Това лято, на 9 юли, се случи нещо, което е забележително за България, но остана някак встрани от общественото внимение - община Златоград проведе референдум относно поемането на общински дълг в размер на 1,7 млн. лв. за изграждане на нов кооперативен пазар. Почти всички гласували златоградчани прецениха, че заемът е златен, а пазарът - не особено нужен.
Референдумът беше първи в историята на Златоград и първи по рода си в България и затова заслужава внимание.
Възможност за референдум за поемане на дълг, като този в Златоград, дава Законът за общинския дълг. Инициативи за допитване относно общински дълг са подемани двукратно в община Ямбол, наскоро в община Благоевград и някои други общини в България, но без да се стигне до гласуване.
Провеждането на подобни референдуми е редовна практика в швейцарските общини и кантони, както и в много американски щати и градове. Там допитването до данъкоплатците е задължителен елемент от процедурата за вземане на решение за дългосрочен заем. В този смисъл може да се каже, че Златоград ни доближава до най-добрите образци на управление със съгласие и участие на гражданите, които предлага демократичният опит глобално.
Извън тази заслужена акламация за Златоград обаче, това иначе демократичното и засега единствено по рода си събитие
имаше и слаби страни.
Формулираните от инициаторите въпроси не бяха неутрални, както изисква законът, а навеждащи на определен отговор, което не е в духа на разбирането за честни и свободни референдуми. Единият от въпросите например бе - смятате ли, че при толкова нерешени проблеми в благоустрояването (улици, водопроводи, канализация и др.) в гр. Златоград, Старцево, Ерма река, Долен, Аламовци и в останалите населени места, изграждането на кооперативен пазар е по-важно да се извърши в следващите месеци, при положение, че има съществуващ такъв? Вторият въпрос бе: Необходимо ли е в момент на икономическа криза Община Златоград да изтегли кредит в размер на 1 700 120 лева за изграждане на Общински кооперативен пазар и този кредит да се изплаща от всички данъкоплатци в продължение на десет години? А третият: Съгласни ли сте в центъра на града, до парка да се изгради кооперативен пазар, вместо подходящ за туристическия облик на града обект?“
Проблемът обаче до голяма степен е обусловен от закона, който не дава възможност за формулиране на по-конкретни предложения.
Друг особен момент в референдума в Златоград беше невисоката избирателна активност, окачествена като „провал“ от медиите. По данни на Общинската избирателна комисия гласувалите на референдума в Златоград са били само 1839 (18,09%) от 10203 избиратели с право на глас в общината.
С избирателната активност обаче нещата не са толкова еднозначни.
Активността на гласуване в един референдум е в пряка зависимост от залога. В случая нещата изглеждаха предрешени, тъй като срокът за поемане на дълг изтече преди да бъде проведен референдумът. Според Закона за общинския дълг след 39-тия месец от своя мандат общинските власти не могат да вземат дългосрочен заем. Рискът от вземане на голям заем за неодобряван от гражданите проект се изпари още преди референдума. Може би това отказа част от потенциалните участници в допитването и намали избирателната активност.
Обявяването на активността от 18,06% за провал е направено от гледна точка на изискването за 40% активност, което българският закон предявява към местните референдуми. Но не така смята Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа, наречена популярно Венецианска комисия. Тя препоръчва да не се поставят изисквания за избирателна активност. Комисията доказва, че поставянето на прагове за избирателна активност демотивира избирателите: тези, желаещи да отговорят с „да“ на въпроса, се опасяват, че няма да бъде достигнат нужния праг на активност и част от тях изобщо не отиват до урните. Онези, които смятат да отговорят с НЕ, не отиват да гласуват, защото по-печелившо за тяхната позиция е да предизвикат недостатъчна избирателна активност и така да осуетят валидността на референдума. Вследствие на тези деформирани стимули за гласуване резултатът от референдума не отразява реалните предпочитания на избирателите.
Иронично, но факт - законодателите най-често аргументират въвеждането на изискване за висока избирателна активност на референдум с желание да се постигне легитимност на решението. Съпоставка с други процедури за гласуване обаче показва, че
това е лицемерие.
При референдума в Златоград например 92% от явилите се 18,06% гласуваха с НЕ на вземането на заем и реализирането на проекта за пазар. Тези гласоподаватели на практика представляват 16% от всички избиратели в общината. Дали това е прекалено малък процент и съответно нелигитимно решение? Обективна преценка може да се направи, като тази активност се сравни с вземането на решения от представителната власт, т.е. от общинския съвет на Златоград.
Общинският съвет на Златоград в състав от 17 члена е избран през 2019 г. с гласовете на 60% от гражданите с избирателни права (63% активност минус 3% гласували с „не подкрепям никого“). Той може да взема решения, когато са налице половината общински съветници плюс един, т.е. 9, и този кворум представлява 31,76% от избирателите. Решенията, които взема местният парламент, изискват обикновено мнозинство (с някои изключения), т.е. повечето решения за община Златоград могат да се вземат от 5 общински съветници, представляващи 17,6% от избирателите.
На този фон решението на референдума, взето от 16% от избирателите, не изглежда нелигитимно.
Такава логика явно имат и в Швейцария,
където избирателна активност от 18% се смята за достатъчна, за да се произведе валиден резултат. Защото негласуващите делегират на гласуващите правото да вземат решение.
Всичко това показва нуждата от промяна на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Изискваната от закона 40% активност за признаване резултатите от местни референдуми не би следвало да продължи да бъде условие за легитимност. Най-демократично е да няма кворум за участие. Но ако сред законодателите надделее разбирането, че българите не са съвсем готови за референдуми, то те биха могли поне да заменят кворум-участието с кворум-одобрение - например, резултатът от референдуми се признава при 10% или максимум 15% одобрение. Така референдумът няма да бъде заложник на несъгласните или безразличните, които не отиват да гласуват.
Такава промяна би могла да постигне и по-добър баланс между прякото вземане на решение и вземането на решение от избраните представители в местната власт. Прагът на одобрение следва да бъде съобразен с средната естествена избирателна активност на референдуми, когато те не се провеждат съвместно с избори или на една и съща дата ежегодно - у нас, а и в чужбина тя е около 20%. Той не бива да е по-висок от половината от нея.
Ако се съди по досегашното поведение на депутатите, те едва ли ще склонни да направят подобни промени в закона.
Няма съмнение обаче, че в Златоград апетитът за референдуми расте. Вече е създаден нов комитет, оглавен от граждански активистки, който иска допитване за спиране продажбата на емблематичната, но рушаща се общинска сграда „Пирийца“, превръщането й в център за стари хора, възстановяване на общинския басейн и използване на минералните води за отопление и туризъм. Подписката е в ход.
