Кабинетът "Денков" за малко да изневери на традицията новите правителства да се оплакват от лошо наследство, но не би. Вторият месец от мандата бе отчетен с два предълги медийни формата - пресконференция с участието на министрите с най-проблемни сектори и контролиран разговор между премиера Николай Денков и ПР на ПП Найо Тицин по въпроси на граждани. И в двете изяви премиерът Денков се оплака от наследени "бомби" от служебния кабинет, като в първата се закани да сезира и прокуратурата, ако назначените проверки установят нарушения.
Само в МС си знаят каква точно цел преследват с размахването на конкретни казуси, но това надали е повдигането на обвинения от страната на прокуратурата. Самите изобличения прозвучаха някак вяло и е малко вероятно по тях да има шумни обвинения, ако изключим договора за доставка на газ с "Боташ", където при всички случаи скандалите ще продължат. Показателен е обтекаемият начин, по който бе съобщена новината дори от пресслужбата на кабинета: "Министър-председателят акад. Николай Денков възложи на контролните и разследващите органи към изпълнителната власт да проверят как се е стигнало до множеството кризи, завещани от служебните кабинети. Ако бъдат установени нарушения, ще бъде сезирана прокуратурата“.
Много по-вероятно е
премиерът да се презастрахова за бъдещи проблеми,
които лесно да могат да бъдат прехвърлени на предходната служебна власт. В тази операция се разчита основно на късата памет на хората, от които се очаква да са забравили, че това е второто правителство на ПП и че през последните две години част от управляващите днес също бяха на позиции да вземат решения.
Разкритията идват в интересен момент - част от министрите вече се отчетоха с първи управленски решения. След продължила две години политическа криза натрупаните проблеми са големи, а решенията няма да са лесни. Това обаче не прави "разкритията" по-солидни.
Може би най-тъжно прозвучаха обясненията за тежкото наследство на новия икономически министър Богдан Богданов. Той отново повдигна темата за ремонтите на язовири с 600 млн. лв., отпуснати през 2018 г. на "Държавната консолидационна компания", а оттам на подопечното й дружество "Монтажи". Според министъра ремонтите са доникъде и трябва да се търси начин останалите пари да се пренасочат и да се използват по-ефективно.
С тази тема, както и с кредитите на ББР, изгря като поборник за правдата през 2021 г. и Кирил Петков, тогава служебен министър на икономиката. В края на мандата на служебния кабинет през 2021 г. Петков обяви, че "Монтажи" ще бъде извадена изпод шапката на ДКК и прехвърлена за по-добър контрол директно на министерството, язовирите ще бъдат прехвърлени към държавното предприятие за управление и стопанисване на язовири, ще се търси възможност за пренасочване на средства, и т.н., и т.н. Нищо от това не се случи, а Петков междувременно беше и премиер. Вярно, времената се оказаха трудни, а мандатът - къс, но няма как темата за язовирите да е някакво разкритие. Освен за неспособността на институциите да решават проблеми.
Като презастраховка прозвучаха обясненията на регионалния министър Андрей Цеков за съдбата на "заспалите магистрали". Тази метафора няма да помогне много за скандала покрай очакваното "събуждане" на инхаус договорите за строителството на АМ "Хемус" и други обекти. Цената е твърде висока - индексация с поне 30% на договори, обявявани в продължение на две години за незаконни. Това беше най-остро дискутирата тема между ПП и ИТН в предишния редовен кабинет и няма как обратният завой да не направи впечатление. Въпреки намеците, че едва ли не гражданите трябва да са благодарни на ПП, че строителството най-накрая се размразява.
В областта на управлението на публичните финанси провалите лесно могат да бъдат представяни като успехи заради сложната тематика. Вече втора година оценките за управлението на Асен Василев като финансов министър се разминават драматично. Неслучайно имаше демонстрация на сила при приемането на бюджет 2023 от страна на част от партиите в парламента с неприемането до последния момента на предложените от Василев промени в данъчното законодателство. Късият хоризонт до края на годината ще може да се използва като обяснение за всяко неизпълнено перо. Особено рисково е залагането на приход от 1,4 млрд. лв. по очакваното второ плащане по плана за възстановяване и устойчивост, което я дойде тази година, я не, и което бе включено най-съзнателно от Асен Василев в сметките на хазната. Всички вече забравиха, че този план се забави и по вина на кабинета на Кирил Петков, който тръгна да го пренаписва в частта за енергетиката. После Народното събрание му забрани да го изпълнява и поиска пренаписване, а сега пак се чака решението на НС да отиде на поправителен.
Някои от действията на новите министри са емоционални и изглеждат реваншистки
и недообмислено, макар че залозите са много големи. В опита да обясни колко погрешни са вижданията на служебното министерство за системата за оказване на медицинска помощ по въздуха транспортният министър Георги Гвоздейков обяви, че предходното правителство искало да изгражда оперативни бази в болниците. Това било нелепо, защото базите били 6 декара и не можело да се правят на покрива на болницата. В този ред на мисли реваншистки изглеждаше и служебното правителство, което се заинати да закрива оглавяваната от Гвоздейков държавна фирма "България хели мед сървиз". От толкова реванши публиката се оплете - Гвоздейков твърди, че е държавният авиационен оператор не може да изпълнява такива полети, защото е администрация, а не търговско дружество, а служебното правителство твърди, че Гвоздейков не разбира какво означава търговско предприятие според ЕС. На този фон медицински хеликоптер се чака едва догодина, а според последното последното развитие по тази сага ликвидацията на "България хели мед сървиз" се спира и фирмата ще си действа.
Иначе и при Гвоздейков интересите по обществени поръчки са много големи. Транспортният министър доста смело отмени обществени поръчки за закупуването на нов подвижен състав на БДЖ за милиарди с твърдения, че документацията не е съгласувана в Агенцията за обществени поръчки и страда от пороци. Със сигурност обаче тези търгове са съгласувани с ЕК по плана за възстановяване и предстои да видим на какво ще приличат новите поръчки. Сключването на договори са част от условията за третото плащане по плана за възстановяване - заложено първоначално за тази година, уви, напълно нереалистично. За такова плащане през 2023 г. вече никой не говори.
Ще сработи ли тази тактика на "предните са ни виновни" предстои да видим. Лошото е, че в една спряла държава тя се превръща в единствено възможната. Вече трета година управляващите се ровят в миналото, вместо да се занимаят с бъдещето. От това положението няма да се подобри.
