Търговският конфликт САЩ-Китай бе сред темите, дискутирани от лидерите на Г-7 на срещата им в Биариц. Доналд Тръмп отрече, че търговската война с Китай е предизвикала конфликти на срещата на върха на Г-7, но посочи, че засега ще се въздържи от допълнителна ескалация. "Мисля, че те уважават търговската война. Това трябва да се случи", заяви Тръмп. Всъщност европейските членове на Г-7 многократно са изразявали безпокойство относно заплахата от търговската война за световната икономика.
-------------------
Президентът на САЩ изобщо не харесва кмета на Лондон Садик Хан и при всеки удобен случай не пропуска да покаже това. Двамата мъже изпитват дълбока взаимна неприязън. „Хан е бедствие, което може само да се влошава“, написа наскоро Тръмп в Туитър. В интервю той се оплака и от Конгреса, като заяви, че с членовете му „откровено казано, е по-трудно да се общува, отколкото с чуждестранните лидери. Защото те имат свои виждания, никога не знаете точно какви са те, но пък има свое мнение“. Доналд Тръмп започна кампанията си за преизбиране през 2020 г. с реч, която беше пълна с атаки към медиите („фалшиви новини“), към опонентите му като цяло („ядосана крайнолява мафия“) и към демократите: „Те искат да разрушат страната ни, както знаем“.
Президентът на Китай Си Цзинпин е точно на обратния полюс – той не показва публично, дори и да е подразнен от нещо, като продължаващите масови протести в Хонконг, увеличаващото се международно безпокойство от новата сила на Пекин или търговската война със САЩ. За разлика от Тръмп, Си почти винаги постъпва така.
Тези две противоположни личности са в центъра на нещо, което не е съществувало от края на Студената война: все по-поляризиращ се свят, разделен на политически и икономически сфери на влияние. Едва ли е изненада, че съперничеството между утвърдената и изгряващата суперсила толкова открито се демонстрира. Последствията от него няма да повлияят само на Вашингтон и на Пекин, но и на всички останали държави от Г-7 – страни, които стоят зад около 80% от глобалния икономически продукт, две трети от глобалната търговия и две трети от населението на света.
За разлика от конфликта между САЩ и СССР, сега откритото противопоставяне не е разпалено от идеологическо или военно съперничество, а от икономическо. Вашингтон смята, че Пекин го предизвиква, и при управлението на Тръмп двете най-големи национални икономики са подтикнати да се опълчат една на друга. Това постепенно ограничава глобалното производство и веригите за доставка, свързани с Китай; доставки, от които почти всички държави зависят.
Проблем, а не алтернатива
В. „Файненшъл таймс“ предупреди, че китайско-американско съперничество е „най-важното геополитическо събитие в нашата ера“. Как индустриалните държави или ЕС, или Германия да действат в тази ситуация?
Ако САЩ бяха управлявани от друг президент, щеше да е лесно да се отговори на този въпрос. Европа споделя своите основни ценности и икономически ред със САЩ, не с Китай, който е авторитарна страна. Доналд Тръмп и неговата агресивна икономическа и митническа политика с мотото „Америка на първо място“ са предизвикателство не само за Китай, но също така за европейските съюзници на Америка и за държави като Канада, Япония и Южна Корея. Всички те – особено зависимата в търговско отношение Германия – имат интереси в Китай. Решението между Вашингтон и Пекин не е алтернатива, то е дилема.
Сега американската администрация – повече, отколкото властта в Пекин – тласка останалия свят да заеме ясна позиция. Отношението към „Хуаей“ може да бъде пример: от месеци Вашингтон оказва натиск върху държавите да спрат да работят със спорната китайска компания за доставка на мрежово оборудване. През май администрацията включи фирмата в черен списък, забраняващ на компании да работят с „Хуаей“ без изричното одобрение на властите. Американски компании като „Гугъл“ и „Интел“ вече обявиха, че ще прекратят професионалните си взаимоотношения с „Хуаей“.
Над 140 китайски фирми в сферата на електрониката, авиацията, полупроводниците и инженерството вече са включени в черния списък на САЩ. Вашингтон ги смята за заплаха за националната сигурност и се опитва да затрудни останалите страни и компании с връзки в САЩ да работят с тях.
Тръмп често обявява, че ще налага мита на китайския внос към САЩ. Вашингтон е на път да наложи мита на почти целия внос на Китай. В писмо до Тръмп главният преговарящ с Китай Робърт Лайтизър и американската Търговска камара предупреждават, че пореден пакет от мита „драматично ще увеличи щетите за американските потребители, работници, бизнес и икономика“.
Подходът напомня на стратегията на Вашингтон към Иран: или си с нас, или си против нас. И също така е съпроводена с подтекст, който от дълго време не е използван в САЩ: директорът на политическото планиране в Държавния департамент Кирън Скинър, заяви, че съперничеството с Китай „е битка с наистина различна цивилизация“.
Пекин, който използва достъпа до своите пазари, за да оказва политически натиск от години, сега се възприема като жертва на собствените си стратегии. В по-ранните етапи на инициираната от Тръмп търговска война Китай действаше по-отбранително. Сега обаче предприе остри действия. В края на май Пекин обяви свой списък на „ненадеждни“ чуждестранни компании и заплаши да спре износа на редки земни метали – много важна суровина за високотехнологичната индустрия. Държавната пропаганда подготвя населението за идващи тежки времена: „Никой, никоя сила не трябва да подценява и омаловажава непоколебимото желание на китайския народ и неговата сила и решителност да участва във война“, написа китайското политическо издание "Цюйшъ".
Променящи се стратегии
В същото време Пекин също приспособява политиките си към новата реалност. Китайското ръководство насърчава предприемачите, инженерите и учените да се усъвършенстват и да засилят технологичния сектор в Китай. „От китайска гледна точка търговската война настъпва много рано, тъй като страната остава зависима от американските компоненти. Но също така се приема като потвърждение на собствена му стратегия“, казва Макс Ценглайн от берлинския Институт за китайски науки "Меркатор". Преди 4 години Пекин изготви основен план, наречен „Произведено в Китай 2025“, за развитието на 10 индустриални сектора. Сега той се променя целево: в класически високотехнологични сектори като самолетостроенето ръководството на Китайската компартия очевидно иска да приеме, че има недостатъци, казва Ценглайн. „Полупроводниковите чипове и изкуственият интелект, от друга страна, очевидно са приоритет.“
Най-важният икономически съветник на Си Цзинпин и главен преговарящ Лю Хъ дори е на мнение, че нарастващият търговски конфликт има позитивен ефект върху Китай. „Натискът отвън ще ни помогне да подобрим иновациите и собствените ни възможности за развитие, така че можем да направим промени и да се приспособим по-бързо, за да постигнем растеж на по-високо качествено ниво“. Националният ежедневник „Глобал таймс“ в Пекин припомни цитат от германския философ Фридрих Ницше: „Това, което не ни убива, ни прави по-силни“, и той беше масово споделян в китайския интернет.
Пекин подхранва тази технологична амбиция чрез агресивна външна политика, като засилва съществуващи вече съюзи и създава нови – от Русия до Централна Азия и Близкия изток. Като цяло Си пътува извън страната много по-често от предшественика си, както и от противника си Тръмп. Си, изглежда, е станал по-гъвкав в икономическата и търговската политика, когато става въпрос за ЕС и за други държави. Въпреки че Китай отдавна реагира на наложените мита от САЩ на принципа каквото повикало, такова се обадило, страната също така намалява мита и данъци за други страни.
По време на лидерски срещи по света Си Цзинпин признава за основателни някои от критиките към властта и това е напълно разбираемо.Той обяви промени, а първите вече могат да бъдат забелязани. Например BMW получи разрешение да вземе мажоритарен дял в съвместна фирми, а германският химически гигант BASF получи зелена светлина, за да строи фабрика. Пекин също така се съгласи да намали увеличения капацитет в стоманодобивната индустрия и да оттегли жалбата си в Световната търговска организация срещу антидъмпинговите мита, наложени от ЕС.
Европейците забелязват, че Китай е под натиск – отчасти защото иска да избегне войната на два фронта между Вашинтон и Брюксел. На срещата на върха ЕС–Китай през април европейците заплашиха да не подписват финалното съвместно изявление – стратегия, което се е доказала като успешна. Накрая, китайците се съгласиха на по-ясни формулировки, което не само означава по-добър достъп до китайския пазар, но позволява и политически механизъм да наблюдава напредъка при установяването на „справедлива конкуренция“ и „равни условия“ в търговията.
В центъра на конфликта
Много държави от Г-20 споделят резервите на Тръмп към Китай, но са и притеснени, че търговска война може да срине световния икономически ред, при чието изграждане Америка има водеща роля. Става дума за мащаба: Китай не може да се сравнява с Иран или Япония, наказанието на Америка през 80-те години. САЩ и СССР в миналото имаха търговски обем от 2 млрд. долара на година. Търговията с Китай в момента е 2 млрд. долара на ден.
Продължаващите икономически престрелки между САЩ и Китай имат последствия не само за тях, но и за други държави. Китайският пазар е по-важен за германските индустрии, чийто износ е по-голям от този на американското производство. Миналото лято над 40% от германските компании, работещи в Китай, и над половината от германските компании, работещи в САЩ, започнаха да чувстват последствията от митата.
Европа се намира в центъра на конфликта. От една страна, еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом подчерта, че е ангажирана с участието на повече държави. „Категорично не споделяме подхода на Тръмп. Китай е наш икономически конкурент, но не и политически враг“, заяви тя пред „Шпигел“. От друга страна, ЕС обяви Китай за „системен конкурент“. Европейски хардлайнери като бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен смятат, че трансатлантическият съюз трябва да бъде по-силно свързан, за да се противопостави на Пекин. Франция и Обединеното кралство оказват военна подкрепа на САЩ с военноморски кораби, които осъществяват морски патрули в западната част на Тихия океан.
Съвместна политическа и икономическа стратегия за противопоставяне на Китай ще изисква Тръмп да уважава съюзниците на Америка и в крайна сметка да държи на думата си. И двете обаче са малко вероятни. Той заплашва европейските и азиатските си съюзници със същите методи, които използва и срещу Китай. Дори и година след началото на търговската война все още не е ясно как конфликтът с Китай накрая ще бъде решен.
Както често се случва, всичко ще зависи от това кой вариант ще даде по-обещаващи възможности за преизбирането на Тръмп: споразумение с неговия неравен съперник Си Цзинпин, което американският президент може да продаде като „най-голямата сделка на всички времена“, или да използва Китай като мощно плашило за предстоящата кампания.
