Отдавна избягвам виртуалните дебати - виждат ми се сюрреалистични, дълбоко безсмислени, пълни с клишета и най-лошото - странящи от всякакви факти и нормалност. Някакви хора напускат здравия разум и се мятат в окопите. Два такива дебата може да “изгледате” във Фейсбук и ще видите как собственото ви IQ се сгромолясва.
Единственото “ценно“, което можете да наблюдавате в подобни публични препирни, е неочакваният полет на мисълта на някой от дебатиращите. Започва масово меле, някакви си говорят за високо изкуство, други вече са в Холивуд, а полетът на мисълта на трети вече ги е отвял в Къртожабене.
Да, да - повод за тези размисли са пуническите войни, които се разиграват във виртуалната част от страната около нашата надежда за “Оскар” - Мария Бакалова. Интересно е, че бургазлийката няма нищо общо с тези дискусии, не е дала и грам повод за тях, но те се множат и ожесточават.
Мария Бакалова е прекрасна млада актриса
Пластична, чаровна, жизнена - безспорен потенциал. Всичко това въобще не е в противоречие с няколко други факта - тя е минала през кастинг, за да изиграе не Клеопатра, а Тутар Сара Джесика Паркър Сагдиев. Тя снима от три години, профилът ѝ в IMDB е девствен, а попадането ѝ в Холивуд е хем сбъдване на американската мечта, хем огромен дебел късмет - говори български, който за американците си е почти руски, а кой знае - може би казахстански. Тези факти не си противоречат - не е необходимо да заставате от едната страна на барикадата - в реалността такава няма.
Дали Бакалова ще танцува едно лято, или ще има блестящ път по червените килими - ще видим, важното е, че тя притежава два огромни плюса - има данни и има късмет. Засега е ясно едно - тя изигра добре ролята, за която са я потърсили. Това е работата на артистите. Те ходят на кастинг и се радват на роли. Без Мерил Стрийп, разбира се - тя не ходи на кастинг.
Чу се, че Бакалова успяла само защото напуснала тъпата България и смело избягала в Холивуд, където само почукала и изгряла.
Това е комплексарско, простете
Бакалова е достатъчно талантлива, че да бъде забелязана където и да се намира; Холивуд е отдавна тук, а всичко това е доста обидно за останалите талантливи актьори, които са ценени тук и няма да вземат “Оскар”, а само “Аскеер”. Не забравяйте и обратното - ние вече имаме достатъчно добри актьори, които не успяха да се реализират кой знае колко добре в чужбина, но станаха големи български звезди. Като се върнаха.
Какъв филм е “Борат“? Ако ме питате мен - ”Борат“ е пълна боза - такава, че след половин час гледане се питаш: ”Абе, аз нямам ли си друга работа“. Напълно разбирам Иван Добчев, който не издържал половината филм. Тук много граници се преминават, танцува се по острието на расизма дори, използва се изкуството, за да се предават политически послания - все неща, които не са за мен.
Само че Борат е феномен. Не можем свенливо да кажем:
“По втора дават филм на Бергман”,
и да отидем в съседната стая с възмущение. “Борат” е абсолютната свобода на изразяване - да кажеш всичко с всички средства. Обезпокоителните сексистки нагласи, прикритият расизъм в Америка - тук не става дума за рушене на теми табута, а за изритването на обществените норми. “Борат“ е като кола, спуснала се по нанадолнището без спирачката на предразсъдъците.
Като говорим за филмите на Саша Барън Коен, се сещам за старта на книгопечатането. Всички знаят - Гутенберг е отпечатал Библията и книгите станали достъпни. Всъщност това не е така - Гутенберг отпечатал 180 бройки от Библията и... фалирал. Минали 70 години, когато Маркантонио Раймонди копирал фрески на Джулио Романо и публикувал първата печатна книга с... еротични гравюри, т.е. чисто порно в картинки, наречена “Начини” (I Modi). Раймонди пуснал 16 картинки, т.е. 16 пози (затова ученолюбивите читатели я наричали “16-те удоволствия”). След като папската цензура я забранила, тръгнала да унищожава всички копия, макар фреските на Романо да били изрисувани във вилите на богатите римляни. Това не спряло “Начини” - последвал втори и трети тираж, книгата била издадена в немислимия и сега за съвременните български поети тираж от 2000 бройки. Картинките вече били придружени и с текст.
Борат не е порно, но не е и Библията
В този ред на мисли е пошло да критикуваш Иван Добчев за това, че иска Мария Бакалова да изиграе тежка, сериозна роля. Вие не искате ли това? Не знам кой е учителят на Саша Барън Коен, нито какво той мисли за него, но ако Добчев му беше учител, със сигурност щеше да иска да го гледа в роля като тази на Ели Коен в “Шпионинът“, а не в Бруно, диктаторът Аладин или Борат. Как е възможно това да не се разбира? Как може да се учудвате на такава позиция?
В такава позиция няма завист, злоба, сексизъм и високомерие - все неща, в които публиката обвинява учителя.
Има жалба от типа: аз на друго я учих...
В тази претендираща каша се чу и нещо още по-лошо - чу се пълно примирение. “Борат” се гледа, “Борат” носи награди - свиквайте. Популярната култура измести стойностното - това е положението. Светът се върти, приемете го. Ако нещата наистина стоят така - значи вие седите на релсите, гледате влака и просто споделяте:
“Ми к'во да направя”
Факт е, че подобна примиренческа позиция е типична в България през последните години - ние гледаме безчувствено на всеки проблем, после го коментираме лековато, а накрая казваме: “Ми к'во да направим”. Така разглеждахме проблемите с демографията, със застаряването на населението, с пенсиите, със заплатите, със здравеопазването, със сигурността - с открадването на държавата, с... всичко.
Ми к'во да направя, явно ще гледаме "Борат". Поне докато Мария Бакалова не направи филм по Бергман.
P.S. И в журналистиката е така - може да издаваш "Билд", щото това се чете и носи пари, но може да издаваш в същото време и "Велт", щото това е сериозно.
