- Г-н Владимиров, временният енергиен министър за пореден път обясни, че е отказал танкерите от САЩ, защото втечненият газ бил скъп, българският бизнес не можел да понесе цени над  250 лв. за мегаватчас и затова трябвало да убедим "Газпром" да поднови доставките - руският газ бил евтин.  Вярно ли е? 

- Това за 250-те лева са фантасмагории. Както и другите твърдения на министъра. В момента руският газ, който бихме могли да получаваме по дългосрочния договор с "Газпром", би бил по-скъп от втечнения газ, който ни предложи Cheniere. 

70% от цената на руския газ по изтичащия в края на 2022 г. дългосрочен договор с "Газпром" се определя от котировките на холандската борса TTF, а там в последните седмици цената се увеличава - в момента е около 270 евро на мегаватчас за доставки през септември. Така че газпромският договор в момента е много неизгоден за България. 

Ако гледаме статистиката за различните източници за България, най-евтин е азерският газ и когато интерконекторът с Гърция тръгне - да се надяваме, че ще е 1 октомври, цялото количество от този газ ще получаваме на отлична цена, в пъти по-ниска от конкурентите.  

- Миналата седмица бившият държавен секретар на САЩ Майк Помпео изнесе лекция в София и призова България да заложи на собствен добив,  като посочи, че страната ни има огромни залежи на шистов газ - към 500 млрд. куб. метра, достатъчни да покрият потреблението за следващите 100 години. Първо нека изясним - откога са тези данни, откъде са и доколко са достоверни?

- През 2009 и 2011 г. Американската агенция за енергийна информация прави две последователни глобални геоложки проучвания за техническия потенциал за добив на неконвенционален газ -  шистов, от въглища и т.н. Именно те показват, че на територията на България в Мизийското плато в шистовите пластове има 456  млрд. куб. метра газ. По онова време "шистовата революция" в САЩ набира скорост и очакванията са тя да се пренесе по целия свят.  В периода 2010 – 2011 г. в Министерството на енергетиката са подадени заявления от две чуждестранни компании – "Шеврон" и "Интегрити Тауърс", за търсене и проучване на нефт и газ в седем блока в Североизточна България. 

Но пак по това време се надигна страхотна съпротива срещу шистовия газ. Имаше протести на екоактивисти, на леви партии и движения. Бойко Борисов обяви, че като премиер не можел да не се съобрази с волята на гражданите и през 2012 г. Народното събрание наложи безсрочен мораториум на проучването и добива на шистов газ и нефт по технологията фракинг у нас. Така България бе лишена от възможността да ползва собствени енергоизточници и бе поставена в пълна зависимост от внос. Публична тайна е, че зад протестите стояха интересите на Русия. По подобен сценарий имаше "спонтанни" митинги и в Румъния. Русия видя заплаха за господството си като господар на газовите потоци за Европа и "взе мерки".

- И шистовата революция не се състоя. Говорите за дългата ръка на Кремъл и користните интереси на Русия, но възраженията на "зелените" звучат много сериозно - те твърдят, че технологията за добив на шистов газ фракинг трови почвата и водата и предизвиква земетресения?  

- Има много умишлено насаждани митове и страхове. Всъщност няма сериозни научни изследвания, които да ги потвърждават. Двата основни мита са, че добивът на шистов газ трови водата и земята, вторият е, че предизвиква земетресения. И хората се стряскат. Фракингът впрочем е позната технология и се прилага отдавна и у нас -  така е било разработено например газовото находище в Чирен. 

Със сигурност може да намерите в медиите и социалните мрежи всякакви фейк новини и видеа, показващи апокалиптични картини в райони, където се разработва шистов газ.  Всички сме гледали онзи "документален" филм, в който някъде в Пенсилвания, където се добива шистов газ, пускат вода от чешмата, поднасят пламък и тя започва да гори като бензин. По-късно журналистическо разследване разкри, че филмът е финансиран от "Газпром". 

Митовете се основават на раздухване и преувеличаване на зрънца истина, които впрочем се отнасят за всеки индустриален добив на природни ресурси. Да, ако не се работи по правилата, ако се допусне технологичен дефект, лошо изпълнение, може да се стигне до замърсяване на почвата или на водата, но това се отнася за всеки добив - на въглища, медни руди, желязо и т.н. 

При всеки сондаж се прави циментиране и в случая газът се извежда от земните недра на повърхността в абсолютно изолирана среда, няма как нещо да проникне и да замърси, ако всичко се изпълнява по правилата. 

Една от "заплахите" е, че при добива газът бавно ще се просмуква в почвеното езеро.  Това е физически невъзможно - шистовите находища са на 2000 м и още надолу в земните недра, а подпочвените води са на стотина метра дълбочина.

 - Ами вредните химикали? Казват, че при фракинга към водата се добавяли олово, бензол...?

-  При хидравличното разбиване се използва вода под голяма налягане, добавя се пясък и в тази смес има под 1% химикали за подобряване на контакта между водата и пясъка. Те са същите като в препаратите, с които си мием съдовете вкъщи. И не сме се отровили, нали?

В САЩ проучват и добиват шистов газ на територия колкото половин Европа. Ако имаше такива бедствени последици от това, нали се сещате колко дела щяха да бъдат заведени и спечелени срещу замърсителите. В САЩ са много популярни исковете, завеждани от общности срещу компании. След големия разлив в Мексиканския залив например виновникът за замърсяването - "Бритиш Петролиъм",  трябваше да плати над 9 млрд. долара компенсации на засегнатите - вкл. на рибари, туристически компании, екоорганизации и т.н. 

Същото е и за земетресенията - възможно е разместване и наместване на пластове, но трусове има и без да се правят сондажи, нали? При всеки добив – конвенционален или неконвенционален, има разместване на пластове, това се отнася и за разработването на кариера за камъни.  

И нещо много важно -  технологията за добив на шистов газ е от 1920 г. Оттогава има доста промени -  и в начина на работа, и в цената - разходите вече са много по-ниски. Наши изчисления показват, че потенциалните разходи за разработване и добив на газ - например в най-голямото находище в Добруджа, биха били в рамките на 30 евро за мегаватчас, което е 8 пъти по-ниско от цената на природния газ на европейските пазари в момента. 

- Но защо тогава няма добив на шистов газ масово в Европа? 

-  Истината е, че преди години шистовият газ изглеждаше скъпа алтернатива - и у нас, и другаде. Полша има огромни залежи, тя отдавна вижда в шистовия газ своята независимост от Русия, нямаше протести и руска пропаганда и въпреки това нищо не се случи - цената беше висока. Към 2012 г. цените на руския газ бяха такива, че много политици на Стария континент решиха, че е по-скоро неразумно да се добива "скъп" шистов газ.  Виждаме каква цена плащаме сега за това късогледство. 

Но днес ситуацията е много различна. Живеем в свят, в който очевидно Европа трябва да се откъсне от своята зависимост от Русия по всички направления. Това включва развитието на офшорни вятърни централи в Черно море, отключване на гигантския ни потенциал за фотоволтаична електроенергия. Има огромен инвестиционен интерес. Много е важно обаче да бъде подобрена регулаторната рамка – да бъдат премахнати административните пречки и да бъде намалена корупцията в сектора. 

- Но хората остават убедени, че шистовият газ е нещо лошо, а чухте и как реагираха видни политици на призива на Помпео: Кирил Петков заяви, че партията му е категорично против „хидравличното разбиване в Житницата на България"?

- Не съм изненадан. Върви предизборна кампания и политиците стават популисти повече от всякога. Нещата могат да се променят с много сериозна информационна кампания, основана на наука и факти, а не на дезинформация и "наръчници" на Кремъл.