Хитър ход на политик или претеглено решение на бизнесмен? Или нещо трето, за което още няма информация. От няколко месеца пловдивската община Стамболийски може да претендира да е в една компания с Люксембург, със столицата на Естония - Талин, с френския град Дюнкерк и др. Причината - общественият транспорт в общината е безплатен, както и по тези места на Европа. Напълно безплатен, поема се изцяло от бюджета на Стамболийски. Жителите на града и околните села и техните гости не трябва да търсят къде да си купят билетчета и да питат колко струват. Шофьорите в автобусите преди тръгване не проверяват дали пътниците са продупчили талоните си, а по спирките не дебнат контрольори.

Общественият транспорт в Стамболийски първоначално е възстановен през 2018 г. като платена услуга след 20-годишно прекъсване. Това е едно от обещанията, с които кметът Георги Мараджиев от ГЕРБ печели изборите през 2015 г., когато за пръв път става кмет. След това общината наема частен превозвач, тъй като не разполага със собствени автобуси. „По същия начин процедират и други малки и средни общини. Бяха ни необходими само няколко месеца, за да разберем, че разходите, които ще направим, ще са толкова, колкото ако си закупим наши автобуси. Подготвихме обществена поръчка и получихме изгодно предложение, след което пристъпихме към процедурата“, пояснява кметът.

Автобусите са два, стойността на всеки е 105 000 лева. Почти същите пари преди Стамболийски плаща на частната фирма. Собствените й возила са купени от турска компания, която наскоро се прочу в цяла България. По време на предизборната кампания в столицата организацията „Спаси София“ и бившият кандидат за кмет Мая Манолова обвиниха Столичната община, че е направила така поръчката за купуването на возила, които да докарват жителите на „Овча купел“ и Горна баня до бъдещите спирки на метрото, че да спечели въпросната фирма. Доводите на „Спаси София“ бяха, че София се готви да купи 30 електрически минибусчета с капацитет до 20 човека от Турция или Китай срещу половин милион лева за всеки, вместо да плати сходна сума за съчленени германски автобуси на газ, които могат да возят над 150 души. От Столичната община отговориха, че изискване на европейската програма е возилата да са на ток и че малките бусчета са по-подходящи за тесните и разбити улици на споменатите квартали. На 17 декември тази поръчка на София бе прекратена. 

В Стамболийски малкият капацитет на „Карсан“-ите не е проблем, защото и пътниците не са много. Тамошните бусчета не са на ток или на газ, а са дизелови с най-високия екостандарт Евро 6. И наистина, когато човек е до машината или влезе в нея, не усеща да се извършва горивен процес. Всъщност заради интензитета на услугата много хора от големите градове не биха се съгласили, че в Стамболийски има истински градски транспорт. Всеки от бусовете обслужва една от двете му линии. Първата може да се нарече вътрешната или градската. Тя свързва крайния квартал на Стамболийски - Полатово, с центъра, зоната около гарата и с почти залепеното село Йоаким Груево. Барабар с чакането по 8-те спирки цялото разстояние в Стамболийски се взима за 10 минути. С отиването до Йоаким Груево, престоят там и връщането в Стамболийски курсът трае не повече от 45 минути. От Полатово бусът тръгва три пъти сутрин - в 6.05, 7.48 и 9.48 ч. Целта е двата ранни курса да закарат работещите в Пловдив и Пазарджик до гарата. След курса в 9.48 ч. следва дълга пауза, а после общественият транспорт в Стамболийски подновява дейността си с една следобедна и една вечерна обиколка. В събота и неделя бусчетата  не се движат. Линията се обслужва от един шофьор, чиято заплата е 1000 лв. Разходи по поддръжката на „Карсан“-ите няма, защото са в 5-годишен гаранционен срок. Кметът е планирал след изплащането на лизинга да договори нови машини, които отново ще са сервизни. Първите две ще останат за ползване от общината.

Основни бенефициенти на вътрешната линия са преди всичко възрастните хора в Стамболийски и жителите на квартала Полатово, който наистина е отдалечен от центъра. Спирката в квартала е пред църквата и служи за нещо като сборен пункт. Чакащите обикновено се събират по-рано, за да разменят няколко думи. „Къде ходиш, бабо Венче, не съм те виждала няколко дни. При доктора ли отиваш?“, пита жена на около 60 г. по-възрастната си съседка. „При доктора, ми, къде?!“, отговаря бабата и продължава: „Миналата седмица бях, прегледа ме и ми каза да се мажа с лекарството и да не спирам. Ама много почна да ме опъва ставата и ще отида да ме види пак. Ей, ти чула ли си, че някоя си Стефка била починала“, пита на свой ред баба Венче. „Не, не съм. Полатовка ли е?, заинтригува се събеседничката й. „Полатовка била. Аз си помислих да не е нашата Стефка от долната улица. Оная била към 75-годишна и нашто Стефче е някъде там“, допуска баба Венче. „Как нашата, бе?! Оня ден я видях. Ходи си, с двата бастуна е, но ходи. Добре е. Каза ми, че пиела по шест кафета на ден“, успокоява я по-младата жена. „Как шест, бе?! Аз едно не мога да изпия, направя го и цял ден стои на масата“, учудва се бабата. Когато автобусът стига до центъра, повече от половината пътници слизат. „Видя ли заместник-кмета Любомир Марков, ще му кажа да премести спирката по-близо до поликлиниката. Сега тия 100 метра едва ги минавам“, силно куцаща жена се запътва към голямата сграда.

По-различни са функциите на втората линия, свързваща Стамболийски с трите отдалечени села - Куртово Конаре, Ново село и Триводици. Тя се ползва основно от учениците, които учат в Стамболийски. Преди това дълго време обществен транспорт до тях нямало, а маршрутите се обслужвали от частни маршрутки или чрез организация на родителите. Днес обаче в очакване на рейса в 13.10 ч. на спирката вече са се събрали 7-8 деца, които от време на време поглеждат в посоката, откъдето се очаква да се появи бусът. На отсрещната страна спира форд и прозорецът на шофьора се отваря. Оказва се бащата на едно от момичетата. „Гергано, тръгвай с нас! Отиваме при чичо ти Георги в Йоаким Груево и после ще се приберем заедно“, провиква се той. „Не искам, ще се прибера с момичетата“, отговаря Гергана. „Ако щеш! Само обаче да те видя в кафето, мисли му. Прибираш се вкъщи, ядене има в печката и няма да стоиш на компютъра повече от 1 час“, нарежда бащата, след което потегля към чичо Георги.

Кметът на Стамболийски Георги Мараджиев може да управлява малка община с 23 000 жители, но в същото време е ключов фактор в местните структури на ГЕРБ. Областен лидер е на управляващата партия в Пловдивска област. Преди да влезе в политиката, се е занимавал с бизнес. Самият той твърди, че прави това от 1986 г. Както стана дума, през 2015 г. Мараджиев стана кмет след победа на балотажа с 4678 на 2642 гласа срещу кандидата на БСП Венера Башова. През 2017 г. е избран за Кмет на годината в конкурса на Портала на българските общини. Преди изборите през октомври Мараджиев бе този кандидат за нов мандат, който в деня преди вота написа в профила си във Фейсбук, че знае, че ще спечели отново, и то още на първи тур, но го мъчи друго нещо. „Всичките ми опоненти са се обединили и ще работят заедно, за да спечелят повече места в Общинския съвет. Има реална опасност аз да нямам зад себе си мнозинство. Така ще се разпадне нашата община. Ако този пъклен план се осъществи, съм готов да предизвикам и нови избори, но няма да ви предам! Подкрепете мен и моята листа!“, полузаплашително призова кметът. На следващия ден Мараджиев получи над 5300 гласа, или 64% от вота, а ГЕРБ взе 13 места в 21-членния местен парламент.

Мараджиев е богат човек, личи от декларацията му пред КПКОНПИ. През тази година е декларирал влог от 1,2 млн. лв., а съпругата му Росица - 1,15 млн. лв. Средствата са придобити от продажба на имущество. В пловдивски медии може да се прочетат твърдения, че благосъстоянието на кмета се е увеличило след влизането му в политиката, но реални доказателства затова не се привеждат.

Друго обаче е очевидно. Вероятно защото кметът е едно от лицата на ГЕРБ и защото думата му се чува по високите етажи на властта, в общината личат доста европейски и други инвестиции. Бюджетът на Стамболийски е 14 млн., но парите, които кметът харчи, видимо са доста повече. От м.г. Стамболийски е с обновена канализация, която струва 41, 4 млн. лв., а в момента в общината се наливат и още средства. Пред завършване е обновеният път между Стамболийски и Триводици, очаква се отпускането и на 2,8 млн. лв. за ремонт на улиците и в Йоаким Груево. Заделени са 800 000 лв. за ремонт на площада в общинския център и т.н.

Преди дни обаче и Мараджиев се нареди в групата с новоизбрани кметове на ГЕРБ, които обявиха курс към вдигане на местните данъци. Пред в. „Марица“ той коментира, че налозите в Стамболийски не са променяни от 2008 г. и че в първия си мандат той също се бил подвел от популизма на предшествениците си и не посмял да ги пипне. Сега това се налагало, защото например през следващата година в общината ще има 20 парка и всеки един от тях ще е не по-малко от 5 дка. „За да запазим реновирането на тези паркове, трябва да назначим поне 20 души. Това значи 20 заплати. При една минимална работна заплата от 600 лв. отиваме на 12 хил. лв. месечно. Само за 10 месеца на тези хора ще трябва да платим 120 хил. лв., за да поддържат това, което ние цапаме, за да се грижат за цветята и детските площадки. Няма откъде да дойдат тези пари!“, пише в интервюто.

Дори от недълъг престой в Стамболийски ясно се вижда, че именно общината е най-големият работодател в града и че високите изборни резултати на кмета очевидно са свързани с числеността и добрата грижа за нейните служители. Стамболийски е едно от тези български селища, които не са подминати от съвременния бич за градовете от този калибър - обезлюдяването и липсата на перспектива пред младите. С просто око личи, че в миналото проектирането на публичните сгради в Стамболийски е правено с мисъл, че градът ще се разраства и процъфтява. Внушителни по размери са и училището на входа на споменатото Полатово, и детските градини в града. Днес обаче в дворовете им тичат доста по-малко деца от това, на което проектантите са се надявали. Центърът на Стамболийски е безлюден и тих дори през деня. Тишината е толкова осезаема, че дори местната глутница кучета, до едно с чипове на ушите, преследва котките без лай и без никакъв шум, сякаш да не наруши спокойствието на малкото останали човешки същества. Кметството вероятно също се е обезпокоило от потискащата липса на глъч в центъра и затова е решило високоговорител в края на площада непрекъснато да излъчва музика, сякаш за да вдъхне малко живот.

На фона на застиналия въздух на очи бият десетките мъже и жени, които чистят улиците на Стамболийски и събират падналата шума и строителни отпадъци. В местната „Чистота“ работят доста сериозен брой от ромите в града, който от години е известен с етническата си общност. Отдалеч прави впечатление, че тази хора са приобщени добре и живеят в мир с останалите си съгражданите. Често може да се види как роми и българи стоят един до друг по ъглите на улиците и си говорят, смеят се, побутват се. Жълтите жилетки, с които са облечени работещите в "Чистота", могат да се видят във всички части на града. Най-много са около жп гарата, където е и най-оживеният район на града. Там е и най-оборотният пункт "Лафка", на който се продават талончета за вече така популярните игри на късмета. Кафенетата и магазините наоколо може и да нямат много клиенти, но притокът от хора към въпросния пункт постоянно е внушителен. „Гледай как са се подредили тука и как после стават различни. Колко пъти от сутринта взимам и все е така. Казвам ти, няма смисъл в тая работа, няма!“, изпъшква ромка на средна възраст, подпряла метлата на стола до себе си.