Реакцията срещу решението на правителството да позволи създаването на болницата "Мама и Аз" не е реакция срещу частната инициатива в здравеопазването, нито срещу конкретен инвеститор. Реакцията е насочена срещу държавата и начина, по който с едната ръка и на тъмно се одобрява разкриването на нова болница, а с другата се декларира, че детското здравеопазване е национален приоритет. Реакцията ни е срещу разминаването между поети ангажименти и действия, между нуждите на обществото да се осигури качествено здравеопазване и времето и начина на взимане на това решение.

Общественият интерес изискваше комплексният анализ на нуждите

и предложението на Министерството на здравеопазването да станат публични, преди вземане на решението, като същевременно с това изпълнителната власт обясни ясно и конкретно как ще реши конкретни проблеми в детското здравеопазване и как тази частна болница се вмества в решението на тези проблеми. Вместо това отново без мотиви се взе решение за отмяна на предходното решение - след като второто решение се взима под натиск, как да вярваме, че и първото не е взето по същия начин?

Това е възмутителното, а не частната инициатива

или действията на конкретен инвеститор.

Да, съществува тезата, че вместо да чакаме построяването на националната детска болница, е по-добре да има поне някаква частна болница. Че изсмукването на персонал от държавните болници е въпрос на конкуренция на условията и пазарът ще определи къде ще отиде пациентът. Въпрос: съществуващата до момента конкуренция подобри ли качеството на медицинската помощ в България?

Без да разполагаме с конкретни данни и документи, включително тези на МЗ, ние не може да знаем:

- Има ли гаранции и какви, че това лечебно заведение ще разкрие ресурсоемки звена, които са нерентабилни, тежки и с трудна възвращаемост на инвестицията - например детска онкохематология, детска хемодиализа, детски интензивни легла?

- С какви ресурси ще се обезпечат тези дейности и ще доведе ли това до недостиг на други места, на които се оказва педиатрична медицинска помощ?

- Ще гарантира ли частният инвеститор приемането на най-тежките случаи или те отново, както досега, ще попадат в държавните болници?

Създаването на национална детска болница не е строеж, това е концепция, това е процес, който включва последователното разрешаване на сериозни проблеми в детското здравеопазване. Тези проблеми не се решават и не могат да се решат със създаването на една болница, но могат да се задълбочат заради противоречивите, хаотични и неразбираеми действия на държавата.

Детското здравеопазване съществува на прегърбения гръб на много лекари и медицински сестри, но всеки родител има право да разчита, че то е национален приоритет, а

не въпрос на това да попаднеш на лекар, не е въпрос на късмет или връзки.

Държавата трябва да се заеме с решаване на кадровите проблеми - липсата на специалисти от определени специалности, тежкият дефицит на медицински сестри, текучество на персонал; да възприеме международно утвърдени стандарти за оказване на медицинска помощ; да приеме критерии за оценка на качеството на медицинската помощ, да осигури чрез законодателни проблеми безопасността на пациента. Вместо това обаче в предпразничен ден дойде поредният скандал. Защото първото решение на правителството в сферата на здравеопазването нямаше никаква връзка с изброените проблеми, нито второто.

Създаването на качествено детско здравеопазване е маратонско щафетно бягане - нужни са съвместни усилия на всички нас. То не е състезание, не се мерят усилия и постижения. Изисква търпение, навременни реакции и безкомпромисен активизъм.

В тази връзка искам да припомня едно дело, което млада майка води срещу Турция. Детето ѝ, което се ражда недоносено, е обиколило 3 болници, за да се намери подходящо място за интензивно лечение.

Умира по пътя за четвъртата.

Европейският съд за правата на човека осъжда Турция за нарушаване на правото на живот на бебето, защото държавата не е положила достатъчно усилия да гарантира "плавна организация и правилно функциониране на услугите, предоставяни от държавните болници, и най-общо на здравната система (…)" . Съдът добавя, че детето не е починало в резултат на допусната грешка при лечението или проявена лекарска небрежност при оказване на медицинска помощ, защото на него "не му е оказана медицинска помощ въобще". Съдът взема предвид обстоятелството, че държавата е знаела за недостиг на тези ресурси, но не е направила нищо, за да ги осигури.

Надявам се, че утре някое дете няма да почине, защото някое педиатрично звено - еднорог - затвори вратите си, защото вместо да се решат отдавна известни проблеми, държавата е заета с други работи.

--

*Адвокат Мария Шаркова е специалист по медицинско право и член на Обществения съвет за създаване на Национална детска болница. На 7 май Общественият съвет ще даде пресконференция и ще отчете дейността си.