Вотът на 4 април доведе не само до интересен парламент. Любопитна бе и разстановката „под него”, тоест на формациите, останали малко под 4-те процента. Още по-интересно е сега: ако парламентарните сили не дават вид, че са стартирали подготовката за новите избори, то при „джуджетата” има раздвижване – покайват се, прощават, съюзяват се... Край тях място заемат и нови политически сили. Всичко това е важно за целия политически процес - едни „джуджетата” разполагат с всички шансове на 11 юли да прескочат бариерата, кардинално обърквайки големите сметки за мнозинства и управления; други пък са в състояние просто да отхапят важно парче месо от някой „великан”.
Историята учи!
На 4 април ВМРО остана на десетина хиляди гласа от парламентарната бариера, а около 3-ия процент финишираха БНО (Васил Божков), „Възраждане” и коалицията НФСБ – „Воля”. Ситуация, при която цели четири субекта кършат пръсти току пред „портите на рая”, е имало едва два пъти в демократичната ни история – през 1991 г. (две БЗНС-та и две СДС-та) и през 2017 г. (остатъчният РБ с „Глас народен”, ДОСТ, „Да, България” и съюзът около ДСБ). Разликата е, че сега грешките могат да бъдат поправени бързо. Историята сочи как. „Да, България” и ДСБ не повториха глупостта си от 2017 г. и ликвидираха предпоставката да не прескочат бариерата сега. През 2013 г. НФСБ бе в днешната ситуация на ВМРО, а малко по-назад останаха „България на гражданите” и ДСБ. На поправителния изпит след година всички те влязоха най-спокойно в Народното събрание (НС) чрез коалиции. Миналото е добър учител и за ВМРО. Партията никога не се е добирала до парламента след самостоятелно явяване - отде им щукна, че сега ще стане, никой не разбра!
Механични плюс и минус
Съвсем резонно около Великден, след като се видя, че парламентът е недоносче, започна раздвижване в „ниската земя”. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов отново пожела коалиция с ВМРО, отвори дума за „Възраждане”... Веселин Марешки от „Воля” рече, че няма против да се пришие към още националисти. „Войводата” Красимир Каракачанов стартира с традиционните увъртания, което принципно значи „да”. Заусуква се и друг незабравим герой – Волен Сидеров от „Атака”. Почти е сигурно, че поне три от изброените партии ще се съюзят за 11 юли (без „Възраждане”, която отхвърля офертите). А това на 99% значи, че този съюз ще влезе в парламента. Хипотезата „Ама това не води до механичен сбор на гласове” не важи - води до гласове, и още как! Просто привържениците на националистическите партии са досущ като на „Да, България” и ДСБ, например - недоумяват, когато лидерите им са разделени. От своя страна електоратът на „Воля” ще иде там, където посочи Марешки. Тоест, една такава коалиция може да бъде броена за сигурен участник в следващия парламент.
Раздвижване се получи и след обявяването на
„Лява алтернатива за Чиста и свята република"
Това е формацията, в която участва Жан Виденов. Както се вижда от сложното й име, тя е прицелна не само в левия, но и националистическия сегмент. От изявленията й с разбира, че „за Русия и срещу НАТО” ще бъде основното й послание. Обсъжда се обединение с „Русофили” на Николай Малинов. Колко точно гласа ще спечели „алтернативата” на съживените от нафталина динозаври няма как да се прогнозира. Но със сигурност те ще отхапят парче от проруския и консервативен електорат на БСП. Издърпват килимчето и на силно русофилската „Възраждане”, която също е възприемана за алтернатива в сегмента.
Трябва да се отчете, че дори силиците на Жановистите да се окажат крехки (най-вероятно ще е точно тъй), случващото се е важно. 1% не достигна на „Възраждане” за НС. 1% да открадне Виденов от БСП на 11 юли, това ще значи, че БСП няма да подобри резултата си от 4 април, каквато е новата й голяма цел. Впрочем, вървят слухове, че „Лява алтернатива за Чиста и свята република" е активирана от Георги Гергов, за да довърши той Нинова в епичния им сблъсък. Бизнесменът, естествено, отрича.
Ако пък Жан и компания бъдат осезаемо забелязани от избирателите, значи ще имаме нова „Атака” – този път повече лява, отколкото националистическа.
На този фон „Възраждане” и Божков мируват. Би било грандиозна глупост да се явят отново сами. Липсата на коалиции ще е твърд минус за тях. Българските гласоподаватели са доказано късопаметни, затова „Възраждане” и Божков не бива чак толкова да се притесняват от компромиси. При правилно изиграване на картите те може да влязат в НС.
Бъдещето е непредсказуемо!
4 април показа, че се намираме в цикъл на непредсказуеми резултати, от там – и на непредсказуеми процеси. Кандидатите за роля в сюжета са доста. Не бива да се забравя също, че „Изправи се! Мутри вън!” с мъка прескочи бариерата, а в момента никой не би заложил пари, че ще го сторят пак. Няма човек в държавата, който да прогнозира бъдещото управление или опозиция. Малките камъчета, които могат да обърнат големи каруци, са много. Затова процесите, течащи извън водещите политически сили, със сигурност трябва да бъдат наблюдавани.
