"С това дете повече няма да се занимавам". Това са думи на реален учител от българско училище по адрес на дете със специални образователни потребности. Освен че са скандални, зад тях прозира цялата неадекватност на системата да се грижи за най-уязвимите си деца - неприемането в обществото на тази група деца, неглижирането на проблемите им, късното им диагностициране, липсата на достатъчно обучени специалисти и ресурни учители, на достатъчно средства за обезпечаване на нуждите им, най-вече на желание изобщо да се занимаваме с тях. Всяка година се раждат по около 2000 нови деца с различни поведенчески и други проблеми, а държавата не дава знак, че разбира това и че работи за посрещане на потребностите им. Поредна година мина без никакви промени, а натрупаните проблеми са толкова много, че откъдето и да се почне, все ще е недостатъчно.
"Няма места"
Въпреки новата, вече стара, философия за приобщаващо образование, според която децата със специални потребности трябва да се социализират в клас с връстниците си в норма, истината е, че те просто масово са нежелани в българските детски градини и училища (Слава Богу, с малко изключения). Наскоро майка на дете с аутизъм се престраши и разказа публично как й се е е налагало да ходи от градина на градина, за да се моли детето ѝ да бъде прието. Сибила Колева призна пред Нова телевзия, че в момента, в който видят сина ѝ, педагозите или казват, че няма места при тях, или твърдят, че не могат да приемат точно такова дете. Най-скандалното, което е чувала, е, че те предпочитат дете с "умствена изостаналост" например, но не и такова като нейното.
"Моят син е на 5 г. и е с аутизъм. Записах го в масова детска градина, за да се социализира, но това не се случи. Два пъти седмично по 30 минути ресурсен учител посещаваше въпросната детска градина. Психологът почти винаги отсъстваше. Когато попитах учителите от масовата детска градина защо има обявени места за прием за деца със СОП, щом не знаят как да се справят с тях, те ми отговориха, че държавата ги принуждава да обявяват такива места. Затова потърсих в социалните мрежи в група за други детски градини, в които има специални групи само за деца със специални потребности", разказа тя. Опитите на майката да запише детето си в 117-та детска градина "Надежда" и в 59-та градина "Елхица" също удрят на камък - от едното място й казали, че "няма места", а от другото - че места има, но че има записани седем деца с аутизъм и от детската градина търсят да запишат дете с детска церебрална парализа или умствена изостаналост, но не и такова като нейното с аутизъм. "Това е абсолютна дискриминация. Моят син има право да бъде в тази детска градина, защото отговаря на всички изисквания", казва Сибила от името на хилядите родители, които ежедневно се борят с подобни безумия и които нямат силите да говорят открито за този проблем.
Проблем при специалните групи е и че кандидатстването за тях е извън общите системи на общините за записване и това води до липса на прозрачност и недопустим подбор на децата. Родителите нямат информация за свободните места, затова често се налагат преговори с директорите. Доскоро нямаше дори информация към кои градини има такива специални групи. В момента на сайта на МОН има данни за всички специални училища, центрове за специална образователна подкрепа и специални групи към градините (тук).
Днес - български, утре - рисуване, петък - свободен ден
Веднъж влезли в градина или училище, това съвсем не дава гаранция, че специалните деца ще получат необходимите им квалифицирани грижи. Както често се оказва, ресурсните учители не достигат или идват за много кратко в училище. Родители сигнализираха пред "Сега" и за друг проблем, който сериозно ощетява децата. Те разказват, че директори им предлагат прекомерно намаляване на учебните планове, по които да се обучават децата им, записани в индивидуална форма на обучение, които са със силно занижен седмичен брой часове, дори отсъствие на цели предмети независимо от възможността на учениците да се справят с тях.
Родител на дете във втори клас например сподели програмата на детето си, според която то следва да има само по 2 учебни часа на ден, всеки от по 30 минути, или общо ангажираността в училище е от 13 ч. до 14:05 ч. В понеделник детето има български език и занимания с екипа за подкрепа, във вторник - математика и родинознание, в сряда - български език и екип за подкрепа, четвъртък - математика и екип за подкрепа и петък - английски и български език. Друг родител - на седмокласник, показва също силно намалена учебна програма - с по два или три часа на ден. В понеделник детето му има български език и математика, или заетостта му е от 10:10 до 11:40 ч., във вторник - ресурсно подпомагане и изобразително изкуство, в сряда - ресурсно подпомагане, български и математика (от 10:10 до 12:30 ч.) и четвъртък - логопед, физическо възпитание и психолог. Невероятно, но в петък за седмокласника няма предвидени никакви учебни занятия.
Въпросните програми, съставени неясно по какви критерии, според родителите категорично нарушават Наредбата за приобщаващото образование, която определя условията, при които следва да се правят промени в учебните програми за учениците със специални потребности. В нея е дадена възможност според потребностите, възможностите и способностите на учениците със специални образователни потребности в индивидуалния учебен план да се допуска отсъствие на предмета физическо възпитание и спорт, когато обучението по него е невъзможно и това е доказано с медицински документ, както и отсъствие на учебни предмети, когато обучението на ученика по тях е невъзможно и въз основа на медицински документ екипът за подкрепа за личностно развитие е препоръчал съответните предмети да не се изучават. Изрично е заложен обаче праг, под който не може да се пада - допуска се "намален брой учебни часове по един, по повече или по всички учебни предмети", като "намаляването в основната степен на образование не може да бъде повече от 50 на сто, а в средната степен на образование не може да бъде повече от 70 на сто за всеки отделен учебен предмет.
Според родителите орязването на учебните часове под определения минимален праг е неспазване на учебния план от страна на училището, както и посегателство върху конституционното право на образование на учениците със специални потребности. Те свидетелстват, че така се създава неравнопоставен режим, тъй като ученици, опитващи се да се приобщят към общото образование с цената на сериозни усилия, получават много по-малко часове спрямо учениците, записани в центрове за специални образователна подкрепа (бившите помощни училища), където те получават доста повече часове обучение.
Попитахме МОН получавали ли са сигнали за деца със силно орязани учебни програми, не е ли това драстично погазване на подзаконовата нормативна уредба и смята ли да упражни ведомството някакъв контрол по въпросните казуси. Оттам преповториха законовата уредба и заявиха, че до този момент в МОН не са постъпвали подобни сигнали за нарушения. "В случай на такива незабавно ще бъде извършена проверка", заявяват оттам и съветват родителите да подават конкретни сигнал до регионалното управление на образованието (РУО) по местоживеене за извършване на проверка. След подаден сигнал в МОН се възлага на РУО да направи проверка, а на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование - да осъществи методическа подкрепа на екипа и ръководството на училището относно ресурсното подпомагане на децата и учениците със специални образователни потребности, обясняват те редът.
Липсващ стандарт
И ако доста от проблемите са с по-широк хоризонт за решаване (промяната на нагласите и обезпечачаването с достатъчно на брой квалифицирани специалисти не може да стане от днес за утре), то дори мерки с потенциал да помогнат в сравнително скорошна перспектива, биват неглижирани. На голяма дискусия в края на 2023 г. Омбудсманът набеляза няколко мерки за по-адекватна грижа за близо 30-те хилияди специални деца у нас. Една от тях бе за нов модел за колективна работа с децата с най-тежки проблеми, тъй като индивидуалната форма за тях е скъпа и неефективна. За целта е нужен и нов финансов стандарт за тях, с който да се обезпечи работата на специалистите, като в рамките му може да се оказва колективна образователна и допълнителна подкрепа в рамките на учебното време за ученици на комбинирана и индивидуална форма или пък подкрепа за самоподготовка, отдих и занимания по интереси в рамките на целодневното обучение. Освен нов стандарт за помощник на учителя Омбудсманът посочи и нуждата от увеличение на общите стандарти за ресурсна подкрепа и на стандартите за деца в специалните групи в градините, както и включване на целеви модули за проекти, насочени към децата със специални потребности в националните програми на МОН. Вече близо година обаче тези идеи остават пожелание. Променена наредба няма, а бюджетът за догодина се очаква с огромен дефицит и нищо чудно специалните деца отново да са последна дупка на кавала.
На конференциите за приобщаващо образование МОН редовно обръща внимание на регионалните центрове за приобщаващо образование и на нуждата те да се развият и да се превърнат в аналитични звена, които да оказват по-постоянна подкрепа и да набелязват мерки за подобряване на системите на общинско и областно ниво. Дали това е станало може да съдим по многобройните сигнали на родители, оставени да се борят сами със системата. На подобни събития се споменава и че децата със специални потребности са деца на всички ни, а отношението ни към тях е мерило за зрелостта ни като общество. Е, в това отношение сме пълен провал.
