Медия без
политическа реклама

Влизането в еврозоната не е концерт по желание

Няма тайни договорки за влизане в "чакалнята" - има явен план с мерки, които България се е ангажирала да изпълни

Христина Вучева
Би Ти Ви
Христина Вучева

Факт е, че през последните двадесет години проф. Стив Ханке е единственият американски професор, който проявява интерес към нашите икономически проблеми. Факт е също, че от самото начало на неговия интерес - в далечната 1997 г., неговите препоръки и съвети се разминаваха със стореното у нас по отношение  на въвеждането на валутния борд. На първо место ще припомня настоятелната му препоръка  при законовото оформяне на валутния борд българският лев да се фиксира не към някоя от европейските валути, а към щатския долар. Ако разлистите тогавашните вестници, ще се уверите, че според професора по приложна икономика, ако не използваме долара, направо сме загубени. Трябва да благодарим на тогавашните участници в обсъждането, че избраха да привържат лева към германската марка. Това се оказа много успешно за първите стъпки на нашия паричен механизъм от 1997 г.

Заслужава да уточним също, че България въведе валутен борд по препоръка на МВФ, и по-точно на един от тогавашните директори на фонда - Майкъл Деплер. И ако държим да имаме "баща" на борда, именно Деплер заслужава това определение.  Разговорите за въвеждане на нов паричен механизъм в България вървяха далеч преди 1997 г. и много преди да чуем името на Стив Ханке.

Проф. Ханке през годините редовно се изказва, че страната ни не трябва да се стреми към участие в еврозоната, защото там не я чака нищо добро. Е, всеки има право на мнение. Но когато някой предлага нещо с такава упоритост, трябва да проучи всички факти и обстоятелства - а не личи професорът от САЩ да се е задълбочил по темата. Ето че и преди дни в ефира на една от националните ни телевизии той отправи неверни внушения от типа  "Не влизайте в еврозоната, или ви чака съдбата на Гърция!" (Гърция закъса, не защото прие еврото, а защото с години нарушаваше правилата за финансова дисциплина, задължителни за държава от еврозоната, бел. ред.). 

Първо, България не може да избира дали да е в еврозоната, или да е като Швеция, както ни съветва проф. Ханке. След 1996 г. договорите за членство в ЕС бяха коригирани и десетте страни, които бяха приети след това - като нас с Румъния, нямат право на избор. С подписването на договорите за членство сме се задължили, след като изпълним критериите за еврозоната и след одобрение от ЕК и ЕЦБ да се присъединим към Европейския паричен и валутен съюз (еврозоната). Кога и как ще стане това, е съвсем отделен въпрос.

България би могла, разбира се, по тертипа на някои средноевропейски страни, да

 

се спотайва и разсейва по въпроса за еврозоната

 

Но това не е в наш интерес. В това отношение настоящето правителство заслужава адмирации за това, че през юли 2018 г. прие план за действие с мерки за влизането на България в "чакалнята" за еврото - валутния механизъм ERM 2, който е само стъпка към самия валутен съюз (еврозоната).

Второ, очевидно проф. Ханке е следил добре нашите медии, както се разбра от етюда му в тв студиото, когато показа куфар, с който бил донесъл преди  години документи по болната тема „корупция”. Но въпреки това не е успял да разбере , че нищо скрито няма относно плана за присъединяване към т.нар. чакалня. Този план беше публикуван и всеки може да се запознае с  него, като посети сайтовете на БНБ и на МФ. Следователно твърденията за тайни споразумения и договорки са неверни.

Трето, повечето българи са убедени, че нашата финансова стабилност през изминалите 23 години се дължи на фиксирания курс на лева към еврото и на паричния механизъм, наричан валутен борд. Оценяваме и възможните рискове, които могат да се появят до настъпване на времето за присъединяване към еврозоната, поради което за България е важно да запазим тази си стабилност, като използваме защитата на т.нар. валутен механизъм  – чакалнята.                                                           

 

Нашият път към "антрето" можеше да бъде и по-кратък, 

 

ако Европейската централна банка си беше припомнила своите собствени правила отпреди около 20 години, отнасящи се за страни с валутен борд и фиксиран курс (за които ЕЦБ е имала свои решения през 2000 г.)  Независимо от това, че за България се предвиди по-сложна (и безпрецедентна) процедура, която очевидно не е била разбрана и от проф. Ханке - единственият американски професор, проявяващ интерес към нас, ние ще се справим и ще запазим всички предимства на валутния борд и фиксирания курс дотогава, докато е необходимо. Това е декларирано от сегашното правителство. Това трябва да бъде изисквано от всички, които ще ни управляват след 2021 г. Ето защо е важно тук у нас хората да разбират всичко това и да не се поддават на внушения, идващи от различни посоки.

Смутена съм от откровението на проф. Ханке, че е донесъл през 90-те г. от САЩ цял куфар с доказателства за корупция в България. Не разбирам как доказателства за България се намират зад Океана, и  то в куфара на един професор по икономика,  пък била тя и приложна. Това обаче не е съществено. Главното е, че подобни изказвания ни подтикват още по-задълбочено да анализираме някои въпроси, за да се убедим, че сме на прав път поне по отношение на паричната си политика в обозрим период. За нас е от значение да запазим предимствата на валутния борд и фиксирания курс до момента на включването ни в еврозоната - когато и да се случи това.

       

  

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата