Предстоят епохални времена в ЕС, съизмерими с първите интеграционни крачки в средата на миналия век, но с обратен знак – вместо разширяване предстои свиване, и вместо да се върви към Европейски съединени щати, се връщаме към Европа на нациите с всички разрушителни последици от това. В момента процесът на свиване вдига най-много пушилка, което затруднява да се види добре общата картина, затова ми се струва подходящ момент да обърнем поглед назад и да видим в какво състояние Комисията на Жан-Клод Юнкер оставя съюза ни. Анализът на последните пет години е особено важен, за да разберем как стигнахме до втория обратен процес – връщането към Европа на нациите.
Най-големият грях
Нещото, което отличава Комисията на Юнкер от всяка друга е, че той й вдъхна политичност, с което отвори кутията на Пандора. Самият той обяви след избирането му на поста, че възнамерява да създаде политическа Комисия, която трябва да се разбира като нещо различно от технократичността, тоест автоматичното прилагане на законите, без да се вземат предвид нюанси, контексти, предизвикателства и последствия и най-вече политическите изгоди за управляващата партия. И това всъщност е най-големият грях на ветерана на европейската политика Жан-Клод Юнкер, защото по този начин разруши аурата на Комисията като независим арбитър, чиято основна функция е да гарантира, че страните членки са равни пред закона и че няма да се допусне по-големите да налагат на по-малките какво да правят. Още от създаването й мисията на Комисията е да държи баланса на силите, възможен единствено ако се спазват законите, договорени от страните членки. Факт е, че и преди Комисията е огъвала правилата, за да подпомогне моментен политически компромис, но Жан-Клод Юнкер напълно скъса оковите, като започна да прилага законодателството избирателно. Компромиси с правилата са се правили и преди, основно по икономическите показатели. Това беше честа практика по време на кризата в еврозоната. Тези отклонения може да бъдат извинени с това, че Съюзът и еврозоната в частност не бяха подготвени за такъв тип криза, липсваше подобаващо законодателство и ЕС плуваше в непознати води. По-късно тези отклонения бяха законодателно оформени, макар и все още да подлежат на разнообразни интерпретации. Икономиката обаче не е точна наука, особено когато става дума за европейската, където реалността е разтегливо понятие, а правила по обща мярка са по-скоро рецепта за провал.
Съвсем друг е случаят с Комисията на Юнкер, която много правилно още в самото начало диагностицира предизвикателствата пред Съюза, като постави акцент върху най-големия от тях – риска за върховенството на закона, създавайки специален пост за борба с това – първи заместник-председател, отговарящ за върховенството на закона. С тази роля беше натоварен бившият външен министър на Холандия Франс Тимерманс. Това назначение е знаково по няколко причини. Първо, защото даде ясен знак, че върховенството на закона е най-големият риск за оцеляването на Съюза, произтичащ от поведението на унгарския премиер Виктор Орбан. Но втората причина е по-важната за целите на този текст. Като виден член на ЕНП Жан-Клод Юнкер прехвърли горещия картоф към социалдемократите (Тимерманс е социалдемократ). В началото това изглеждаше като пилатпонтийско измиване на ръцете - нещо, в което Юнкер е виртуоз, но социалдемократите в момента го превръщат в коз.
Борбата с антилиберализма в ЕС
е гръбнакът на кампанията на европейските социалдемократи. Ситуацията варира от страна до страна, като например в Германия SPD водят проевропейска кампания, но не непременно против антилиберализма. В Словения обаче социалдемократите са базирали кампанията си изцяло върху въпроса ние (проевропейците и демократите) или те. Една от най-активните евродепутатки в този и предишни мандати е словенката Таня Файон, чието послание е, че изборът този път не е между различни партии и политики. Става дума за каква Европа искаме - дали Европа на суверенистите, екстремистите и изключването, като всичко това върви на фона на Матео Салвини, Виктор Орбан и Антонио Таяни, или Европа на солидарността и върховенството на правото. Разликата между Германия и Словения може лесно да се обясни. В Германия социалдемократите са в известен смисъл съучастници в легитимирането на Орбан, бидейки част от управляващата коалиция, водена от Ангела Меркел. Докато Словения беше първата членка на ЕС, която стана жертва на експанзионистичната политика на Виктор Орбан, който наля сериозни ресурси в подкрепа на бившия словенски премиер Янез Янша, включително и чрез купуването на словенски медии. Това може да се определи като първото голямо вмешателство на Орбан във вътрешната политика на страна членка с цел разширяване на антилибералния обръч.
Начало на обратното броене
Комисията на Юнкер вложи много усилия да се бори за върховенството на закона, но само в страните, в които ЕНП не управлява. Полша беше първата членка, срещу която Комисията приложи за първи път съвсем новата процедура за защита на върховенството на закона, но спести това главоболие на Унгария. Добре знаем как се наричат режими, които прилагат избирателно закона. С това Комисията започна обратното броене - вместо страните - кандидатки за членство, да извършват реформи, за да достигнат високите европейски стандарти, Съюзът започна да сваля стандартите и да съучаства в пропадането на отделни страни членки до нивото на страни кандидатки. Да не забравяме и че Комисията на Юнкер още в първата година се отказа от един от най-ценните инструменти, въведен от предшественика му Барозу и неговата заместничка Вивиан Рединг – корупционния индекс, създаден като един от стълбовете на Европейския семестър, който от своя страна беше замислен като едно от решенията на икономическата криза и като пречка пред бъдещи кризи.
Това е истинското наследство на Комисията на Юнкер. Едва ли някой ще запомни, освен тесни специалисти, инвестиционния план, който беше замислен като перла в короната на Юнкеровата комисия, или пък излизането от кризата. Оттук нататък е отворен пътят назад към мрачното минало, защото връщането назад към Европа на нациите не носи онзи положителен импулс, тъй като контекстът на тогавашната Европа на нациите е свързан със световните войни и разпадането на европейските империи. Сегашният контекст е различен. Завръщането към суверенизма е заплаха за мира на континента. Без силна комисия, която да бди над върховенството на закона, Съюзът е обречен да се срине по стръмните стъпала на собствената си история.
Политизирането на Комисията от страна на Жан-Клод Юнкер прави перспективата Манфред Вебер да го наследи на поста още по-опасна, защото за разлика от Юнкер изборът на Вебер за водещ кандидат на ЕНП е резултат от жестока политическа корупция. ЕНП плати за водаческото място на Вебер с 30 орбана, като по този начин предаде всичко, за което ЕС се е борил от началото на създаването си досега – справедливост, либерална демокрация, основни права, върховенство на закона, независими медии, грижа за малцинствата. От евентуалното председателство на Вебер може да се очаква продължаване на политическата линия на Комисията, което би могло да има сериозни последствия за целостта на съюза. Силната подкрепа, която той има от управляващите в Германия, подсказва, че би гледал доста благосклонно на френско-германските идеи за създаване на европейски стратегически компании в ущърб на конкуренцията на единния пазар. Може да се очаква отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния, въпреки че румънското правителство, бидейки социалдемократическо, е обект на критики от страна на Вебер. Процедурата за върховенство на закона най-вероятно ще трупа прах някъде, а най-успешната европейска политика досега – на разширяването – ще се срути с гръм и трясък с всички последствия, които това може да има за стабилността на Европа.
И всичко това само защото Жан-Клод Юнкер не можа да се примири, че не беше избран за председател на Европейския съвет – една изцяло политическа позиция. Технократската роля просто не му е по мярка. Точно сега ни трябва нов Делор, не Вебер. И повече от всякога ни трябва да се откажем от политическа Комисия. Завинаги.
