Във вторник в залата на пловдивския общински съвет се случи нещо любопитно - Христо Иванов разговаря с кмета Здравко Димитров. Снимките не издадоха нещо повече от формална учтивост помежду им. Няма как да е иначе, след като местната ДБ е най-лютата опозиция на кмета от ГЕРБ. "Деребей, корупция, мафия, оставка!..." са малка част от думите, с които го кълнат през последните 3 години - заради презастрояване, харчене, лъжи... Конкретно във вторник Иванов бе в Пловдив, за да упражни натиск общината да не прави услуги на почетния руски консул Георги Гергов за Пловдивския панаир.
В цялата тази картинка обаче има проблем. Който изчезва единствено при амнезия. Проблемът е, че имаше времена, не далечни, в които Димитров, Иванов, активистите и гласоподавателите на днешната ДБ
бяха едно политическо семейство
Заедно "променяха" града, кълняха тогавашното общинско ръководство, чертаеха светло пловдивско бъдеще. Такива бяха времената през 2015 г., когато РБ, родител на ДБ, подкрепи Димитров в кметската битка. Не бе формална подкрепа - наредиха обща листа, разпределиха кандидатите за районни кметове, услужиха си за представителство в съвета. "Изборът ни да изберем Здравко Димитров е съвършено правилен", казваше тогавашният лидер на ДСБ и днешен евродепутат от ДБ Радан Кънев. Моделът на ГЕРБ в града бе борен чрез целувка с много личен приятел на Бойко Борисов, конюнктурно напуснал партийната парламентарна група.
Ще кажете, стават грешки! Да, стават. Така и през 2017 г. ДСБ се коалира за парламентарния вот с Дани Каназирева и нейния "Съюз за Пловдив". Тогава тя бе бивша прима на ГЕРБ, оказа се - и бъдеща. По-любопитно е, че всичко, което се говори днес за нея (връзки с Гергов и т.н.), се говореше още повече тогава. И Гергов си беше същият, както и ГЕРБ. Но това не попречи на ДСБ да се съюзи с Каназирева, макар да се бореше уж още по-люто срещу партията на Борисов.
Да се прехвърлим във Варна. И там някои неща не се променят. Като Костадин Костадинов, например. Днешните му думи и постъпки неизменно присъстват в цялата политическа кариера. Но първите му партньори при дебюта като общински съветник през 2011 г. бяха... днешни варненски лица на ДБ. Групата им в местния парламент носеше чутовното име "Синя Варна утре", понеже следваше да уважи предизборната коалиция на Костадинов и любимия на демокрацията, промяната и реформата цвят.
Някои от привържениците на ДБ открито му симпатизираха на кметския вот през 2019 г. Сега се правят, че не е било.
Понастоящем във Варна тече един друг любопитен казус. Той касае и ПП. Казусът е, че бившият областен управител Благомир Коцев се е устремил към новата кметска битка. Докато заемаше поста, той спечели симпатиите на огромна част от варненци, забранявайки движението на автомобили по част от крайбрежната алея. Съответно привърженици, активисти на ДБ и неговата ПП го аплодираха. Това са хора, които активно се борят срещу колите в парка. Но Коцев е и собственик на ресторант "Хоризонт" в Морската градина. Като такъв в годините назад също бе активен борец, само че... наобратно.
Фирмата му постоянно обжалваше забраните
за влизане на автомобили. Агитките го аплодират сега, нежелаейки да стигнат до край в оценката на случилото се - че колите бяха спрени долу на алеята, при конкурентните заведения, а в самата Морска градина продължиха да се движат. И ако Коцев в крайна сметка сега се кандидатира, ще се получи голяма ирония - същите варненци, които от десетилетия се борят срещу автомобилите в Морската градина, ще трябва го подкрепят - фамозен съюз в самото сърце на "силите на промяната".
Ами в Бургас? Човекът на ПП там е Константин Бачийски, бивш партньор на НФСБ в общинския съвет, на национални и европейски избори, включително участник в една от евролистите й.
Всички тези истории са различни. Освен на конюнктура, са и плод на неизвървяния преход относно ценностите в българската политика - ляво, дясно, колективно, индивидуално... - къкрят като гювеч. Но историите
имат и обща поука
Тя е, че "силите на промяната" много трябва да внимават на новия местен вот кого издигат, подкрепят превъзнасят... с кого лягат и стават. Нищо не започва от днес, всичко си има история. И за да не повтарят стари грешки, следва да подходят не с "у, а, осанна!, разпни го!..."- както обичат, а с много интелект, хигиена и прецизност. Независимо че са прави за управленските безобразия в градовете, без собствена рефлексия за приноса им към старото е етически и естетически неприемливо да се (само)представят като носители на новото.
По-важното е, че всичко това е свързано въобще с надеждата за промяна в България. Защото ако "силите на промяната" не се променят сами, надеждата изчезва - отсрещният лагер (ГЕРБ, ДПС...) не просто не е способен да я направи, ами и се стреми нещата да останат такива, каквито са през последните 14 години.
