- Г-н Петров, колко сериозен е проблемът с инфлацията? Някои икономисти прогнозират, че ще стигне до 10% до края на годината и ще остане висока през цялата 2022 г. Други, включително и БНБ, посочват 3.5% в края на годината и спад до под 2% догодина. Как е според вас?
- Очаквам краткотрайно умерено покачване на инфлацията на потребителските цени през следващите 6 месеца, през които по-високите пазарни цени на ел. енергията и природния газ ще се прехвърлят към домакинствата чрез решенията на регулатора. Това обаче ще е еднократен ефект, който ще се изчерпи след изтичане на отоплителния сезон.
Цитираната прогноза за по-ниска инфлация е правена през юли и не отразява тенденциите на енергийните пазари от последните 3 месеца и не е актуална. Не очаквам обаче и двуцифрени нива на инфлацията у нас - тежестта на енергийната компонента в индекса на потребителските цени не е толкова висока.
Освен това в момента икономическото възстановяване е в ранна и колеблива фаза и не наблюдаваме напрежение на трудовия пазар, което да притиска работодателите да вдигат заплатите. Защото едно по-широкомащабно увеличаване на доходите вече ще доведе до перманентно увеличаване на всички цени и от там на инфлацията.
Според мен нарастването на цените ще остане съсредоточено в областта на цените на енергията, транспорта и в по-малка степен на храните и поддържането на жилищата. След изчерпване на еднократния ефект цените ще се стабилизират, което ще предизвика съществено намаляване на темпа на инфлация през пролетта и лятото на следващата година.
- Казвате, че цените на храните ще се повишат в по-малка степен, но хората виждат как поскъпват някои храни в търговската мрежа, слънчогледовото олио например.
- Слънчогледовото олио е борсова стока и производителите се влияят от международните цени. Миналата година реколтата от слънчоглед бе слаба, особено в най-големия износител Украйна, това намали запасите и вдигна много цените на олиото. Цените на храните зависят най-вече от котировките на селскостопанските суровини на борсите. А енергийните цени колкото и шоково да се вдигнат на борсите, те не се прехвърлят веднага към потребителските стоки и ефектът е краткотраен и често преходен. Но постоянното вторачване генерира инфлационни очаквания. Хората се стресират, променят потреблението си и опасенията от инфлация създават инфлация.
- Страните в ЕС масирано предлагат компенсации заради по-скъпия ток и природен газ. Бизнесът у нас също настоява за такива. Доколко може държавата да помогне?
- Държавата и в момента помага и ще продължи да помага на уязвимите домакинства по две направления. Едното - цените на електро- и топлоенергията са регулирани и не отразяват изцяло краткосрочните и понякога екстремни пазарни тенденции. Освен това вносът на природен газ у нас е свързан с дългосрочни договори, в които в енергийния микс влиза и цената на суровия петрол с 6-месечен лаг назад във времето, а това омекотява ценовия скок на природния газ.
Другото направление са енергийните помощи за социално слабите. Предстои обаче повишение на цените на електроенергията в началото на 2022 г. и за да се защитят най-уязвимите домакинства, трябва неотложно да се предвидят директни компенсиращи мерки чрез Агенцията за социално подпомагане до Нова година. В момента на европейско ниво също се обсъжда пакет от енергийни помощи и другата седмица се очаква да бъде внесен от Еврокомисията и обсъден от Европейския съвет. Така че българското правителство може да се възползва от възможностите и да го приложи и у нас. С този пакет ще бъде разширен достъпът на домакинствата до енергийни помощи, а малките фирми също ще имат достъп до подобни помощи.
По отношение на бизнеса въпросът за помощта е дискусионен. Тя трябва да е минимална, без да води до пазарни предимства и изкривявания на конкуренцията на единния пазар в ЕС. Според мен временно подпомагане трябва да има само за малките енергоемки предприятия, които не са сключили споразумения с доставчици на ел. енергия. За тях оцеляването и заетостта са застрашени от повишаването на цените. Докато големите и средните предприятия имат капацитет да управляват рисковете на бизнеса си, включително и във връзка с ползваната енергия и нейното ценообразуване. Да, цените на ел. енергията са високи, но те са високи за всички, с които се конкурират нашите фирми на общия пазар в ЕС - пазарът на ел. енергия в ЕС вече е единен.
Проблемът е, че при ковид кризата фирмите в ЕС свикнаха да искат държавни помощи. Тук ролята на Еврокомисията като защитник на конкуренцията на свободния общ европейски пазар е да не позволи мащабно подпомагане, което да изкриви конкуренцията.
- А как инфлацията, поскъпването на суровините на международните борси и пандемията оказват влияние върху икономическия растеж? МФ представи доста оптимистична прогноза от 4.9% ръст на БВП догодина...
- Трудно може да се правят прогнози в този момент, защото икономическият цикъл все още не се е нормализирал. Нарушените вериги и ритъм на доставки заради ковид кризата са една от причините за наблюдаваното нарастване на инфлацията, но са и опасност от забавяне на темпа на икономически растеж. Ако ситуацията с доставките не се преодолее или ако тези рекордни енергийни цени доведат до искания за масово увеличение на доходи, крехкото икономическо възстановяване ще бъде разклатено и положителната тенденция ще се наруши.
Страните доставчици на енергия осъзнават този проблем и в момента, в който се окаже, че очакванията за глобалния растеж се коригират надолу, пазарните цени ще паднат. Да си припомним, че през май 2020 г. цените на петрола тип Texas WTI станаха отрицателни, защото всички резервоари в САЩ бяха препълнени и наемната цена за складиране надмина борсовата. После дълго време петролът беше в интервала 30-40 долара за барел.
В момента сме в другия край на махалото - поради редица специфични причини цените на природния газ са много над себестойността на добива, а това повишава и цените на ел. енергията при ограничения добив на въглища. В следващите 6 месеца очаквам ситуацията да се нормализира. За това обаче и правителствата, работодателите и централните банки трябва да са много бдителни и да не допускат широкомащабни индексирания на доходи и на други ценови контракти в икономиката. Също така не бива да се отдава превес на популистки икономически експерименти. Усилията трябва да са съсредоточени върху структурните реформи, образованието, зеления преход, насърчаване на върховенството на закона, привличане на устойчиви чуждестранни инвестиции.
- Политическата криза у нас как влияе на икономическата активност?
- Безспорно негативно. Липсата на функциониращ парламент и реформистко правителство със силна парламентарна подкрепа повишават общата несигурност, която и без тези фактори е завишена заради пандемията. Това влияе негативно на дългосрочното планиране и на бизнес средата, които са определящи за инвестициите. Необходимите реформи се нуждаят от политическо лидерство и визия. Последната година показа, че на избирателите им е необходимо повече време, за да направят своя рационален избор на политическия пазар. А както виждаме, на политическата сцена освен вече утвърдените, се появиха и нови субекти, които имат свежи идеи за реформи.
- Забавянето на Националния план за възстановяване и очакваните средства от него ще се отразят ли на икономическия растеж?
- Безспорно средствата от плана за възстановяване са много важен инструмент не само за преодоляване на икономическите последици от ковид кризата, но и за стимулиране и осъществяване на така необходимите реформи в енергетиката, прехода към нисковъглеродна икономика, подобряване на ефективността на администрацията, образованието и задълбочаването на дигиталните познания.
Неколкомесечното забавяне на плана не е толкова страшно. По-важното е в него правилно да се структурира разпределението на ресурсите по сектори и мерки.
