България се върти като хамстер в катерушка, откакто влезе в ЕС, защото постоянно се връща към проклетия въпрос, който ѝ бе зададен в самото начало: "С кого да се започне?" от средите на мафията. В каквото положение се намираше преди 15 години, в същото е и днес. 

Класическият въпрос "С какво да се започне?" бе изчерпан още в присъединителните преговори, когато Еврокомисията търпеливо обясни, че без върховенство на закона не може да признае годност за членство на никоя страна кандидатка. Тя настояваше да се започне с реформа на съдебната система и арести на едри престъпници. По това време държавата вече бе овладяла една хитрост, подсказана ѝ от бивш главен прокурор, който на въпроса "Кога ще има арести?" отговаряше "В петък". Тя обеща, че ще разбие три големи престъпни групировки, но не каза кой петък. И досега не се е чуло някой от големите мафиотски босове да е влязъл в затвора, което остави въпроса "С кого да се започне?" да зее отворен за неограничено време.

Премиерът Кирил Петков за първи път направи усилие да внесе конкретика в търсенето на отговор. Той каза на изслушване в края на януари пред групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на правото и правата на човека към Европейския парламент, че 20 души са в основата на корупцията в България. Не са много, но все от някого трябва да се започне.

Остана да съобщи имената

Главният прокурор Иван Гешев, който досега не е извадил на показ поне 2-ма големи разбойници, усети удобния момент да му заложи бананова кора и го повика да огласи кои са 20-те фаворити за затвора. Номерът е, че според Наказателния кодекс не можеш да сочиш някого за престъпник, ако нямаш доказателства, а за доказателства се приемат само факти, представени от упълномощени за целта органи. Премиерът не е разследващ орган, оторизиран да дава доказателства. Медиен фен на Гешев веднага изпърха от радост: "Маджо и Маргина могат да вкарат Киро в затвора. От 1 до 6 години". Толкова се полагало за набедяване.

За да се защити, премиерът обясни, че е ползвал общодостъпни източници, посочени му от интернет търсачката Гугъл. Тя пък рови във всякакви сайтове, включително и журналистически. Приближено до прокуратурата издание го подигра, че е отишъл при Гешев с изрезки от вестници - сиреч несериозна работа. Което трябва да означава, че и списъкът му не струва.

Президентът Румен Радев също не бе очарован

"Правителството трябва да бъде много внимателно, да знае с кого и с какво си има работа. Аз съм убеден, че борбата срещу корупцията трябва да се води със силата и легитимността на институциите, не само с популярността на социалните мрежи", каза той. 

Можем да си представим как Гешев се забавлява, че държавата се върти в омагьосан кръг поради гарантираната му от нея недосегаемост. Той е запушил единствената ѝ артерия, през която може да стане нейното прочистване. Другите институции са принудени да търсят обиколни пътища, които не само са дълги, но и слабо ефективни.

Радев е прав, че "след зловещото плячкосване на държавата в продължение на много години" постигането на  справедливост и възмездие няма да е лесно, колкото и да са жадувани от българите.

Гешев е в позиция да рекетира цялата държава

и вече предупреди, че ако отгърми (метафорично казано), ще взриви еврофондовете, на които тя разчита. На 27 януари по време на изслушването в Европарламента той поиска „засилен диалог с европейските институции и по-сериозен мониторинг“ над  България. Той знаеше, че две седмици по-късно предстои да влезе в действие новият контролен механизъм на ЕС, който обвързва върховенството на закона с еврофондовете. Механизмът бе блокиран повече от година от Унгария и Полша, които го оспориха пред Европейския съд, но на 2 декември 2021 г. генералният адвокат на съда Мануел Кампос Санчес-Бордона (Испания) даде мнение, че жалбите им трябва да бъдат отхвърлени. Оставаше само формалното произнасяне на съда, насрочено за 16 февруари.

Сега Еврокомисията е подложена на много силен натиск в Европарламента да започне да прилага новия механизъм и въпрос на нейна преценка е дали да го изпробва първо върху Унгария и Полша, които дават твърд отпор, или да избере за начало някоя държава с отслабени съпротивителни сили като България. Гешев виждаше, че хвърля семе в разорана нива, и поисканото от него засилено наблюдение има за цел да привлече заострено европейско внимание върху България. Според него тя гази върховенството на закона, защото не спазва разделението на властите, тъй като правителството не само се намесва в неговата територия със списъци на предполагаеми престъпници, но и търси начини да го отстрани от поста. Той действа като камикадзе, което заплашва да се самовзриви, ако някой го пипне. Така би пострадала цялата държава, защото би се лишила от европейско финансиране, докато Гешев не се смили над нея. Главният прокурор се поставя в позицията на самостоятелна национална ценност, която всички да обгрижват за общо добро.

Използването на медийни публикации за осветяване на престъпници е ефективен метод, но в други държави. В България, където медиите масово се отдадоха на слугинаж на мафията и слязоха на 112-о място в световната класация по свобода на словото,

изразът "медийна публикация" придоби презрително звучене

Всички власти го използват, за да омаловажат техните разкрития, когато ги засягат. По този начин вадят последните зъби на и без това щърбавата българска журналистика.

Очевидно да си бършеш ръцете с вестник не е хигиенично. Самият Гешев се убеди. Той пое щафетата от своя предшественик Сотир Цацаров и продължи да гони бившата журналистка Елена Йончева чак до Европарламента, където настояваше за отнемане на депутатския ѝ имунитет. Търсеше ѝ сметка за пране на пари от КТБ по време на репортерската ѝ активност преди повече от 10 години. Но там усетиха, че им пуска димна завеса, за да си отвори път за политическа вендета заради смелостта ѝ да изрича имена на хора, влезли по-късно в Списъка на 20-те. И отхвърлиха хитроумния му демарш.

Трите власти не могат да скрият отговорностите си зад най-слаботелесната "четвърта власт". От заявките, които се правят напоследък, личи амбиция да се промени държавният пейзаж. Има избистряне, което показва верния отговор на въпроса "От кого да се започне?". Ако по-рано ни бе все едно и бяхме готови да се радваме, стига да се започне от когото и да е, днес можем да кажем със сигурност, че трябва да се започне от 20-ия в списъка - от онзи, на когото премиерът Кирил Петков го връчи. Останалите бързо ще се наредят след него. Този път изглежда най-труден, но води право към целта.