Призивът "Затягайте коланите" отново излиза на мода, колкото и да не се харесва на политическите сили пред очертаващи се нови избори. 

Служебният кабинет изненада неприятно депутатите, като обяви, че няма да внася нов бюджет за 2023 г., а ще предложи удължаване на действието на тазгодишния до излъчването на редовно правителство. "Нека то да модифицира новия бюджет според управленската си политика", обяви финансовият министър Росица Велкова в парламента.

Партиите в парламента са все още далеч от управленска коалиция, но с този неочакван ход на служебния кабинет

натискът върху тях да съставят правителство се увеличава

Без правителство няма да има и нов бюджет, в който политиците да вкарат щедрите си заявки към избирателите за по-големи пенсии, заплати, помощи, компенсации и данъчни облекчения.

Служебният финансов министър определено изненада депутатите и само може да гадаем каква е причината за този завой на 180 градуса. Седмица преди това Велкова твърдеше, че от разработените три варианта на бюджет за 2023 г. МФ ще съгласува и представи в Народното събрание този, който запазва политиките и разходите, приети с тазгодишния бюджет и неговата актуализация от 1 юли. Така финансовите сметки догодина се очертават да излязат на червено с рекордните 11.5 млрд. лв. (6.6% от БВП) и нови 16 млрд. лв. дълг. Няколко дни по-късно обаче Велкова вече бе на друго мнение: "Не бихме внесли бюджет с дефицит, който нарушава фискалните правила и закона за публичните финанси. Няма държава в еврозоната, която ще гласува за догодина бюджет с толкова висок дефицит, най-висок се очертава този на Словения - 6.4%."

Законът за публичните финанси поставя ограничение на бюджетните дефицити от не повече от 3%. Съвсем резонно служебният кабинет отказва да прави и такъв бюджет с аргумента, че само редовно правителство с парламентарно мнозинство може да прокарва политики и

да решава от кои разходи да реже

Пред депутатите Велкова даде ясно да се разбере, че при толкова висок дефицит (който, ако не се орежат разходи, ще продължи да расте следващите години) България няма да как да влезе в еврозоната на 1 януари 2024 г. А колкото повече се отдалечаваме от еврозоната, толкова по-скъпо ще струва тегленето на заеми за покриване на растящите разходи. Ако инвеститорите, които зорко следят икономическото развитие и финансовата ни дисциплина, откажат да финансират страната ни на приемливи лихви, тя може да изпадне в ликвидна криза. От друга страна, не може да се надяваме и на съществен ръст на приходите при очертаващото се свиване на икономиката заради рецесията, в която изпада цяла Европа. Това означава не само натиск за орязване на съществуващи данъчни преференции, но и опасност от вдигане на данъци.

Политиците трябва да вземат Соломоново решение - ще режат ли разходи и кои, за да стабилизират финансите, или ще продължат с всички антикризисни мерки за повишаване на пенсии, доходи, помощи и отстъпки, за да "помогнат на хората и бизнеса в тази тежка зима", но с перспективата за все по-голям и по-скъп дълг. 

От реакцията на политическите сили при изслушването на финансовия министър стана ясно

какви са нагласите и разбиранията за "разум" 

при приемането на нов бюджет. А оттам и вероятните коалиции около изработването му.

БСП и "Продължаваме промяната" обвиниха служебния кабинет в "извиване на ръце", в пореден хаос след сценката "ще има - няма да има две тарифи за тока" и излишно всяване на страх. Корнелия Нинова не пропусна да се самопохвали: "Не можахте да измислите нищо по-добро от това, което ние приехме тази година". И твърдо заяви, че БСП не отстъпва от социалната си програма за 22 млрд. лв., която включва "подкрепа за хората, таван на цените на ток, газ и парно, две тарифи за тока и преизчисляване на пенсиите". 

От "Продължаваме промяната", които също планират една дузина антикризисни мерки, включително и 860 лв. минимална заплата и 20% ръст на пенсиите, изкараха разчетите на МФ грешни. "Икономическият растеж и данъчните приходи са силно подценени, а държавните инвестиции - раздути", обяви бившият финансов министър Асен Василев. И направи сметка как могат да бъдат спестени едни 7 млрд. лв., при което дефицитът да влезе в нормални стойности.

"По-добре не се обаждайте, защото предизвиквате смях", репликира го от парламентарната трибуна друг бивш финансов министър - Кирил Ананиев от ГЕРБ. И похвали служебния кабинет за идеята да предложат удължаване на действието на тазгодишния бюджет.

Засега ГЕРБ и "Демократична България" застават на позицията, че е необходимо намаляване на дефицита в рамките на фискалните правила - макар и не веднага от 2023 г., но в рамките на следващите три години. "Място за паника няма, ситуацията е решима, при разумна политика може да намалим поетапно дефицита до 3%. Това обаче не трябва да е за сметка на повишение на данъчното облагане, защото през 2023 г. голяма част от икономиките изпадат в рецесия. Трябва да мислим как да запазим растежа в България, за да разчитаме и на допълнителни приходи за финансиране на разходите", посочи Мартин Димитров от ДБ.

ДПС изразиха доста обтекаема позиция. От една страна, депутатът Йордан Цонев предупреди, че без парламентарно мнозинство приемането на бюджет неминуемо ще доведе до политизация, волунтаризъм и надцакване с харчове, но, от друга страна, припомни, че хората искат компенсации и са готови на протести. "В условията на криза теорията за ниски дефицити не е полезна", смята Цонев. И посочи, че всички европейски държави спасяват гражданите си дори с цената на дефицити и нови дългове. "Хората очакват това и от нас. Да спасим бизнеса сега, означава да спасим работни места.  Просто трябва да намерим мярката", заключи депутатът от ДПС.

"Възраждане", които са против влизането на България в еврозоната, изобщо не се интересуват, че трябва да се съобразяваме с някакви норми за дефицит - още повече, че страната ни е втора в ЕС по най-ниско ниво на дълга спрямо БВП.

Новият политически играч "Български възход" по традиция няма позиция и просто призовава час по-скоро да се състави редовен кабинет, който да се захване с писането на бюджета за догодина.

Редица анализатори вече коментираха, че служебният кабинет изигра много умен ход с отказа да внесе свой проектобюджет, защото така ще усмири политиците в техните популистки напъни за по-големи разходи в сложната политическа и икономическа ситуация. На практика приемането на закон за удължаване на действието на стария бюджет в новата година оставя Народното събрание с вързани ръце до избора на редовно правителство или до разпускане за нови избори. Защото политическите партии в 49-ия парламент може и да не успеят да съставят правителство, но да си гласуват безумно разточителен бюджет, пък после - който иска да го изпълнява.

Реалността става все по-очевидна - времето на евтините пари и на голямото харчене свърши. И политиците трябва да си го признаят.

Какви разходи се запазват през 2023 г. с удължения закон за бюджета:

- Запазва се действието на всички политики и помощи за домакинствата и за бизнеса, приети през тази година.

- Запазва се размерът на пенсиите и бюджетните заплати на нивата от тази година.

- От 1 юли ще има увеличение на пенсии с швейцарското правило - 12%

- Минималната заплата не се променя и остава 710 лв.

- Осигурителните прагове също остават на нивата на тазгодишните.

- Компенсациите на бизнеса за скъпия ток нямат връзка с бюджета, те се финансират от свърхпечалбите на енергийните дружества.

- До средата на годината остават в сила намалените ставки на ДДС за парно, газ, хляб и брашно и нулевият акциз за тока и метан.

- Премахва се намалената ставка на ДДС за ресторанти, фитнеси, бебешки храни, книги.