Ако през 2010 г. новопостъпилите учители са около 2000 със средна заплата под 450 лв., 12 г. по-късно броят им се е увеличил до над 4000 души, а брутната заплатата на начинаещите преподаватели е над 1400 лв. Педагогиката вече е втората по масовост специалност, като всеки пети студент учи в направление, подготвящо педагози. "Учители вече има. Какво следва?" - конференция под този надслов организираха от "Заедно в час", за да потърсят отговор на въпросите как да задържим младите в системата и как те да стават все по-ефективни и мотивирани. Начинаещи и старши учители, експерти, директори и неправителствени организации обсъждаха как да се пренапише кода на системата за обучение и квалификация на учителите, така че те да са готови за всяко предизвикателство в класната стая на 21 век.
Учител - супермен
"Ефективен е този учител, който помага на всеки свой ученик да постига не само високи академични резултати, но и да се подготви за пълноценен живот, без значение от средата и възможностите на родителите му. Тези учители не говорят от дъската, а създават условия децата да експериментират, изследват и творят. Те не работят само с най-мотивираните, а с всички, за да включат всяко дете. Не чакат МОН или РУО, а сами генерират решения и ги споделят с колегите си", очерта новия профил на учителите Траян Траянов, изп. директор на "Заедно в час". По думите му наличието на достатъчно кандидат-педагози дава основателен повод да заговорим и за нови мерки за задържането и развитието им - за по-практична подготовка в университетите, по-взискателен подбор в училищата, по-сериозно наставничество, отговарящо на нуждата от подкрепа на учителите, и ефективна продължаваща квалификация, която да дава възможност учителите да учат от по-опитните си колеги.
"Съвременният учител трябва да не само да преподава знания, а да имат богат набор от умения, които да подготвят учениците за бъдещето. Трябва да познава задълбочено своя предмет, да пресява и дава точна информация по увлекателен и разбираем начин, да е адаптивен и гъвкав, да може да коригира методите си на преподаване, да има желание да експериментира с нови технологии, да е отворен за обратна връзка от учениците си, да разбира нуждите им, да ги насърчава да работят в екип и да са готови да учат през целия си живот". Такъв отговор е получил Михаил Ненов, директор на модерното ИТ училище "Александър Георгиев-Коджакафалията" в Бургас, на въпроса какви качества трябва да притежават съвременните учители, зададeн в чат бота GPT. Според него ролята на учителя никога не е била толкова важна и с толкова широк спектър от нужни умения, а изкуственият интелект ще промени в бъдеще икономическите отношения до степен, че сегашните ученици ще се конкурират в бъдеще не само с други хора, но и с нехора.
Университетите се разчупват?
Университетската подготовка на учителите е първото стъпало, което се критикува като недостатъчно практическо и отговарящо на съвременните изисквания. "Ще продължим да се съсредоточаваме върху методическата подготовка, но е нужна и нова посока на развитие към меките умения - организационни, емоционална интелигентност и др.", казва доц. Силвия Цветанска, преподавател във факултет по педагогика на Софийски университет. По думите й вузовете са започнали много да се променят - обновяват методиката си и методите на преподаване, залагат компетентностния подход, партнират си с други университети в подготовката на учители, разкриват съвместни програми, предлагат нови, различни дисциплини. "Ключово е университетите да дават академичен и съвременен начин на мислене, не готови рецепти какво да правят учителите в клас, а как да ги подготвят да са гъвкави, да вземат сами решения, да създадат свой стил. Това е същинската мисия на университетите - да създадат критично мислене към ролята на учителя като трансформатор, да го подготвят за мисията на промяната, да го научат да се самоовластява, да си повярва. Процесът е дълъг, не става бързо, но вече се случва", казва тя.
Имаме сливи, захар и вода. Искаме ракия, сладко или компот?
"Преди да говорим какъв да е учителят, трябва да знаем какви ученици искаме, какви качества да имат след завършването си", казва Ненов, според когото от визията на училището зависи какви учители да избере. "Ако имаме сливи, захар и вода, можем да направим три неща с тях - компот, сладко или ракия. Ако искаме сладко, ни трябва специалист-сладкар, ако искаме ракия - технолог на спиртните напитки", дава пример той. По думите му досега реформите са се въртели около това дали дадено произведение да се изучава в 5 или 6 клас, но дали първо ще сложим сливите, а после - захарта, няма голямо значение. Важното е какво искаме да произведем накрая.
"Преди да изберем учителите, е важно да определим ценностите и вътрешните норми, които те ще следват. Подборът им трябва да се обвърже с целите на училището", казва Емилия Манолова, директор на 97 СУ "Братя Миладинови" в София, според която има нужда от генерална промяна при подбора на педагози. "Сега той е предимно по документи. При интервю обикновено учителят се пита колко часа иска и на кои паралелки иска да преподава. Така рискуваме да получим учител, който следва стриктно графици и изпълнява строго определени задължения и нищо повече", казва тя. Затова според нея е нужно директорът да води интервютата с кандидатите, за да прецени отговорят ли те на ценностите, които изповядва училището. Може да пита какви книги чете кандидатът, какви са хобитата му. Следва да чуе и очакванията му", съветва тя.
Загубени - в океана от заповеди и ученически капризи
"Огромна подкрепа ми беше работата под супер визия. Първите месеци сънувах учениците си - исках да помогна на всеки от тях. Очакванията ми към мен самата бяха много големи, но знаех, че може всичко да се случи веднага. Дори когато ми беше най-трудно и не виждах напредъка си, моите координатори забелязваха и най-малките ми стъпки", спомня си Силвия Итова, възпитаник на програма "Нов път в преподаването" на "Заедно в час" - в началото започва като учител по информатика и ИТ в обединено училище "Й. Йовков" в Пловдив, а 4 г. по-късно вече е зам.-директор на ОУ "Гео Милев" в Пловдив. Все още предизвикателство в работата й е океанът от нормативни документи, който в моменти я "удавя" от заповеди, наредби и закони. На път е била да се откаже - заради липсата на мотивация, заради това, че върви сама, заради обезверените хора в системата, ниските очаквания към учениците, примирението и безсилието. Държи я обаче вярата в децата и в това, че тя може да допринесе за образованието им.
"Наставничеството е уредено нормативно - до 2 месеца след назначаването му на младия учител се полага наставник. В повечето случаи това се изпълнява, но главно да му покаже кое къде се намира, как се попълва дневник и т.н. Наставник, в смисъл на човек, който да го подкрепя в голяма част от работата му, в малките училища не може да се осигури. Там има по един учител по български, който преподава и по други предмети. Съответно на младите учителите няма кой да окаже чисто професионално наставничество. Тук идва ролята на експерта от РУО", казва Соня Дамянова, старши експерт по български език и литература в РУО-Враца. Според нея младите учители имат нужда от продължаване на научната и методическата подготовка, която са получили в университета, но и от емоционална подкрепа. "Те са млади, нямат житейски опит, не са се сблъсквали с проблемни ситуации. Понякога ако ученик им каже нещо накриво, вече са уплашени и готови да се откажат", споделя тя. Затова и на начинаещите колеги тя не разрешава да й говорят на "Вие". "Те имат нужда от всякаква подкрепа - от човешка подкрепа. Голяма част от тях сега създават семейства - то са семейни драми, деца, които се разболяват - това също трябва да бъде разбирано", убедена е тя.
"Младите учители не бива да бъдат товарени с прекалено много административна работа. Идва нов учител и хоп - дава му се каквото е останало. Но това ще го откаже. Не бива и от първата година да му се дава класно ръководство", казва и Нели Георгиева, старши експерт по ИТ в РУО-София и ментор наставник по международния проект НЕСТ, изпълняван от МОН, "Заедно в час" и синдикат "Образование". Той тества обучителна програма за експерти и учители-наставници, подкрепящи учители с 5 г. стаж, прилага се в 5 държави, като в България в продължение на две години 14 експерти от РУО ще минат през цялостно обучение за подкрепа на нови учители, което следва да достигне до 60 експерти, 360 начинаещи учители и над 7200 ученици. За да разчупи нагласата за "страшния инспектор", тя събрала учителите, които ще подкрепя, на кафе. "Исках да видят, че и аз съм като тях. Че няма да ги контролирам, а ще ги подкрепям", казва тя.
Да се отучиш на това, което знаеш
Продължаващата квалификация за учителите също е ключова за по-нататъчното им развитие, макар и към момента в повечето случаи у нас тя да се осъществява формално. "Усложняващият се свят изисква да работим с все повече хора, за да генерираме общи решения. Важно е учителите да работят заедно един с друг и това да стане постоянна част от работата на училището, то да работи в мрежи с други учители", казва Ивелина Пашова, ръководител "Обучение на училищни екипи" в "Заедно в час". Според нея е важно да си дадем сметка как човек учи, който има 20 г. опит - как си пречупва ума и знанията за това, което е работещо, че да направи място за нещо ново. "Вече има ново умение - ънлърнинг (unlearning) - да се отучиш от нещо, което знаеш, за да направи то път за новото знание", казва тя. По думите й идеите за това какво да пробва учител в класната стая вече са милиони и масово учителите питат: "Откъде да знаем, че това работи?". "Няма еднозначен отговор. Продължаващата квалификация трябва да снабдява училищните екипи с инструменти и да им спестим време и четене кое работи", допълва Пашова.
