Вече почти една седмица в Грузия продължават масовите протести срещу Русия. Поводът за протестите, казват, е едно действие на зам.-председателя на руската Дума (долната камара на парламента) Сергей Гаврилов - по време на посещението си в Тбилиси той седнал в креслото на председателя на грузинския парламент. Това предизвика гнева на грузинските прозападни среди. Скандалът стана в отсъствието на председателя на парламента Иракли Кобахидзе, който по това време беше на визита в столицата на Азербайджан - Баку. Кобахидзе заяви, че би реагирал на поведението на руския си колега, ако се е намирал в Тбилиси, но независимо от това подаде оставка. Хиляди демонстранти се опитаха преди това да превземат парламента. Полицията не успя да овладее ситуацията и реагира със сълзотворен газ и гумени куршуми. Ранените са стотици, сред тях има и журналисти. Кадрите с окървавени лица обиколиха света. Президентът и министър-председателят прекъснаха посещенията си в чужбина. Възникналата криза в Грузия отново постави на фокус дългогодишните напрегнати отношения с Русия.
Според опозицията грузинските власти продават родината си, защото пускат в страната човек, който подкрепя независимостта на отцепилите се грузински области Абхазия и Южна Осетия. Грузия прекъсна дипломатическите отношения с Русия през 2008 г., след като не успя по военен път да си върне двете области и след 5-дневна война с Москва, която загуби. След това Кремъл призна независимостта на Абхазия и Южна Осетия, което сториха още няколко държави като Венецуела, Никарагуа и Вануату.
Последните протести и сблъсъци в Тбилиси заради Русия обаче са добре дошли за Кремъл, тъй като президентът Владимир Путин продължава да губи популярност заради продължаващото обедняване на населението и непопулярни мерки като пенсионната реформа, както и засилването на цензурата в медиите и интернет. Шефът на Сметната палата Алексей Кудрин, който е бивш финансов министър, дори предупреди, че заради това може да се стигне до обществен взрив. Затова, когато телевизионните кадри показаха как гневни грузинци щурмуват парламента заради действията на руската делегация, смазаната
пропагандна машина в Русия се задейства с нова сила
Основният лайтмотив е известен от години - външният враг отново не спи и русофобията пак надига глава.
Москва веднага спря всички полети от и до Грузия, при което дори се заговори за евентуална евакуация на хиляди руски туристи в разгара на летния сезон. "В Грузия руснаците са заплашени от физическа опасност, а не от хипотетична", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Ограниченията, въведени от Русия за полети до Грузия, са временни и може да бъдат отменени, когато там стихнат русофобските настроения, но засега това не се наблюдава, допълни той. Почти веднага след това руската Служба за защита на потребителите съобщи, че затяга проверките на качеството на грузинското вино, внасяно в Русия, след като е отчетено повишение на случаите на вино под определените стандарти. Руският пазар е от ключово значение за вината от Грузия и това е поредното дежавю от кризата през 2008 г.
След това и руският външен министър Сергей Лавров наля масло в огъня, като обяви, че Грузия била пример за последиците от геополитическото инженерство на Запада. "Още един пример за последиците от геополитическото инженерство, с което нашите западни колеги се занимават, е Грузия, където западните куратори са готови да си затварят очите за безчинствата на ултранационалистите, за русофобията само за да прекъснат всички връзки на народа на Грузия с нашата страна, да пренапишат нашата обща история", коментира Лавров. Той припомни, че печалните резултати от това към момента се виждали в Украйна, която сляпо следвала съветите от чужбина. Държава с голям потенциал се превърнала в постоянен просител на международни помощи със слаба икономика, каза Лавров.
Руските граждани, които обаче се намират в Грузия, отказват да изпълнят нареждането на президента Владимир Путин и да се приберат в родината си заради безредиците. "Не искам да си тръгвам и не ми трябва никаква "евакуация", защото в Грузия нищо не ме заплашва.
Никога не съм се сблъсквала с русофобия,
насочена лично към мен. Лозунгите (срещу Русия като окупатор) са претенции към политиката на Русия, а не към народа й", казват руски граждани, които живеят и имат бизнес в Грузия, пред московското издание РБК. Туристите от Русия трябва да продължат да идват в Грузия, защото обичат тази страна, а политиците трябва да решават проблемите, заяви грузинският президент Саломе Зурабишвили в интервю за "Евронюз". М.г. Грузия е била посетена от 1.5 млн. руснаци, като приходите от тях възлизат на стотици милиони долари.
Като цяло темата за Русия продължава силно да поляризира грузинците, които като повечето кавказки народи са силно емоционални хора. Събитията в Тбилиси с много ранени и панически бягащи руски депутати отвориха една стара, незараснала рана. Един политически протест се превърна в грозен изблик на насилие само за часове. Оттеглянето на президента Михаил Саакашвили през 2013 г. доведе до предпазливо сближаване между двете страни на икономическо ниво, изразяващо се в износ на грузински плодове и зеленчуци за Русия или пък увеличаването на броя на руските туристи в Грузия. Но не и политическо подобряване на отношенията.
Сега опитът на Русия да ускори процеса по църковно-политическото сближаване заплашва да завърши с грандиозен провал. Малка групичка парламентаристи от Москва отпътува до Тбилиси, за да присъства на заседание на така наречената Интерпарламентарна асамблея на православието. Малко известната асоциация съществува от началото на 90-те години, като лидерството си оспорват Русия и Гърция. В момента неин председател е Сергей Гаврилов, член на руската Държавна дума и на Комунистическата партия. Грузинската опозиция протестира още преди неговото посещение, тъй като стана известно, че той е пътувал няколко пъти и до Абхазия и Южна Осетия, които Москва признава за независими държави и е интегрирала в структурите на руската армия.
Според Щефан Майстер, ръководител на германската фондация "Хайнрих Бьол" в Южен Кавказ, причините за протеста са както външни, така и вътрешнополитически, съобщи "Дойче веле". Става въпрос преди всичко за конфликт между управляващата партия "Грузинска мечта" и опозиционните сили на бившия държавен глава Саакашвили. Бившият грузински държавен глава живее в изгнание в Украйна, откъдето подклажда протестите чрез призиви в социалните мрежи. Той нарече последните събития в родината си "бунт" и предрече "падането на режима" в Тбилиси.
Вътрешният конфликт вероятно ще се засили
преди парламентарните избори през 2020 г., като някои наблюдатели не изключват и предсрочни избори. Особено след като властите в Грузия се съгласиха следващите парламентарни избори да се проведат по пропорционална избирателна система и в условия на нулев избирателен праг. Планирани са преговори за изменение на избирателната система, в които ще участват не само парламентарно представените партии, но и тези, които не са в парламента. Съгласно действащото законодателство в Грузия има смесена избирателна система. От 150 депутати 73-ма се избират по мажоритарна система, а 77 - по пропорционална. Промяната е част от исканията на участниците в масовата демонстрация пред парламента в Тбилиси на 20 юни. Така от тази поредна грузинска драма може да спечелят някои политици и радикални елементи, но не и хората в Грузия и Русия, голяма част от които просто искат да бъдат оставени да си живеят спокойно.
