Борбата на МОН с плагиатството в научните среди започна през 2018 г. с приемането на законови промени, които за първи път въведоха ред за установяването и санкционирането му, както и минимални национални изисквания към кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност. Немалко работа се свърши през това време - порочно започнати процедури биваха спирани (или поне бе разпореждано спирането им), "професори" и "доценти" бяха развенчани, дори ректор - на Техническия университет във Варна - се прости с научната си степен. Шест години по-късно обаче битката с това уродливо явление е загубена. Редица сигнали биват потулвани, а знакови случаи на плагиатство остават и до днес без последствия, заплетени в съдебни саги и не без съдействието на МОН, което откровено признава, че не може да се справи с намирането на арбитри, които да разглеждат казусите с преписване на дисертационни трудове и научни монографии.
Троен плагиат - без отнети титли
Класацията на най-фрапиращите случаи на плагиатство безспорно се оглавява от Венелин Терзиев, известен като професора-рекордьор по научни трудове, който за 4 г. защитава един малък и три големи доктората, а от 2014 г. досега има над 2800 публикации. За него Комисията по академична етика към МОН установи преписване в три от дисертациите му - едната за придобиване на степен "доктор" в направление икономика, защитена във Варненския свободен университет, другата - за "доктор на науките" по икономика в Стопанската академия в Свищов, а третата - за "доктор на науките" в областта на националната сигурност, защитен през 2014 г. в Националния военен университет "Васил Левски".
По закон всички научни степени на доказаните плагиати трябва да се отнемат от ректора на съответното висше училище. В случая с Венелин Терзиев не се случва нищо подобно. Нещо повече - той продължава да се титулува, както досега, вкл. и да изнася открити уроци. Стопанската академия в Свищов и Варненският свободен университет изобщо не са отнели титлите му, въпреки изричните разпоредби на МОН. Въпросът защо МОН не предприема нещо срещу тези ректори така и не получава отговор от ведомството, от където явно не смятат, че изобщо го дължат.
По третото установено плагиатство НВУ "В. Левски" отнема въпросната степен на Терзиев, но той обжалва това решение пред Административен съд-Русе, като след месеци печели. Началникът на военния университет бриг. генерал Маламов "изненадаващо" не обжалва това решение, което обявява заповедта му за невалидна и заплаща на Терзиев 1040 лв. за съдебните му разноски. Сагата продължава във Върховния административен съд (ВАС), където МОН се опита да оспори това решение на русенския съд и да бъде включено като заинтересована страна по делото. Но въпреки дадените два пъти изрични указания от съда в 7-дневен срок МОН да предостави по делото определени документи, министерството не изпълнява тези указания. Искането на министъра на образованието се приема като нередовно и се оставя без разглеждане от ВАС. И въпреки, че това определение подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на ВАС, то отново не е обжалвано на просветния министър. Защо не са представени нужните документи - от МОН не отговориха на въпросите на "Сега".
"Защо министърът не осъществи проверки по собствена инициатива и не сезира Инспектората при явното неспазването на вътрешните правила за организацията на работа в администрацията на МОН, което позволява отмяна по съдебен ред на административните актове?", пита риторично преподавател. А отговорът го навежда на следващ въпрос - има ли умисъл в "преднамерената липса на правен интерес от МОН", довела до загуба от МОН на делата срещу доказания по законов ред плагиат Венелин Терзиев, или просто МОН има правен интерес да защитава подобни плагиати. Впрочем, тук твърде любопитно е, че в закона за развитие на академичния състав е записано, че Комисията по академична етика извършва проверки по ред, определен в правилника за прилагане на закона, но във въпросния правилник липсва глава "Контрол".
Потъващите случаи
В края на 2021 г. в МОН постъпват сигнали за плагиатство срещу 4-ма души - Марин Георгиев, Даниела Везиева, Преслава Димитрова и Катерина Арабска, които са докторанти на Терзиев. Сигналите са приети за допустими и започва разглеждане от Комисията по академична етика. Въпросната комисия се произнася обаче само за Везиева, а за останалите решение няма вече над 2 години, макар срокът за произнасяне от Комисията отдавна да е минал. Междувременно Катерина Арабска става ректор на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР), а Марин Георгиев израства до доцент, при положение че законът забранява подобно израстване, докато за въпросните лица текат проверки.
В началото на т.г. от МОН отговориха, че по сигнала за Екатерина Арабска Комисията по академична етика е определила арбитри, двама от които са представили становища (според информация на "Сега" те установяват плагиатство), но третият и до ден днешен не е представил такова. За останалите две проверки - на Георгиев и Димитрова - търсенето на арбитри се е оказало "безуспешно". "В закона за развитие на академичния състав не е определен конкретен срок за изготвяне на експертно становище, нито са предвидени санкции за лицата, които са определени за арбитри, но не представят становище на комисията. Опитите за намиране на арбитри продължават и до днес", оправдаха се от МОН. Не се е чуло МОН да внесе например предложение за законодателни промени, ако липсата на такива е действителната пречка. Нито да предприеме някакви мерки да привлече други арбитри.
По информация на "Сега" е определен независим арбитър и докладът с положителното решение на Комисията за плагиатство срещу Катерина Арабска вече е готов и от 25 май се намира на бюрото на министър Цоков, но не се придвижва и изпраща до нея вече 7-ми месец. Защо? Защо министърът не назначи нови проверки по другите два случая? Защо и заради кого се е стигнало до срамната ситуация МОН да признае неспособността си да определя независими арбитри за проверка на материалите по сигналите за плагиатство, питат учени. Все въпроси без отговори.
Развитието с Везиева също напомня това на Терзиев. Въпреки че МОН открива значително по обем (98%) плагиатство в дисертационния й труд за степен "доктор" по "национална сигурност" (в НВУ "В. Левски"), тя обжалва отнемането на научната й степен пред Административен съд - Русе. Решението е в нейна полза и отново не е обжалвано от бриг. генерал Маламов, като са й заплатени съдебни разноски в размер на 1040 лв. от университета.
От страна на МОН първоначално е подадено искане до Върховния административен съд за отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд-Русе, на което началникът на НВУ "В. Левски", въпреки че е редовно призован, не се явява и не се представлява. С искането се е целяло министърът на образованието да бъде конституиран като заинтересовано лице по делото. ВАС оставя без разглеждане искането на министъра, защото в случая издател на акта, предмет на съдебен контрол, е началникът на НВУ "В. Левски". Когато обаче ВАС излиза с окончателно решение по спорните въпроси, от МОН не го обжалват с частна жалба в 7-дневен срок пред петчленен съастав на ВАС, като по този начин не защитават докрай позициите си по отношение на доказаните от ведомството случаи на плагиатство, коментират запознати.
По колко още сигнала за плагиатство, които са приети за допустими, не се работи от Комисията по академична етика вече 4 години, може само да гадаем.
Арбитрите - дефицитни и със съмнителен авторитет
Няма ясен отговор от ведомството и на какъв принцип се избират арбитрите и дали те подписват документи за конфликт на интереси.
В редакцията на "Сега" постъпи сигнал за плагиатство срещу проф. М. П. С. от Шуменския университет. Подателят пита конфликт на интереси ли е, ако един от арбитрите по въпросния казус е преподавател в същата катедра, в която преподава и лицето, което Комисията по академична етика проверява за плагиатство? Съществували ли са такива случаи в работата на КАЕ, питаме МОН. Отговор няма.
Няма и принципен отговор как се процедира, ако един от арбитрите открие огромен процент плагиатство, а другите двама не открият нищо? "При толкова противоположни становища няма ли съмнение, че някой лъже, или е накаран да излъже? Какъв е смисълът от обозначаване на арбитрите само с инициали, след като могат да бъдат разпознати сред ограничения брой учени от едно професионално направление? Използва ли Комисията софтуер за плагиатство, след като университетите вече трябва да използват такъв, и каква е ефективността й до момента при високата цена, която е платена за нея?", питат университетски преподаватели, според които тя страда от основен дефект - няма ограничение за проверките по време на издаване на публикуване. МОН обаче не смята за нужно да им отговори.
Има проверка, няма проверка
Показателен за липсата на прозрачност е казусът с ректора на Тракийския университет. Срещу проф. Добри Ярков бе подаден сигнал за плагиатство през септември т.г., свързан с процедурата му за заемане на академичната длъжност "професор" в направление "Ветеринарна медицина". В отговор на запитване на "Сега" оттам потвърдиха, че такъв сигнал има, както и че той се разглежда за допустимост - дали сигналът съдържа името, адреса и подписа на подателя, описание на нарушенията, посочване на доказателствата, които го подкрепят и др. "В случай, че сигналът е допустим, ще бъде образувана проверка по същество, която да се извърши от Комисията по академична етика към МОН", посочиха тогава от МОН.
По информация на "Сега" Комисията се е произнесла, че сигналът е допустим, но проверката е прекратена, а случаят - приключен. Дали това е така, остава енигма и до днес. МОН не отговори на въпросите на "Сега" дали изобщо е имало проверка по същество и ако не нямало - поради какви причини.
Нова комисия
В университетските среди коментират със скептицизъм и смяната на състава на Комисията по академична етика към МОН. Понастоящем членове на Комисията са проф. Снежана Плешкова-Бекярска, проф. Любомир Караджов, акад. Лъчезар Трайков, проф. Снежанка Башева и проф. д.ю.н. Цветан Сивков.
Кое е наложило спешната смяна на 4-ма от 5-мата членове на комисията? Как и на какъв принцип са избрани новите представители в нея? От кого са предложени и с кого са обсъдени номинациите им? Кое е наложило само месец след назначаването на "новата" Комисия в края на септември т.г. единият от новите членове проф. Божидар Хаджиев да бъде заменен с проф. Снежанка Башева. Достатъчен атестат ли са за присъствие в Комисията само 19 публикации, посочени от единия от новоназначените членове? Не е ли конфликт на интереси за член на Комисията да се назначава професор само от година, който е подчинен на проверяван за плагиатство ректор (чиято проверка се бави с месеци)? По всички тези въпроси МОН мълчи. А съмненията, че бившите вече членове са подали колективна оставка, в която като основна причина са посочили съдебната саморазправа срещу тях от уличени в плагиатство лица и абсолютната незаинтересованост от това на МОН, остават да се вихрят в общественото пространство.
През 2024 г. Комисията по академична етика е разгледала 24 сигнала за плагиатство и за нарушения при процедури за заемане на академични длъжности. При почти половината от тях не са установени нарушения, в три случая има установено плагиатство, а в останалите са дадени препоръки за отстраняване на пропуските или за прекратяване на конкурси.
