В България вече не може да се говори по две теми: за монархия и за президентска република. Никой не ги е забранил, но най-заинтересованите от тях ги превърнаха в табу.
Докато Симеон Сакскобургготски не се възкачи на премиерския пост през 2001 г., имаше шумни възгласи за възстановяване на монархията, колкото и да бяха нереалистични. Медии и политици се надпреварваха в царедворско усърдие да титулуват премиера "цар", че даже и съпругата му "царица". "Ваше величество..., ваше величество...", разтапяха се от умиление угодници, които трескаво издирваха в потеклото си корени в някогашната дворцова прислуга, защото нямаше как да си измислят аристрократичен произход.
Симеон сам сложи край на усърдието им, като направи две паметни неща: първо, закле се да спазва републиканската конституция; второ, създаде фалшива надежда, че ще оправи държавата за 800 дни. После обясни, че неговият български бил разбран неточно, защото имал предвид народът сам да се оправи ("всички ние"), а той само да му асистира. В резултат на това слезе от политическата сцена, като отведе в небитието и партията си НДСВ. Темата "република или монархия" бе погребана окончателно и вече никому не хрумва да я поднови.
Президентът Румен Радев също даде ценен принос
за укрепване на конституционния ред в страната. Идеята на най-близкия му антураж за отказ от парламентарната република и превръщането ѝ в президентска изгря и залезе за по-малко от година. Държавният глава, който по конституция трябваше да има по-скоро декоративна функция, изненадващо за себе си се видя с толкова власт, че му се прииска да я удържи колкото може повече. Служебните му правителства бяха отговорни само пред него и той вкусваше сладостта на президентската автокрация. Пред очите ни се прераждаше в карикатура на републикански монарх, който губеше връзка с реалността, запленен от илюзията за собствената си изключителност.
И той като Симеон извърши две непростими неща: първо, излъга обществото, че ще оглави съпротивата му срещу криминалната върхушка ("Мутри, вън!"), като се спотаи, щом се добра до лостовете на властта; второ, отправи предизвикателство към елементарната човешка съвест, като зави към симпатизантите на най-големия международен престъпник в днешно време - Владимир Путин. Радев загуби човешкия си образ и се превърна в хуманоид, безчувствен към престъпленията срещу човечеството.
Неговото морално падение стана неудържимо,
поради което разви способност да опошлява всичко, до което се докосне. Усилието му да забърше омърсения си образ с патриотизъм дискредитира идеи, имена и годишнини, които са скъпи на всеки българин. Защо трябваше да отиде под най-големия национален флаг, развят върху най-големия пилон, за да изрече световната глупост, че "Украйна настоява да води тази война" ?!
В света само още един държавен глава говори подобни думи и това е руският президент Владимир Путин - агресорът, който нападна Украйна. Радев се държи като негов пропагандист и не си дава сметка колко много злепоставя България. До посещението на украинския президент Володимир Зеленски той дори не използваше думата "война", а предпочиташе да говори за "конфликт", за да създава представа за споделена отговорност. Когато за негов голям срам Зеленски публично му обясни разликата, паднаха последните му задръжки и започна да говори за война, която се води от ... Украйна. Така и не намери сили да си обърне езика и да спомене Путин като агресор. Сякаш Украйна сама се е нападнала или даже е нападнала Русия.
Прикрит зад протоколните си пълномощия, той не изпитва неудобство да се възползва от святата памет на Васил Левски, за да изрича чужди на поведението си красиви, но кухи фрази. Желанието на Апостола да помага след освобождението на България на други поробени народи, имайки предвид главно руския, е много далеч от стремежа на Радев да се хареса на руския диктатор.
Ускореният темп, с който държавният глава дискредитира себе си, а с това и държавата, прави
невъзможно да изпълнява пълноценно функциите си,
колкото и да са протоколни. Той вече не може да се среща с чужди държавни ръководители, освен ако не са неколцината, които споделят неговите топли мисли за Путин. Не може да служи за морален стожер и обединител на нацията, дори само колкото да оглавява тържествени церемонии. Самият факт, че се засилват призивите за неговото отстраняване от поста, е показателен за загубата на обществено доверие. Протестите под прозорците на президентството са само първи симптом на растящото възмущение.
Колкото и да е сложна процедурата за отстраняване на държавния глава, вече изглежда все по-малко вероятно да се задържи на поста си до края на втория си мандат през 2027 г. Бившият главен прокурор Иван Гешев също бе непоклатим и се надяваше да изкара до 2027 г., но се оказа, че има начин да бъде махнат набързо, и то заради една възмутителна реплика ("политически боклуци"). Друг е въпросът откъде и какъв натиск е допринесъл за отстраняването му.
Радев е образец на самопровалена политическа фигура, която става несъвместима с конституционните си функции. Ако не се намери законово основание за отстраняването му, не е изключено подготвяната промяна на конституцията да ореже дотолкова правомощията му, че да не става повече за дръжка на знаме, камо ли за знаменосец на държавата.
