В университетските среди отдавна са наясно, че демографският бонус, който висшите училища получиха през последната година, ще продължи до към 2028 г. Оттам нататък би следвало да настъпи отдавна чаканият естествен подбор сред 52-те висши учебни заведения у нас. България е твърде малка и тясна за толкова университети, но тяхната еволюция до по-оптимална и по-качествена система не се случва. Вместо това и ние, както всички други по света, търсим решение с привличане на повече студенти, включително чуждестранни. Този процес обаче се развива хаотично и донякъде парадоксално - с големи административни пречки пред кандидатите от чужбина, но пък с малки изисквания към качеството на тяхното обучение.
В последните дни университетските ръководства предизвикаха дебат за затруднения достъп на чуждестранните студенти до нашите висши училища. Големият въпрос обаче е имаме ли въобще визия какво искаме - евтини студенти, които просто да запълват отпуснатия план-прием и получават дипломи на конвейер, или мозъци, които да останат в страната ни и да носят висока добавена стойност за образованието и икономиката ни?
Кой иска да учи у нас?
Желаещите да получат българска диплома съвсем не са толкова, колкото ни се иска, макар всяка година те да се увеличават. Данните на МОН показват, че общо чуждестранните студенти у нас са 17 197 души, или около 8% от всички над 223 хиляди студенти в родните вузове. Броят на тези от ЕС е 7708 души, или 3,5%, а студентите от трети страни са 9489 души, или 4,2% от всички студенти. Не е учудващо, че над половината от всички чуждестранни студенти у нас, или 7789, са избрали специалността медицина. Следват тези, учещи стоматология - 1156 души, икономика - 921 души, администрация и управление - 610 души, транспорт - 597, ветеринарна медицина - 526, информатика - 464, комуникационна и компютърна техника - 415, фармация - 323, туризъм - 298, музикално и танцово изкуство - 189 и др.
Административни спирачки
За да учат в наш университет, чуждестранните студенти трябва да получат виза за обучение "Д". Пътят до нея обаче никак не е лек. За нея е необходимо удостоверение от МОН, че са приети в наш вуз. За него пък трябва нотариално заверено копие на дипломата, преведена от акредитиран преводач и заверена от наше консулство. За визата се кандидатства лично в българско посолство заедно с още куп документи като застраховки, свидетелство за съдимост и т.н. Следва голямото чакане, докато документите се съгласуват по институциите, и няколко месеца по-късно заветната виза може да бъде получена - отново лично. Освен време цялата процедура отнема и немалко разходи.
"Ако в другите държави оформянето на документите отнема от 2 до 4 седмици, у нас понякога не стигат и 4 месеца, а се случва кандидатите да пропътуват хиляди километри до консулските ни служби", коментира пред "Сега" ректорът на Висшето училище по мениджмънт доц. Тодор Радев.
Немалко ректори обаче смятат, че няма кой знае какви пречки пред чуждите студенти. Много рядко има проблеми със заверката на документите, а наскоро отпадна и изискването на медицинско, което досега създаваше затруднения заради валидността от 1 месец, коментира пред "Сега" ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков.
От 1 април 2022 г. работи нов регистър, който осигурява отдалечен достъп за справки от консулските служители и също значително облекчава дългата процедура, казват и от МОН. Досега той е издал 2038 електронни удостоверения. Издаването на удостоверението от министерството, че студентът е приет в наш вуз, също вече става електронно.
Липса на стратегия
Някои ректори призовават за национална стратегия за привличане на чуждестранни студенти, тъй като според тях университетите не могат да се справят сами с тази задача. Според тях е нужна целенасочена реклама на страната ни като образователна дестинация, доста повече от изложенията в чужбина, организирани от наши министерства, на които биват канени ректори, за да набират студенти. "Трябва да има кой да те промотира. Трудно е сам да привлечеш студенти от цял свят. Частните университети могат да си назначат посредници, на които да плащат комисиона. Държавните обаче нямат такава възможност", твърдят тези ректори.
Служебният просветен министър проф. Сашо Пенов вече предупреди да не гледаме на чуждестранните студенти като на източник на финансови средства. По думите му първостепенна задача е във вузовете ни да бъдат привлечени талантливите български студенти, като имаме потенциал да привлечем и чуждестранните чрез атрактивни програми. Потенциал според него има и в съвместните програми, които дават възможност студентите да получават две дипломи.
Относно посредническите фирми от МОН припомнят, че законът за висше образование не ограничава висшите училища да се рекламират, но министерството не насърчава участието на посреднически фирми в приема.
Истинските проблеми
По-големият проблем от административните затруднения са неатрактивните ни специалности, с изключение на медицина и изкуства, които трудно могат да привлекат интереса на чуждите студенти, коментира преподавател пред "Сега". "У нас все още преобладават традиционните специалности, каквито има навсякъде и които не са нещо ново за младежите. Проблем са и застаряващите преподаватели, които не искат да си дават много зор и да учат английски", споделя той.
"Пазарът е необятен и ние сме конкурентна дестинация. По-голямата драма за мен обаче е некачественото обучение, което чуждестранните студенти получават, тъй като доста от преподавателите ни не знаят английски език. Някои ползват преводачи, представяте ли си, това е абсурд", казва той и дава пример с колега, който имал 11 докторанти, 7 от които са с английски език, но самият той не знаел езика. Макар и безумно, това се оказва и позволено. "Никъде няма изрично изискване при акредитиране на програмите на английски език например хабилитираните преподаватели да имат дадена езикова компетентност", разказва събеседникът на "Сега".
На въпроси на "Сега" от Националната агенция за акредитация посочиха обтекаемо, че при акредитационните процедури вземат предвид спазването на няколко условия към преподавателите за владеене на чужд език. "Още при заемане на длъжността "редовен преподавател" се представя доказателство (сертификат, диплома и др.) за владеене на чужд език", посочват оттам (нивото обаче вероятно би могло да бъде и най-ниското възможно - бел.ред.). "Зам.-деканът на съответния факултет съгласува възможностите за осигуряване на щатни преподаватели и/или привличане на хонорувани преподаватели за преподаване в специалностите с чужди езици, висшето училище осигурява продължаваща езикова квалификация на преподавателите, ангажирани с чуждоезично обучение чрез краткосрочни курсове и др.", изброяват формално от агенцията. Преподаватели обаче свидетелстват, че изискванията са проформа, не се проверяват навсякъде, съответно и не се спазват.
Как да не станем евтин пазар?
Преподаватели се опасяват, че България може да се превърне в пазар на леснодостъпното, евтино и некачествено висше образование. "Опасност има, и сега сме некачествен пазар за висше образование. И това ще е така, докато не се смени моделът за финансиране - той все още е според брой студенти, коефициентът за качество не сработи напълно", споделя ректор. "Има риск, защото и сега шетат комисионери из страната и предлагат да ни доведат студенти от Израел, Ливан, Йемен, Китай и др. Проблемът при тях е, че вземат големи такси от студентите, близо двойно повече от установената такса за вуза. Така неофициално в цената им влиза и друга "услуга" - уреждане на изпитите", споделя професор, който говори за много ниско ниво на някои от чуждите ни студенти, чиято цел е просто да получат диплома от държава от ЕС.
"Няма такава опасност. Механизмът за контрол трябва да бъде същият, както при българските студенти - сериозни изисквания за прием (кандидатстудентски изпит, високи резултати от матурата), както и сериозни изисквания по време на следването. Университетите, които няма да поставят такива високи изисквания, не ги прилагат и за българските студенти - проблемът не е с чуждестранните студенти, а с качеството на образованието и контрола върху него", казва проф. Герджиков.
От МОН също декларират, че "непрекъснато" следят качеството на предлаганото висше образование и предприемат различни мерки за повишаването му, като се съобразяват и със стандартите и насоките за осигуряване на качеството в Европейското пространство за висше образование. Като имаме предвид обаче какъв е реалният контрол в момента върху родните студенти, уви, може да съдим и какъв би бил той върху така желаните чуждестранни граждани.
Какъв е интересът
Любопитни са данните за чуждестранните студенти в СУ - там в момента се обучават 1334 чуждестранни студенти - 346 от ЕС и 988 от трети страни. Най-голям интерес сред студентите от трети страни има към Медицинския факултет на СУ, където учат 164 младежи. Голям интерес има още към Философския факултет, където са се записали 110 студенти от трети страни, Факултета по класически и нови филологии - 96 чуждестранни студенти, Факултета по науки за образованието и изкуствата - 89 души, и др. Във Факултета по информатика например няма нито един студент от ЕС, но за това пък цели 70 студенти от трети страни. Същото е и във факултетите по история и по физика, където се обучават съответно 15 и 26 младежи от трети страни. В Химическия факултет има един студент от ЕС и 62-ма от трети страни, в Журналистическия - 2-ма от ЕС и 63-ма от трети страни, а в Географския - един от ЕС и 58 от трети страни.
