Азербайджан има амбиции да се превърне в лидер на Евразия в областта на възобновяемата енергия. За това обаче са  нужни огромни инвестиции и Баку очаква повече ангажименти от страна на ЕС. Може ли Брюксел да отговори на тези очаквания? Статия на "Евронюз" търси отговора на този въпрос. 
Азербайджан е потенциален стратегически партньор на ЕС от края на Съветския съюз - вече повече от три десетилетия.
Около 90% от износа на страната се основава на ресурси от изкопаеми горива, а ЕС се нуждае от природен газ, който да замени руските доставки както сега, така и в бъдеще. По принцип от бизнес гледна точка на бизнеса Баку и Брюксел биха могли да са идеален тандем.
Но отсъствието на френския президент Еманюел Макрон и на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от Конференцията по климата в Баку бе оглушително. И разочарова домакина – президента Илхам Алиев.
Във встъпителната си реч на COP29 Алиев каза, че

„газът и петролът са дар от бога  -

също като слънцето, вятъра и минералите“.
През юли 2022 г., когато ЕС предприе първите стъпки за намаляване на вноса на руски газ, Фон дер Лайен сключи в Баку важна сделка за доставка на природен газ. Срещата на върха COP29 де факто показа, че природният газ все още е стратегически ресурс за западните страни - премиерите на Великобритания и Италия Киър Стармър и Джорджия Мелони бяха сред ключовите присъстващи.   
За Мелони отношенията с Баку са ключови за осигуряването на енергийното бъдеще на страната, тъй като Трансадриатическият тръбопровод доставя газ от Баку до южния италиански регион Пулия. Акционери са азербайджанската компания SOCAR, белгийската Fluxys, италианската SNAM, испанската Enagás и британската BP, която е инвеститор в азербайджанските запаси в Каспийско море след разпадането на Съветския съюз.  
Наред с това Баку традиционно има добри отношения с Турция, военно сътрудничество с Израел (и двете страни са доставчици на оръжия за Баку) и бизнес връзки с повечето западни страни. Русия също остава важен политически и икономически партньор за Азербайджан.
В допълнение, неясните перспективи за широкомащабното използване на газ и петрол от най-напредналите страни насърчават Азербайджан (както и други) да инвестира приходите си от износ в зеления си преход и да стане лидер в областта на възобновяемата енергия в Евразия. 
 

Газова дипломация и войната в Украйна

От началото на нахлуването на Русия в Украйна ЕС увеличава вноса на азербайджански газ, като същевременно намалява зависимостта си от руския газ. По данни на базираната в Париж Международна агенция по енергетика (МАЕ) износът
на азербайджански природен газ за ЕС се увеличава с почти 20% между 2022 г. и 2023 г.
Според очакванията за 2024 и 2025 г. газовият поток от Баку към ЕС ще нарасне още повече, особено след Украйна спря транзита на руски газ през територията си.

Баку обаче иска трайно сътрудничество, не бъде само средство за преодоляване на пропастта. „Азербайджан иска две неща от европейците: инвестиции (в инфраструктура за природен газ) и дългосрочни договори. Алиев разкритикува Европейския съюз, че предлага краткосрочен договор за две или три години“, казва за Euronews Ага Байрамов, азербайджански експерт от университета в Гронинген в Нидерландия.
Баку има основания да подозира, че ЕС просто се нуждае от мрежа за сигурност на доставките на природен газ по време на война и за следвоенно приспособяване. Ето защо някои европейски страни не са склонни да подписват дългосрочни споразумения.
През лятото на 2022 г., четири месеца след началото на войната в Украйна, ЕС подписа споразумение с Баку за удвояване на газовия поток от Азербайджан до 20 млрд. куб.м. до 2027 г. „Днес, с този нов меморандум за разбирателство, отваряме нова глава в нашето енергийно сътрудничество с Азербайджан, ключов партньор в усилията ни да се отдалечим от руските изкопаеми горива“, каза тогава Фон дер Лайен. 

„Азербайджан се нуждае от инвестиции

за модернизиране на настоящите системи за междусистемни връзки с главните тръбопроводи“, изтъква над две години по-късно Байрамов.
Междусистемните връзки са от решаващо значение за транзита до страните, желаещи да внасят природен газ - например от Трансадриатическия тръбопровод до България и други страни. Но според Баку, ако ЕС иска повече газ, трябва да плати за съответната инфраструктура. „Аргументът на Алиев е, че това не е достатъчно, за да се върнат кредитите и също така да се печелят пари. Той се притеснява най-вече от факта, че (Азербайджан) няма да получи обещаните инвестиции“, обяснява Байрамов.
Прогнозите показват, че Азербайджан ще трябва да инвестира 2-4 милиарда евро в компресори, за да може съществуващите тръбопроводи да достигнат капацитета за транспортиране на природен газ, изискван от ЕС, който може да бъде два пъти повече от сегашните 10 млрд.куб.м.
Засега Азербайджан увеличава износа си за ЕС с 3 млрд. куб. м, като намалява вътрешното потребление на собствения си газ и го балансира с газ, идващ от Русия по съществуващ тръбопровод между двете бивши съветски страни.  
Така при прекратяване на транзита на руски газ към ЕС през Украйна южнокавказката държава може да бъде призована да стане енергиен резерв до следващия януари.
„Азербайджан може да играе роля в това, но разбира се, не като замести количествата газ (от Русия), защото няма толкова капацитет, защото няма допълнително 15 млрд.куб.м,“ казва пред Euronews Яна Забанова, научен сътрудник в Изследователския институт за устойчивост „Хелмхолц Център Потсдам“. „По някаква правна договореност те купуват газ от Русия, после му сменят "етикета" и той продължава да тече“, казва тя. Как? „Може да има законен суап. Азербайджан купува руски газ на границата с Украйна. Така че официално е азербайджански. Собствеността се сменя, но газът си е същият. Така Украйна продължава да получава транзитни такси - не от Русия, а от Азербайджан", обяснява Забанова.

Австрия, Унгария, Словакия и Чехия бяха основните купувачи на руски газ, преминаващ транзитно през Украйна. Те биха могли да се насочат към втечнен природен газ, което ще доведе до драстични допълнителни разходи.
 

Парите трябва да станат зелени

Азербайджан достига статута на регионална сила и благодарение на своите запаси от изкопаеми горива и стратегическото си положение между Кавказ и Каспийско море. Баку пое домакинството на COP29, за да укрепи нарастващото си геополитическо влияние с очакване за значителни политически дивиденти. Правителството на Алиев не желае да бъде приемано за обикновена автокрация, родена от силата на изкопаемите горива.   
„Трябва да бъдем приемани според това как използваме ресурсите си за зелена трансформация“, обяснява Хикмет Хаджиев, съветник по външна политика на президента на Азербайджан.
Това, че е източник на енергия от нефт и газ вече не е достатъчно, за да осигури на Азербайджан международното положение, към което се стреми. Реинвестирането на приходи от газ и петрол за финансиране на зеления преход може да
засили влиянието на Азербайджан и Алиев в Кавказ и Централна Азия, както и да диверсифицира икономиката на страната в бъдеще.
Други държави в региона като Казахстан и Узбекистан вече са започнали своя зелен преход. „Въпрос на наваксване е. Сега азербайджанците се опитват да реализират много мащабни проекти с големи компании. Не като Казахстан, който започна с 10 или 50 мегавата“, казва Забанова. И добавя: „Азербайджан иска проекти от 200 или 300 мегавата с големи офшорни вятърни паркове в Каспийско море, с което може да бъде лидер в региона, защото никой друг все още не го прави.“
Големи компании, особено от Персийския залив като Masdar в Абу Даби, изразяват интерес да участват в такъв трансевразийски енергиен проект като инвеститори. Целта на Баку е да използва повече възобновяема енергия у дома, тъй като неговият електроенергиен сектор в момента е изцяло доминиран от газ. И въпреки че иска да намали вътрешното потребление, трябва да изнася повече газ за ЕС, за да увеличи бюджетните приходи.

Въпросът за Нагорни Карабах

играе важна роля и по отношение на изкопаемите горива и възобновяема енергия, тъй като Азербайджан се нуждае от средства за това, което нарича възстановяване на региона .
„Военният бюджет експлодира, възстановяването на Нагорни Карабах, на реасимилираните територии ще струва милиарди на държавния бюджет“, казва Забанова.
„Има големи планове за разполагане на широкомащабни възобновяеми съоръжения и в Карабах. И това да бъде представено като нова зона с нулеви емисии до 2050 г.  Това е записано в националния и конкретен принос съгласно Парижкото споразумение. Така че действа като допълнително ниво легитимност и престиж“, заключава Забанова.