извършихме проверка по казуса. Кога са закупени произведенията, кога е почнала подготовката, кои са били участниците... за да установим дали имаме съставомерност по новите текстове в закона. И се оказа, че там най-вероятно имаме измама, тъй като самата продажба е извършена още в 2018 г.

- Не е ли тревожно, че 5-6 специалисти на такова ниво – бивши директори на музеи, известни експерти с титли, дори не са разбрали, че това са фалшификати?

- Аз не мога да давам оценка на изкуствоведи и на професори и доценти от Националната галерия. По тази тема търсете Министерството на културата. Ние експертните справки сме ги възлагали на други хора, не на тези, които са участвали в подготовката на тази изложба.

- Добре, но само 3-4 месеца по-късно имаше отново сходен случай...

- Октомври месец, галерия „Оборище 5“, „Никола Танев в колекцията на Красимир Дачев“.

- И какво се получава - експерти легитимират и предлагат явни фалшификати, колекционери купуват фалшификати, без да се съобразяват с мнението на други експерти, нито с правилата.

- Вижте, в продължение на десетилетия по отношение на превенцията и работата по фалшификатите не е правено абсолютно нищо. Освен морални оценки. Не е имало никакво отношение.

- През това време пазарът не се ли е задръстил с фалшификати?

- Аз имам доста голямо основание да смятам, че може би 20 и нагоре процента от картините в търговски оборот са фалшификати.

- А в музеите – по-малко?

- В музеите се надявам да няма изобщо. Ето как в иначе негативния факт, че дълго време музеите не са правили откупки, може да има и нещо хубаво – не е имало как да се сдобият с фалшификати. Но безконтролното пускане и извършване на сделки с фалшиви картини неминуемо би довело и до там. И точно заради това ние от много години се опитваме да убедим и Министерството на културата, и браншовите организации на търговци и колекционери, че текстове, които преследват и наказват фалшификаторите и експертите, които удостоверяват фалшиви произведения като автентични, са крайно необходими за пазара – и изобщо за културното наследство. Разгеле в края на 2018 г. Министерството на културата и Народното събрание се разбраха такива текстове да влязат в закона.

- През януари бяха приети дългоочакваните изменения, а в началото на юни вече се обсъждаха други изменения...

- Трябва да се доработят. Текстовете не са съвършени още от първия път. Има някои моменти, които юристите смятат, че трябва да се пипнат, за да работят текстовете по-добре. Хубавото е, че вече има образувани досъдебни производства.

- Но още няма осъдени?

- Няма как да стане толкова бързо. Най-малкото експертизите на тези произведения на изкуството траят по няколко месеца.

- А има ли тук експерти? Според колекционера Николай Неделчев у нас често няма как да се установи дали една картина е рисувана през 30-те или през 60-те години. Няма кой да изследва платното, хартията, боите и т.н. Освен в чужбина, но там не е никак евтино и предвид цените на българските картини обикновено става безсмислено.

- Да, така е. В течение на проверката, възложена ни от прокуратурата, аз също си общувах няколко пъти с г-н Неделчев. Той ни даде контактите на няколко фирми и една от тях дойде в България и направи презентация на специални техники, които се ползват за такива експертизи в Европа и Щатите. Едно от направленията, по които се работи съвместно с Министерството на културата, е точно техническото обезпечаване на тези лаборатории, които трябва да разкриват истината за произведенията.

В момента се работи и да ни дадат няколко апарата за експериментално ползване. От Министерството на културата са заявили готовност тази година да заделят пари за закупуване на техника за Националната галерия и Националния исторически музей, за да подпомогнат експертната им дейност.

Наистина няма как да закараш едно произведение, което струва 5000 евро, да му направят експертиза в Европа, защото цените започват от 2000 евро нагоре. Държавата тръгва да работи в тази посока. Но бюджетът на Министерството на културата не е голям и, грубо казано, се получава ефектът на късата черга – като си завиеш главата, ти се отвиват краката и обратното.