Свикнали сме през годините парламентът да гласува извънредно стотици милиони за ръст на заплатите в силовите сектори. В последните 2 години наред с тях изненадващо големи суми за нормализиране на възнагражденията получи секторът на образованието. Образованието успя в ситуация на политическа раздробеност да се възползва от съществуващия крехък консенсус в този конкретен сектор и да получи извънредно финансиране - и при актуализацията на бюджет 2022, и тази година.
Новината за осигурени 184 млн. лв. за увеличение на възнагражденията в университетите (с вече отпуснатите по това перо други близо 80 млн. лв.) е наистина сериозна крачка напред. С отчитане на вече отпуснатото политиката по доходите в университетите е подсигурена само в рамките на една бюджетна година с допълнителна сума от порядъка на 264 млн. лв. Това е много сериозно увеличение - целият трансфер от държавния бюджет към системата на висшето образование плюс БАН за 2024 е в размер на 979 млн. лв. и ръст от 264 млн. лв. представлява близо 27% увеличение, и то целево за заплати. С така отпуснатите пари вече може да се твърди, че възнагражденията във висшите училища не са неприлично ниски. Големият въпрос е ще успее ли това да преобърне играта във висшето образование. За разлика от средното образование, където механизми за качество тепърва ще се разработват, системата на висшето образование разполага с много добре развити лостове за финна настройка на системата. Спокойно може да се твърди, че след достигането на прилично ниво на основните заплати, университетите съвсем ще загубят основания да правят компромиси с качеството.
Кое направление какъв ръст ще получи?
Наред с приемането на постановлението за отпускане на извънредната сума от 184 млн. лв. просветното министерство пусна за обществено обсъждане механизма, по който ще се разпределят парите. За разлика от увеличенията в администрацията през миналата година, при които всички получиха на калпак еднакви суми, тук подходът е коренно различен. Моделът на финансиране на висшите училища отчита множество поделементи и е показателен за възможността да се преследва конкретна политика през формулите за отпускане на държавната субсидия.
Според предложената схема изпреварващ ръст във финансирането ще получат научни направления, при които нормативът за издръжка на студентите години наред бе нисък. За един студент държавата отпуска базова издръжка на година в размер на 719 лв., но тази сума има чисто технически характер и се умножава по коефициенти за съответните направления.
Най-голям скок сега ще има в коефициентите за финансиране на по-евтините направления. 62,5% ще е увеличението на коефициента за икномическите направления, педагогиките, туризма и администрация и управление (коефициентът за един студент се увеличава от 1,6 на 2,6 ), ръстът при хуманитарните направления е 50% (коефициентът се вдига от 2 на 3), при природо-математическите направления увеличението е 46,6% (коефициент от 3 на 4), с по-малък ръст са растениевъдство (32%), спортът (20,9%), изкуствата (11,1). При изкуствата обаче голям ръст имаше през 2022. С него увеличението е чувствително - 51%.
При по-скъпите направления, в които коефициентите години наред бяха високи, няма да има промяна в този показател. В тази група попадат направления като медицина, национална сигурност, военно дело. Още при приемането на този модел на финансиране през 2004 г. правителството прие исторически високи коефициенти за тях, а междувременно настъпи промяна и по линия на разрастване на приема на студенти. Тези университети имат и много високи собствени приходи по линия на такси за платено обучение, като успяват да сформират големи преходни остатъци. Те ще получат повече пари от настоящото увеличение на базата на друг принцип - промени в методиката, по която се отчита качеството на образование.
Реализацията по специалността и ниската безработица ще тежат повече
Извън коефициентите за конкретните направления, базовата издръжка за един студент се умножава и по комплексен коефициент за качество. Той отчита три групи индикатори с общо 17 подпоказателя - за учебен процес, научни изследвания и реализация на пазара на труда. Сега тежестта на част от тези показатели се увеличава. Ниската безработица - под 2%, и високата реализация по специалността - над 65% от завършилите да работят по нея, например вече ще носи коефициент 1,4 вместо 1,25. Завишават се и други коефициенти като например тежестта на програмната акредитация, тежестта за класирани на първо място направления на база всички критерии и т.н. Тази система при някои направления в конкретни водещи университети води до много сериозно завишаване на стандарта за 1 студент.
"Има направления като физическите науки в СУ например, при които с новия коефициент за направление, който се вдига на 4, и с повишаването на отделни коефициенти за качество, общият коефициент, по който се умножава базовият норматив, се доближава до 20", коментира бившият председател на образователната комисия в НС депутатът от ГЕРБ Красимир Вълчев. Тоест при базов норматив от 719 лв. един конкретен студент по физика в СУ при общ коефициент 20 би получил годишна субсидия от държавата в размер на 14 380 лв. Има университети, при които в резултат от промените в коефициентите, ще има намаление. Очаква се те да получат допълваща субсидия, но под условие - реорганизация в рамките до 3 години, така че висшето училище да може да се справя и без нея.
Прилични ли са новите възнаграждения?
Подобно на здравеопазването и висшето образование дълги години не смееше да дефинира минимални заплати, доколкото университетите са автономни. В тази посока бе направен пробив през 2021 г. с определянето на ниво МС на минимална заплата на асистентите - най-ниската академична длъжност, в размер на 1300 лв. Това наистина бе много ниско ниво, но поне бе заложено за всички. През последвалите години сумата се двигна съответно на 1500 лв. през юли 2022 и на 1810 лв. от август 2023. С увеличенията от тази година - първо от януари, а сега и със задна дата от април, минималната заплата на асистент бе вдигната съответно на 2100 лв. и на 2516 лв. Останалите заплати също са обвързани вече със законови текстове с нивото на средната брутна работна заплата, като трансферът на държавата към висшите училища трябва да позволява средната заплата на академичния състав да е в размер на 180% от средната за страната през последните 12 месеца. Докторантските стипендии за държавна поръча също бяха вдигнати - първо на 1000 лв. през 2022 г., а с новите текстове в закона за висше образование трябва да са в размер на не по-малко от 150% от минималната работна заплата.
Трудно може да се твърди, че това са високи заплати, но поне не са неприлично ниски. Те поставят все по-остро въпросът
кога на свой ред ще дойде промяната в качеството на обучението
Очаква се новите по-високи заплати да ориентират към академична кариера повече млади хора и да наклонят везните при вземането на решение за реализация. Това е ключово за преодоляването на кризите при смяна на поколението. Големият проблем във висшето образование обаче остава раздутата система и недостатъчно добре работещата акредитация.
Нуждата самите университети да се активизират е повече от явна. В областта на висшето образование държавата въведе много инструменти за калиброване на системата - въведени са сложни формули за обвързване на приема с качеството, има приоритетни направления и защитени специалности, има акредитация, има рейтингова система, която да ориентира кандидат-студентите, има правила за определяне на план-приема. И въпреки всичките инструменти усещането за ниско качество е повсеместно. Публична тайна е, че на много места ниското качество се дължи на разрояването на системата и разкриването на нетипични за висшето училище специалности. Видя се, че оптимизиране на системата по административен ред, от МОН, трудно може да се случи. След по-високите заплати идва ред на този труден въпрос - кое в крайна сметка може да преобърне играта? При всички случаи идеите да намаляваме приема заради слаби кандидати е нонсенс - България и сега изостава от европейските нива на дял от младото население с висше образование.
