Историята с разменените бебета в столичната АГ болница "Шейново" явно няма да приключи с връщането на децата при биологичните им родители. Тя се пренася в съда. След като болницата реши да не плаща без процес исканите от двете майки общо 600 000 лв. обезщетение, една от жените заведе дело в Софийския градски съд за 300 000 лв. Дали обаче има шанс да бъде присъдена такава сума? Особено като се има предвид, че според практиката на Върховния касационен съд паричното обезщетение не може да е такова, че да обогатява пострадалия.
Адвокатите на двете жени изтъкват, че случаят с разменените бебета е безпрецедентен. Това е факт. Но ако човек се зарови в практиката по дела за медицински грешки, а и изобщо за вреди, ще попадне на много изключителни случаи. Нормално е всеки да определя собствените си болки и страдания като безценни. Съдът обаче трябва да е безпристрастен и да не се влияе от емоции или медиен шум, когато определя справедливото обезщетение.
Съдебната практика е последователна - справедливостта не е абстрактно понятие. Съдът трябва да вземе предвид определени обстоятелства и да посочи какво е тяхното значение, като определя обезщетението. Съобразява и икономическите условия и стандартът на живот в страната към момента на увреждането.
"Шейново" използва адвоката по медицинско право Мария Шаркова като външен консултант, който има поглед върху делата за медицински грешки. Шаркова е анализирала близо 600 дела в областта в периода от 2007 г. до 2022 г., както и други дела, по които се присъждат обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение, шок от поднесена информация, страдание (без причиняване на физически увреждания).
Макар и в практиката да няма аналогичен случай, има дела, по които съдът е присъждал обезщетения за претърпян стрес, притеснение и психическо страдание, както и дела, по които са присъждани обезщетения, сходни до тези, за които претендират двете майки. Има драстична разлика между обезщетенията, определяни за телесни увреждания и смърт (между 100 000 - 300 000 лева), и тези, присъждани за друг вид страдания (в рамките на 1500 до 10 000 лева). В случая не са установени каквито и да било физически увреждания, настъпили за децата или техните родители в резултат на размяната. Освен това вероятно от болницата ще пледират в съда, че има съпричиняване, тъй като майките по всяко време са можели да сравнят номерата на гривните, които се носят в родилното. Ако съдът възприеме такова възражение, евентуалното обезщетение ще бъде намалено с процентът съпричиняване.
Рекордът за най-голямо обезщетение за лекарска грешка е 490 хил. лв.
Става дума за проблемно раждане, което е довело до увреждане на детето, видя "Сега" в съдебните решения. В.И. постъпила в "Токуда" през юни 2013 г., защото преносвала бременността си. И раждането било предизвикано. В исковата молба до Софийския градски съд се твърди, че лекарите не са преценили правилно ситуацията и въпреки проблемите с бебето продължили опитите за нормално раждане, вместо да направят секцио. Не била направена стандартната прогноза на раждането, която изисква вагинален и ехографски преглед и запис на сърдечните тонове на детето. Така цезаровото сечение е направено твърде късно на фона на дълго траещо и задълбочаващо се задушаване на плода.
Бебето се родило с тежки увреждания, без спонтанно дишане, с единични глухи сърдечни тонове, без рефлекси. Още в първите дни след раждането детето получило гърчов синдром, отклонения в мускулния тонус и рефлексната дейност. В иска се казва още, че и след това животът на детето продължил с постоянно ходене при лекари заради тежкото му здравословно състояние. То има неврологични проблеми, физическото му развитие е забавено и на практика момиченцето е изцяло парализирано.
Майката пък е претърпяла голяма кръвозагуба - около 2 литра, която е довела до анемия. Пред съда твърди и че още не е преодоляла тежката психична травма. За това жената претендира за обезщетение от 50 хил. лв. за себе си и 500 000 лв. за детето. Софийският градски съд определя 450 хил. лв. на момиченцето и 40 хил. лв. на майка му. В края на 2021 г. Софийският апелативен съд потвърждава това решение. Няма данни казусът да е стигнал до върховния съд.
По друго дело с рекордно обезщетение искът е за 900 000 лв., а окончателно присъденото е 400 000 лв. Става дума за болницата в Кърджали. А случаят е от 2010 г., когато при урологична операция пенисът на дете на 2 години и 9 месеца е изгорен от лекаря и това е довело до некроза. На практика момченцето остава без пенис.
След това детето е лекувано в "Пирогов", но последствията са необратими. Лекарят - началник на урологичното отделение в болницата, е признат за виновен и по наказателно дело и е осъден условно. Първата инстанция, която разглежда гражданския иск - Окръжният съд в Кърджали, присъжда на родителите на момченцето 170 хил. лв. Съдът приема, че не може да обезщети детето за бъдещи вреди - например за това, че няма да може да има семейство и деца. Могат да се компенсират само вече настъпили събития, обяснява първата инстанция. Апелативният съд в Пловдив потвърждава това решение. Върховният касационен съд обаче постановява, че справедливото компенсиране на вредите на детето е 400 хил. лв. Размерът на обезщетението е мотивиран от върховните съдии с това, че лекарската грешка
завинаги е засегнала физическото и психическото здраве на детето
Случаят с размяната наистина е безпрецедентен. В съдебните регистри обаче се откриват две дела, от които могат да се правят препратки към него. В първото става дума за раждане, а второто - за размяна.
Първият случая е от януари 2014 г. Тогава Р. Т. ражда в дома си, макар и да има договор с частна АГ болница. В исковата молба се разказва, че раждането е протекло необичайно бързо и родителите са отишли с новороденото в болницата едва след това. Семейството било във връзка с болницата още от началото на контракциите на родилката, но от там първо им казали, че всичко е наред и да се чуят след 30 минути, а после им обяснили, че нямат кола, която да им пратят. Когато след раждането майката и бебето били откарани в болницата, на жената били направени различни процедури. И в крайна сметка собствениците на болницата поискали от майката 4000 лв., обяснявайки, че иначе детето нямало да може да се запише с имената си в общината, а полицията щяла да бъде сезирана за криминалното домашно раждане. След скандали болницата намалила претенцията си на 1094 лева, обяснявайки, че сумата не включва съдействие за регистриране на детето, каквато услуга стандартно извършвала всяка болница. Тази сума от 1094 лева представлявала гаранция за безпроблемното изписване на детето.
Една от служителките на болницата дори казала на родилката, че докато не получи плащане,
детето ще остане в болницата като заложник
Въпреки че майката е искала да види бебето си, това й е отказвано с различни оправдания. Затова и съдът приема, че детето е неправомерно задържано като заложник. Съдът приема, че противоречи на закона, морала и установените в обществото нравствени принципи за етично поведение задържането на човешко същество чрез ограничаване на свободата му до заплащането на конкретна сума пари. В резултат на това противоправно увреждане Т. е претърпяла стрес, безпокойство, тревожност, притеснения и тъга. Съдът приема, че интензитета на търпените от ищцата Т. неимуществени вреди под формата на допълнителен психически стрес, притеснения, чувство на тъга и безпокойство е бил сравнително висок, предвид нейното конкретно състояние след раждането. Според съда 2000 лв. е справедливото обезщетение в случая. (Майката претендира за 3000 лв.)
Второто дело е за грешка при предаване на телата на починали пациенти на траурна агенция. Така
две тела са разменени и предадени на различни траурни агенции,
съответно опечалени. Това се разкрива по време на погребението, когато близките виждат тялото. Таки случка като от филм се разиграва във Варна през март 2016 г.
Грешката е поправена още същия ден и в крайна сметка погребението е завършено. Освен това в болницата вземат бързи мерки срещу подобни инциденти в бъдеще. До инцидента се стига след неволна грешка на служителка на болницата, подменила картоните на починалите. Съдът отбелязва обаче, че семейството, на което е било предадено тялото на С. Г., не е установило бързо и навреме пропуска, а това се е случило едва в гробищния парк. Няма спор, че размяната на телата е предизвикало силен шок и стрес у пострадалата, но е безспорно също, че в резултат на бързите действия грешката е била поправена, а погребалната церемония извършена. В този случай, макар да има доказателства за търпените неимуществени вреди, Окръжният съд във Варна приема, че няма данни към момента на делото тези неблагоприятни последици да продължават. С тези мотиви е присъдено обезщетение от 1500 лв.
Различни съдии, които гледат дела за вреди, коментираха пред "Сега", че разумното обезщетение би било между 20 000 и 40 000 лв. "Все пак противоправното състояние е продължило 3 месеца, а страданията са били в кратък период, след като семействата са узнали за размяната", обясни съдия. И допълни, че все пак има и съпричиняване, тъй като майките са имали гривна и са могли да видят тази на бебето. "300 000 лв. се присъждат на много тежки увреждания като будна кома, парализа и т.н. Дори за смърт не се присъждат 300 000 лв.", посочи още съдията. Според него съдебната практика категорично дава в пъти по-големи обезщетения за телесни увреждания, отколкото за стрес или уронено добро име и други подобни морални страдания. В първия случай говорим за обезщетения между 100 000 - 300 000 лева, а във втория - в рамките на 1500 до 10 000 лева.
Макар и да не може да се пренебрегне близостта на майката с бебето, за което се е грижила, размяната е продължила под 3 месеца. Между узнаването на грешката и връщането на децата при биологичните им родители е минал само месец, в който обаче е съвсем логично притесненията и стресът да са по-интензивни. В същото време обаче шумът около случая не се дължи на действия или бездействия на болницата. Интервютата и информацията са давани със съгласие на една от майките. Адвокатите също са чести гости в тв студията. Това означава, че негативните последици от публичността на случая трудно ще бъдат вменени във вина на болницата.
